Устата на татенцето се бе разтворила леко, но майчето внезапно се изчерви и разгневи.
— На колко години си, Аркадия?
— Почти на четиринайсет и половина.
Майчето пое рязко въздух и каза:
— Защо ли оставят да живеят такива хора?! Уличните кучета са по-добри от тях. От него бягаш, мила, нали?
Аркадия кимна утвърдително.
— Татко — нареди майчето, — върви на информацията и провери кога точно излиза на космодрума кораб за Трантор. Побързай!
Но татенцето направи една крачка и спря. Над главите им прогърмяха високо метални думи и пет хиляди чифта очи стреснато се вдигнаха нагоре.
— Мъже и жени — се разнесе с рязка сила. — Космодрумът се претърсва за опасен беглец и е блокиран. Никой не може да влезе, нито да излезе. Но претърсването ще се извърши много бързо и през това време никакъв кораб няма да кацне или излети, така че няма да изпуснете полета си. Повтарям, никой няма да изпусне полета си. Никой от вас да не напуска квадрата, в който се намира, докато не бъде вдигната мрежата, тъй като в противен случай ще бъдем принудени да използваме неутронните си камшици.
През минутата или по-малко, докато гласът доминираше сред огромния купол на космодрума, Аркадия не би успяла да помръдне, дори и цялото зло в Галактиката да се беше съсредоточило в топка и да се бе втурнало към нея.
Можеше да се отнася само за нея. Не беше необходимо дори да оформя тази идея в мисъл. Но защо…
Калия бе устроила бягството й. А тя беше от Втората Фондация. Защо тогава се предприемаше това претърсване сега? Беше ли се провалила Калия? Можеше ли Калия да не успее? Или това беше част от плана, чиито тънкости й убягваха?
За един зашеметяващ миг пожела да скочи и извика, че се предава, че ще тръгне с тях, че… че…
Но ръката на майчето я бе хванала за китката.
— Бързо! Бързо! Ще отидем в женската тоалетна, преди да започнат.
Аркадия не разбра. Тя само я последва сляпо. Промъкнаха се сред тълпата, която бе замръзнала на групички, а гласът продължаваше да изгърмява последните си думи.
Мрежата вече се спускаше и татенцето я гледаше със зяпнала уста как се снижава. Беше чувал и чел за нея, но никога не бе ставал нейна жертва. Заблестя в пространството, просто поредица от кръстосани тънки лъчи, които караха въздуха да свети в безвредна мрежа от мигащи светлини.
Винаги се контролираше така, че да се спуска бавно отгоре, за да изглежда като падаща мрежа с всичките психологически последствия от залавянето в капан.
Беше вече на височината на кръста — три метра разстояние между светещите линии във всяка посока. В неговия сектор от девет квадратни метра татенцето се оказа сам, но съседните квадрати бяха претъпкани. Почувства се очебийно изолиран, но знаеше, че за да се включи в по-голямата анонимност на някоя група, трябваше да прекоси една от светещите линии, да задейства алармената система и да си докара неутронния камшик.
Той зачака.
Над главите на мрачно притихналата и чакаща тълпа забеляза отдалеченото раздвижване от редицата полицаи, които претърсваха огромната площ квадрат по квадрат. Мина много време, преди човек в униформа да стъпи в неговия сектор и внимателно да отбележи координатите му в официален бележник.
— Документите!
Татенцето ги подаде и те бяха внимателно разгърнати и прегледани.
— Вие сте Прийм Палвер, родом от Трантор, на Калгън за един месец и се връщате на Трантор. Отговорете с да или не.
— Да, да.
— Каква работа имате на Калгън?
— Аз съм търговски представител на нашата фермерска кооперация. Водих преговори с Министерството на земеделието на Калгън.
— Х-м-м. Жена ви с вас ли е? Къде е? Записана е в документите.
— Моля. Съпругата ми е в… — той посочи.
— Ханто! — изрева полицаят. Друг човек с униформа дойде при него. — Още една жена в кенефа, по дяволите — каза първият студено. — Сигурно ще се пръсне от тях. Запиши името й — той посочи графата в документите, където беше включена.
— Има ли друг с вас?
— Племенницата ми.
— Няма я в документите.
— Тя дойде отделно.
— Къде е? Няма значение, зная. Запиши и името на племенницата, Ханто. Как се казва? Запиши Аркадия Палвер. Ще се занимаем с жените, преди да си тръгнем.
На татенцето чакането му се видя вечно. После, след много, много време майчето вече вървеше с твърда стъпка към него, хванала здраво Аркадия за ръка, а двама полицаи се мъкнеха подире й.
Влязоха в квадрата на татенцето.
— Тази стара креслива жена вашата съпруга ли е?
— Да, сър — отвърна умиротворително татенцето.
— Тогава по-добре й кажете, че ще си навлече беля, ако приказва така с полицията на Първия Гражданин — той разкърши гневно рамене. — Това ли е племенницата ви?
— Да, сър.
— Искам документите й.
Като гледаше в очите на съпруга си, майчето леко, но решително поклати глава.
След кратко мълчание татенцето каза с извинителна усмивка:
— Май не мога да го сторя.
— Какво искате да кажете? — полицаят протегна яката си длан. — Дайте ги.
— Дипломатически имунитет — отвърна татенцето кротко.
— Какво искате да кажете?
— Вече ви уведомих, че съм представител на моята фермерска кооперация. Акредитиран съм към калгънското правителство като официален чуждестранен представител и документите ми го доказват. Показах ви ги, а сега не желая да бъда обезпокояван повече.
За миг полицаят се слиса.
— Трябва да проверя документите ви. Това е заповед.
— Разкарайте се! — намеси се внезапно майчето. — Когато ни потрябвате, ще ви повикаме, ах, ти… ти… нехранимайко.
Полицаят стисна устни.
— Дръж ги под око, Ханто. Ще доведа лейтенанта.
— Побързай! — викна майчето след него. Някой се изсмя, но бързо заглуши смеха си.
Претърсването привършваше. Тълпата започваше да проявява опасно нетърпение. Бяха изминали четиридесет и пет минути, откакто мрежата бе започнала да се спуска, а това е прекалено дълго за оптималния ефект. Поради това лейтенант Диридж бързо си проправи път към плътния център на навалицата.
— Това ли е момичето? — попита той уморено. Изгледа я и тя явно отговаряше на описанието. Всичко заради едно дете…
— Документите й, ако обичате! — рече той.
— Вече обясних… — поде татенцето.
— Зная какво сте обяснили и съжалявам — отвърна лейтенантът, — но има нареждания и не мога да ги пренебрегна. По-късно ще имате възможност да протестирате, ако желаете. Междувременно, ако се наложи, ще използвам сила.
