Империя, натоварени да опазят науката, за да я върнат по-късно на хората. А разположението на Фондацията в космоса и историческите обстоятелства са дали възможност на гения Селдън да пресметне чрез внимателни изчисления, че след хиляда години ще възникне нова, велика Империя.
Тишината беше пълна. Момичето продължи меко:
— Това е стара история, вие всички я знаете. За последните три века всеки човек във Фондацията я е научил. Но реших, че ще е по-добре да повторя тези неща набързо. Днес е рожденият ден на Селдън и макар че аз съм от Фондацията, а вие — от Хейвън, това ни сближава — тя бавно запали цигара и отсъстващо изгледа горящия й край. — Законите на историята са също тъй строги, както законите на физиката и ако вероятността от грешка е по-голяма, то е само защото историята не може да изследва толкова голям брой хора, както физиката го прави с атомите. Затова вариациите в резултата са повече. Селдън е предвидил серия от кризи през хилядата години развитие, всяка от които е трябвало да ни насочи по изчисления път. Именно тези кризи ни ръководят — ето защо сега отново трябва да има криза. Сега! — натърти тя. — Изминал е почти век от последната и през този век всеки порок на старата Империя е бил повторен във Фондацията. Инерция! Нашите властници признават само един закон — никакви промени! Деспотизъм и толкова! Известен им е само един път — този на силата. Ето я заразата: те имат едно- единствено желание — да стискат своето…
— … докато другите умират от глад! — изрева Фрейн и удари с юмруци по облегалката на креслото си. — Момиче, думите ти са златни! Тези тлъсти идиоти с техните претъпкани с пари каси сринаха Фондацията, докато смелите търговци живеят бедно на светове като Хейвън. Селдън е опозорен, а лицето му е натикано в мръсотията! — той високо вдигна ръка и лицето му се издължи. — Само ако имах и другата си ръка! Ако можеха да ме чуят…
— Татко — каза Торън, — татко, успокой се!
— Успокой се! Успокой се! — баща му свирепо му подражаваше. — Тук ще живеем и тук ще умрем в мизерия, а ти казваш: „успокой се!“
— Това е нашият съвременен Лейтън Девърс — Ранду посочи с лулата си бащата на Торън. — Нашият Фрейн! Девърс умира като роб в мините преди осемдесет години, заедно с прадядо ти, защото му е липсвал разум — но не и душа!
— Да, в името на Галактиката, и аз бих направил така на негово място! — изруга Фрейн. — Девърс е бил най-великият търговец, по-велик от надутото дрънкало Малоу, дето му се прекланят фондацианите. Главорезите, които управляват Фондацията, са го убили, защото е обичал справедливостта… А ние сме длъжни да отмъстим за него!
— Продължавай, момиче! — изстреля Ранду. — Продължавай или той ще говори цяла нощ и ще буйства целия ден след това…
— Няма за какво да говоря повече — отвърна Байта, внезапно изпаднала в лошо настроение. — Трябва да има криза на всяка цена, но не знам как бихме могли да я предизвикаме. Прогресивните сили във Фондацията са страшно подтиснати. Вашите търговци може би ще имат воля да го направят, но вие сте преследвани и разединени. Ако всички сили на доброто във и извън Фондацията успеят да се обединят…
Смехът на Фрейн беше хриплив и подигравателен.
— Само я чуй, Ранду, само я чуй! Във и извън Фондацията! Момиче, момиче, не се надявай на слабия характер на Фондацията. Там наистина някои държат камшиците, но повечето са битите, пребитите до смърт, От целия гнил свят там не може да се събере такова мъжество, колкото притежава само един търговец!
Опитите на Байта да го прекъсне бяха безуспешни. Торън се приближи и сложи длан на устата й.
— Татко! — каза той студено. — Ти никога не си бил във Фондацията. Не знаеш нищо за нея. Ще ти кажа, че техните „подземни“ са достатъчно смели и дръзки! Мога да добавя също, че и Байта е от тях…
— Добре, момчето ми, извинявай! Защо се ядосваш? — Фрейн беше наистина обезпокоен.
