ги следи.
Докато Клайзе изготвяше графики, Даръл изследваше математически понятия, съхранявайки ги в съзнанието си. Клайзе работеше с много хора, Даръл — сам. Клайзе в университет, Даръл в тихия си крайградски дом.
И почти беше постигнал успех.
Всеки член на Втората Фондация преставаше да бъде обикновено човешко същество, когато ставаше дума за мозъка му. Най-умният физиолог, най-изкусният неврохимик можеха да не забележат нищо, но разликата трябваше да съществува. И тъй като беше в съзнанието, точно там трябваше да е разпознаваема.
Да вземем човек като Мулето — нямаше съмнение, че хората от Втората Фондация притежаваха неговите способности, независимо дали са им дадени или са придобити — с умението му да разпознава и да управлява човешките чувства, за да се изведе от тях необходимата електронна верига и от там да се извлекат последните подробности чрез енцефалограмата, на която това не можеше да не се открие.
А сега Клайзе се бе върнал в живота му в лицето на неговия пламенен почитател и ученик Антор.
Лудост. Лудост! С неговите графики и таблици на хора, които са били обработвани. Още преди години се бе научил да ги разкрива и каква полза имаше? Искаше ръката, а не инструмента. Въпреки това трябваше да се съгласи да се присъедини към Антор, тъй като това беше по-прикритият начин на действие.
А пък сега щеше да стане администратор на Отдела за изследвания и развитие. Това беше по- нормалният начин! Така той съхраняваше своята „конспирация в конспирацията“. Мисълта за Аркадия го подразни за миг и той я отхвърли с потръпване. Ако го бяха оставили на мира, това никога нямаше да се случи. Ако беше оставен на мира, никой никога нямаше да изпадне в опасност, освен самият той. Ако го бяха оставили…
Усети у него да се надига гняв — срещу мъртвия Клайзе, живия Антор и добронамерените глупаци…
Е, тя можеше да се грижи добре за себе си. Беше доста зряло момиче.
Можеше добре да се погрижи за себе си!
Нещо му го нашепваше в съзнанието…
Но дали наистина беше в състояние?
В момента, когато доктор Даръл си повтаряше печално, че може, тя седеше в студено строгата приемна пред Изпълнителния кабинет на Първия Гражданин на Галактиката. Седеше там от половин час и погледът й се плъзгаше по стените. Когато влезе с Хомир Мун, на вратата стояха двама въоръжени пазачи. По друго време ги нямаше.
Сега беше сама, но усещаше враждебността дори на мебелировката в помещението. И то за първи път.
А защо беше така?
Хомир бе влязъл при лорд Стетин. Нима това не беше в реда на нещата?
Ядоса се. В подобни положения във филмите-книги и видеофилмите главният герой предвиждаше завършека, биваше подготвен за него, а тя… тя само си седеше тук. Всичко би могло да се случи. Всичко! А тя просто си седеше.
Я, да се върне назад, да си припомни… Може би нещо ще й дойде наум.
В продължение на две седмици Хомир бе почти живял в двореца на Мулето. Веднъж, с разрешение на Стетин, я бе взел със себе си. Сградата беше голяма и мрачно сериозна, отдръпнала се от досега с живота, за да спи с отекващите си спомени, и отвръщаше на стъпките с глух тътен или със звучно дрънчене. Не я хареса.
Къде по-добри бяха големите, весели булеварди на столицата, театрите и спектаклите на свят, доста по-беден от Фондацията, но който въпреки това изразходваше повечето от богатството си за показ.
Хомир се връщаше вечер, изпълнен със страхопочитание.
— За мен това е свят на мечтите — прошепваше той. — Ако можех само да разбия двореца камък по камък, слой по слой до основите му! Да можех да го отнеса на Терминус… Какъв музей щеше да стане!
Изглежда бе изгубил първоначалната си неохота. Сега бе вече изпълнен с желание, гореше. Аркадия разбра това по един сигурен признак: през този период той почти никога не заекваше.
— Има извлечения — подметна й той по едно време — от докладите на генерал Притчър…
— Зная за него. Бил е ренегат от Фондацията, претърсил Галактиката, за да намери Втората Фондация, нали?
