много се доближава…
— А сега и ние сме доста близо… нали? — подхвърли Мун с пресъхнала уста, а адамовата му ябълка заподскача.
— Да — отвърна Антор категорично, — но ние и без това сме стигнали дотам. Точно затова всички вие бяхте избрани. Аз съм ученик на Клайзе. Доктор Даръл беше негов колега. Джон Турбор разобличаваше по електронните масмедии сляпата вяра в спасителната ръка на Втората Фондация, докато правителството му затвори устата с помощта на един могъщ финансист, чийто мозък показва онова, което Клайзе наричаше „плато на Тампър“. Хомир Мун притежава най-голямата домашна колекция на Мулиана — ако мога да използвам израза, за да обознача събраните данни за Мулето, — която съществува, и е публикувал няколко статии, съдържащи предположение за естеството и функциите на Втората фондация. Доктор Семик е дал не по-малък принос от всеки друг за математическата страна на енцефалографския анализ, макар според мен да не съзнава, че неговите математически изследвания могат да бъдат приложени по този начин.
Семик разтвори широко очи и се задъха.
— Не, младежо. Аз анализирах вътрешноядрените движения… проблема за n-телата, както знаете. Нищо не разбирам от енцефалография.
— Тогава не е известно в какво положение се намираме. Разбира се, правителството не може да направи нищо по този проблем. Не зная дали кметът или някой друг в администрацията съзнава колко сериозно е положението. Не съм сигурен. Но съм уверен в едно — ние петимата няма какво да губим, а можем да спечелим много. С всяко увеличаване на познанията ни ще се придвижваме в по-безопасна посока. Разбира се, ние сме само в началото.
— Доколко разпространено е — намеси се Турбор, — проникването на Втората Фондация?
— Не зная. Това е честният отговор. Всички прониквания, които досега сме разкрили, са във външните покрайнини на нацията. Столичният свят може да е все още чист, макар и това да не е сигурно — в противен случай нямаше да ви подлагам на проверка. Към вас, доктор Даръл, имаше подозрения, тъй като бяхте изоставили изследванията на Клайзе. Знаете ли, той никога не ви прости. Мислех, че е възможно Втората Фондация да ви е покварила, но Клайзе винаги настояваше, че сте били страхливец. Ще ме извините, доктор Даръл, че обяснявам това, за да изясня собствената си позиция, Аз лично мисля, че разбирам отношението ви, и ако е било малодушие, смятам, че е извинително.
Даръл пое дъх, преди да отговори.
— Аз избягах! Наречете го, както искате. Опитах се да запазя приятелството ни, но той въобще не ми писа, нито ми се обади до деня, когато ми изпрати модела на вашите мозъчни вълни, а това стана едва една седмица преди да умре…
— Ако не възразявате — прекъсна го Хомир Мун в припадък на нервно красноречие, — не раз… не разбирам какво мислите, че вършите. Ние сме не… нещастна група конспиратори, ако само го… говорим, говорим и… говорим. И не виждам какво друго все пак бихме могли да сторим. Това е де… детинщина. Мо… мозъчни вълни и дрънканици! Има ли поне едно нещо, което възнамерявате да направите?
Очите на Пелеас Антор блестяха.
— Да, има. Нуждаем се от повече информация за Втората Фондация. Това е основното, което ни е необходимо. Мулето прекара първите пет години от управлението си именно в търсене на такава информация и се провали — или поне всички ние сме били принудени да го вярваме. Но после престана да търси! Защо? Защото се е провалил? Или защото е успял?
— О… още приказки — изрече Мун горчиво. — Как ще го разберем?
— Ако ме изслушате… Столицата на Мулето е била Калгън. Калгън не е бил част от сферата на търговско влияние на Фондацията преди Мулето и още не е част от нея. Сега Калгън се управлява от онзи човек, Стетин, освен ако утре не бъде извършен поредният дворцов преврат. Стетин нарича себе си Първи Гражданин и се смята за наследник на Мулето. Ако въобще съществува някаква традиция в онзи свят, тя се свежда до свръхчовешкото и величието на Мулето — традиция, почти суеверна по въздействието си. В резултат старият дворец на Мулето се пази като храм. Никой не може да влезе в него без разрешение и нищо в него не е докоснато.