Торън пламенно продължи:
— Твоят проблем, тате, е, че имаш провинциално виждане! Само защото няколкостотин хиляди търговци си пробиват път през никому ненужни планети на края на Вселената… само за това ти ги мислиш за велики хора! Разбира се, ако някой бирник от Фондацията дойде тук, няма да си тръгне никога, но това ще е проява на глупав героизъм. Какво ще стане, ако Фондацията изпрати флот?
— Ще го унищожим! — остро каза Фрейн.
— И как ще го унищожиш — с негова помощ ли? Вие сте невъоръжени, неорганизирани и щом Фондацията реши, че си струва усилията, ще ви го докаже. Затова по-добре си търсете съюзници — ако можете, дори и в самата Фондация!
— Ранду… — Фрейн се обърна и погледна брат си. Приличаше на грамаден, но безпомощен бик. Ранду извади лулата от устата си.
— Момчето е право, Фрейн. Вслушай се в потайните мислички там, в теб, и ще видиш, че е така. Само че те са неудобни мисли, затова ги избутваш от мозъка си… Да, но те все пак съществуват. Торън, ще ти кажа защо започнах този разговор!… — той известно време пушеше замислено, после пъхна лулата си в специалното отвърстие, изчака безшумния проблясък и я извади чиста. Бавно я напълни отново с прецизни движения. Накрая каза:
— Твоето предположение, че Фондацията се интересува от нас, Торън, попадна точно в десетката! След като ти замина, имаше две посещения за събиране на данъци. Обезпокояващото бе, че вторият посетител беше съпроводен от патрулен кораб. Той се приземи в Глейър Сити — и не излетя повече, разбира се. Но сега със сигурност те ще ни го върнат… Баща ти си дава сметка за това, Торън, можеш да ми вярваш. Не, ти само го погледни упоритото магаре! Знае, че Хейвън е в затруднение, знае и че сме безпомощни, а продължава да повтаря едно и също. Но когато се наговори и прокълне всичко на света, ще се изтощи и ще стане толкова разумен, колкото и всеки от нас!
— От кои „вас“? — попита Байта.
Той й се усмихна.
— Образувахме малка група, Байта — само в нашия град. Още не сме направили нищо, дори не сме се свързали с другите градове, но и това е един вид начало.
— Начало на какво?
Ранду поклати глава.
— Все още не знаем. Надяваме се на някакво чудо. Смятаме, както и ти го каза, че Селдъновата криза приближава — той махна с ръка. — Галактиката е пълна с кораби и отломки от разбитата Империя. Гъмжи от генерали. Мислиш ли, че кризисният момент ще настъпи, когато някой от тях събере повече смелост?
Байта се замисли и отрицателно поклати глава, така че дългата й права коса с една самотна къдрица на края, се полюшна.
— Не, няма шанс! Сред тези генерали няма такъв, който да не знае, че нападението над Фондацията си е чисто самоубийство. Бел Райъс от старата Империя е бил най-добрият от тях и той ни атакува с цялата мощ на Галактиката, но не можа да победи Селдъновия план. Има ли някой генерал, който да не е наясно с това?
— А ако някак си ги подтикнем?
— Накъде? Към атомната пещ? С какво можете да ги подтикнете?
— Ами, има един — един нов… Миналата или по-миналата година се чу за някакъв странен човек, когото наричат Мулето.
— Мулето? — тя се замисли. — Чувал ли си някога за него, Тори?
Торън отрицателно поклати глава и Байта запита:
— Какъв е той?
— Не знам. Но, както казват, побеждавал и в невъзможни ситуации. Слуховете може да са преувеличени, но във всеки случай сигурно ще бъде интересно да се запознаем с него. Не всеки способен човек вярва в Хари Селдън и неговите психоисторически закони. Бихме могли да подкрепим тези съмнения… Трябва да се атакува!
— И Фондацията ще победи.
— Да, но не твърде лесно. Това би могло да е криза и ще получим предимството, което една такава криза ни дава, за да компрометираме деспотите на Фондацията. Или, в най-лошия случай, те ще ни