— Не точно ренегат. Аркади. Мулето го „покръстил“.
— О, същото е.
— Велика Галактико! Претърсването, което спомена, е било безнадеждна задача. В оригиналните документи на Селдъновата конвенция, с които са били създадени и двете фондации преди петстотин години, само веднъж се споменава Втората Фондация. Пише, че разположението й е „в другия край на Галактиката, в Звездокрай“. Това е единственото, от което Мулето и Притчър е трябвало да започнат. Не са разполагали с метод да разпознаят Втората Фондация, дори и да я бяха намерили. Каква лудост!
— Имат архиви — той говореше на себе си, но Аркадия го слушаше жадно, — които обхващат близо хиляда свята, само че броят на световете, които е могло да се изследват, трябва да е бил по-скоро милион. Ние не сме в по-добро положение…
Аркадия го прекъсна загрижено със силно шъткане.
Хомир замръзна и бавно се съвзе.
— Да не говорим — измърмори той.
А сега чичо Хомир беше при лорд Стетин, Аркадия чакаше отвън сама и чувстваше сърцето й да се свива без никаква причина. И това бе по-страшно от всичко друго. Че нямаше видима причина.
От другата страна на вратата Хомир Мун също плуваше в море от желе. Полагаше отчаяни усилия да не заеква и, разбира се, в резултат едва успяваше да изговори две ясни думи.
Лорд Стетин беше в парадна униформа, висок 195 сантиметра, с големи челюсти и сурова уста. Свитите му арогантни юмруци подчертаваха със сила фразите му.
— Е, имахте на разположение две седмици и идвате при мен с празни приказки. Хайде, сър, кажете ми най-лошото. Дали флотата ми няма да бъде разбита на пух и прах? Дали ще трябва да се бия с призраците от Втората Фондация, както и с хората от Първата?
— Пов… повтарям, милорд, че не съм ясно… ясновидец. Просто съм на… напълно объркан.
— Или възнамерявате да се върнете, за да предупредите съгражданите си? По дяволите с вашите комедии! Искам да ми кажете истината или ще я измъкна от вас заедно с половината ви вътрешности.
— Говоря ви ис… истината само и ви моля да си спом… спомните, ми… милорд, че съм гражданин на Фондацията. Нн… не можете нищо да ми сторите, без да пожънете повече, отколкото ви е нужно.
Владетелят на Калгън се изсмя гръмогласно.
— Заплахи за уплашени деца! Ужасии, с които ще стреснете някой идиот. Хайде, господин Мун, проявих достатъчно търпение спрямо вас! Слушах ви двайсет минути, докато ми дрънкахте с подробности отегчителните глупости, които сигурно са ви стрували доста безсънни нощи, докато ги съчините. Усилията ви са били напразни. Зная, че сте тук не само, за да се ровите в мъртвата пепел на Мулето и да се греете на жаравата, която откриете — дошли сте за нещо повече от онова, което признавате. Не е ли вярно?
В този миг Хомир не би могъл по-успешно да прикрие изписания в очите му страхотен ужас, освен като почти спре да диша. Лорд Стетин го забеляза и тупна по рамото човека от Фондацията така, че той и столът, на който седеше, се разлюляха от удара.
— Добре. А сега нека бъдем откровени. Вие разследвате Плана на Селдън. Известно ви е, че вече е невалиден. Знаете може би, че аз сега съм неизбежният победител — аз и наследниците ми. Хайде, накрая ще бъдете възнаграден, ще получите достоен дял от плячката! Какво ще търсите във Фондацията? Може би очаквате да се предотврати неизбежното поражение? Да се удължи войната? Или изпитвате само патриотичното желание да умрете за вашата родина?
— А… аз… — накрая Мун се задави от заекване и млъкна. От устата му не успяваше да излезе нито дума.
— Ще останете тук — заяви владетелят на Калгън самоуверено. — Нямате избор. Почакайте… — сети се за нещо, което почти бе забравил, — научих, че племенницата ви е от семейството на Байта Даръл.