— Е?
— Е, защо е така? Във времена като днешните нищо не се случва без причина. Ами ако не само суеверието прави двореца на Мулето недостижим? Ако Втората Фондация е уредила нещата така? Накратко, в случай, че резултатите от петгодишното търсене на Мулето са довели до…
— О, глу… глупости.
— Защо не? — попита Антор. — През цялата си история Втората Фондация се е крила и се е намесвала в делата на Галактиката само по най-незабележим начин. Зная, че за нас би изглеждало по-логично да се разруши дворецът или поне да се премахнат от него всички данни. Но трябва да вземете предвид психологията на тези опитни учени. Те са селдъновци, те са мулевци и работят косвено, чрез съзнанието. Никога не биха разрушили или премахнали, когато имат възможност да постигнат целите си, като създадат подходящо душевно състояние. Е?
Не последва отговор и Антор продължи:
— И вие, Мун, сте точно човекът, който може да получи информацията, от която се нуждаем.
— Аз ли? — възклицанието беше на изненада. Мун огледа бързо другите. — Не мога да направя подобно нещо. Не съм човек на действието. Не съм телевизионен герой. Аз съм библиотекар. Ако мога да ви помогна в това отношение, добре, даже и рискувайки срещу Втората Фондация, но няма да се впускам в космоса с някаква дон… донкихотовщина като тази.
— Вижте — продължи търпеливо Антор, — двамата с доктор Даръл решихме, че вие сте подходящият човек. Това е единственият начин да се направи естествено. Казвате, че сте библиотекар. Чудесно! Какви са основните ви интереси? Мулиана! Вече притежавате най-голямата колекция от материали за Мулето в Галактиката, Естествено е да пожелаете още, това е по-естествено за вас, отколкото за всеки друг. Вие можете да поискате разрешение за влизане в двореца на Калгън, без да възбудите подозрение за някакви скрити подбуди. Възможно е да ви откажат, но няма да ви заподозрат. Нещо повече, имате едноместен кораб. Известно е, че по време на отпуските посещавате чуждестранни планети. Дори и преди сте били на Калгън. Не разбирате ли, че трябва само да постъпвате, както винаги сте го вършили?
— Но нали не мога само да кажа „Не… не бихте ли били така любезни да ме пуснете във вашата светая светих, гос… господин Първи Гражданино?“
— Защо не?
— Защото, Галактиката да ми е на помощ, няма да ме пуснат!
— Добре, тогава. Няма. В такъв случай ще се върнете у дома и ще измислим нещо друго.
Мун се огледа с безпомощна съпротива. Чувстваше, че го уговарят за нещо, което мразеше. Никой не пожела да му помогне да се измъкне.
Така че накрая в къщата на доктор Даръл бяха взети две решения. Първото беше неохотното съгласие от страна на Мун да излети в космоса, веднага щом започне лятната му отпуска.
Второто беше задкулисното решение от страна на напълно неофициален член на събранието, взето, когато тя изключи звукоприемника и се приготви за закъснелия си сън. Засега второто решение не ни засяга.
10. Наближаващата криза
На Втората Фондация бе изминала една седмица и Първия Говорител отново се усмихваше на Ученика.
— Сигурно ми носите интересни резултати, защото в противен случай нямаше да сте толкова разгневен.
Ученика положи ръка върху купчината изчислителна хартия, която бе донесъл със себе си.
— Сигурни ли сте, че проблемът е реален? — попита той.
— Предпоставките са верни. Нищо не съм изопачил.
— Тогава трябва да приема резултатите, а не желая.
— Естествено. Но какво общо имат желанията ви с това? Добре, кажете ми какво ви смущава толкова. Не, не, оставете настрана вашите решения. По-късно ще ги подложа на анализ. Говорете ми със свои думи.
