количество от тях.
— Но може ли да се направят?
— Ами да.
— Ще успееш ли да намериш всичките части? Имам предвид, без да предизвикаш приказки? Просто като част от обичайната ти работа.
Семик повдигна горната си устна.
— Не мога да взема петдесет хиперрелета. Не бих използвал толкова през целия си живот.
— Сега работим над отбранителен проект. Не си ли в състояние да се сетиш за нещо безобидно, за което ще са необходими? Имаме достатъчно пари.
— Хм-м-м. Може и да измисля нещо.
— Колко малко можеш да направиш цялото устройство?
— Възможно е да се намерят хиперрелета с микроразмери… проводници… транзистори… Космосът ми е свидетел, в него има няколкостотин схеми!
— Зная. Колко голямо?
Семик показа с ръце.
— Прекалено голямо е — рече Даръл. — Трябва да го нося на колана си.
Той бавно смачка скицата в малка топка. Когато стана колкото жълто зърно, го хвърли в контейнера за смет и то изчезна с белия блясък на молекулното разграждане.
— Кой е на вратата ти? — попита Даръл.
Семик се наведе над писалището към малкия млечен екран на сигнала над вратата.
— Младежът Антор. С него има още някой.
Даръл бутна стола си назад.
— Засега не казвай нищо на другите, Семик. Ако разберат, знанието ще представлява смъртна опасност, а засега е достатъчно да се рискуват два живота.
Когато се втурна в кабинета на Семик, Пелеас Антор беше пулсиращо кълбо от енергия и активност и просто изглеждаше чудно как стаята въпреки това успяваше да съхрани спокойното достолепие на своя вече немлад собственик. Свободно развяващите се летни ръкави на туниката на Антор сякаш все още потрепваха от външния бриз и това като че ли правеше тихия кабинет много по-просторен.
— Доктор Даръл, доктор Семик — това е Орум Диридж.
Непознатият мъж беше висок. Дългият прав нос придавате навъсен вид на слабото му лице. Даръл протегна ръка. Антор се усмихна леко.
— Полицейски лейтенант Диридж — поясни той. После прибави многозначително: — От Калгън.
Даръл се обърна, за да се взре втренчено в младия мъж.
— Полицейски лейтенант Диридж от Калгън — повтори той отчетливо. — И го водите тук. Защо?
— Защото е последният човек на Калгън, който е видял дъщеря ви. Почакайте, човече.
Тържествуващото изражение на Антор внезапно се превърна в загриженост и той застана между двамата мъже, като здраво задържаше Даръл. Бавно и не много нежно принуди по-възрастния човек да седне отново в креслото.
— Какво се опитвате да направите? — Антор отметна кестенява къдрица коса от челото си, приседна леко на писалището и замислено разлюля крака си. — Мислех, че ви нося добри новини.
Даръл заговори направо полицая:
— Какво има предвид, като ви нарича последния човек, който е видял дъщеря ми? Тя мъртва ли е? Моля, кажете ми без предисловие. — Лицето му бе побеляло от страх.
— Изразът беше „последният човек на Калгън“ — изрече безизразно лейтенант Диридж. — Вече не е на Калгън. Не зная нищо повече.
— Ей — намеси се Антор, — позволете ми да обясня. Докторе, съжалявам, ако съм прекалил малко с драматизацията. Така нечовешки се държите, че забравих за чувствата ви. Най-напред, лейтенант Диридж е наш човек. Роден е на Калгън, но баща му е бил от Фондацията, попаднал на Калгън в служба на Мулето. Отговарям за лоялността на лейтенанта към Фондацията. Свързах се с него в деня, когато престанахме да получаваме ежедневните отчети на Мун…
— Защо? — прекъсна го брутално Даръл. — Мислех, че бе напълно ясно решено, че няма да предприемаме нищо по въпроса. Рискували сте техния живот и нашия.
— Тъй като — беше не по-малко резкият отговор, — аз съм в тази игра по-отдавна от вас. Понеже имам някои контакти на Калгън, за които не знаете нищо. Защото моите действия се обосновават на по-пълни познания, разбирате ли?
— Мисля, че сте напълно луд!
— Ще ме изслушате ли?
Настъпи мълчание и Даръл сведе поглед.
Устните на Антор се изкривиха в полуусмивка.
— Добре, докторе. Дайте ми няколко минути. Разкажете му, Диридж.
— Доколкото ми е известно, доктор Даръл, — обади се спокойно Диридж, — дъщеря ви е на Трантор. Поне на източния космодрум имаше билет за там. Беше с един търговски представител от онази планета, който твърдеше, че му е племенница. Дъщеря ви изглежда има странна колекция от роднини, докторе. Май това беше вторият й чичо за две седмици, а? Транторианецът дори се опита да ме подкупи — вероятно мисли, че заради това са се отървали. — Той се усмихна мрачно при тази мисъл.
— Как е тя?
— Здрава и читава, доколкото успях да видя. Уплашена. Не мога да я виня за това. Преследваше я целият отдел. Все още не зная защо.
Даръл пое дъх, сякаш за първи път от няколко минути. Усети, че ръцете му треперят, и с усилие ги успокои.
— Тогава е в безопасност. Кой беше търговският пътник? Разкажете за него. Каква роля играе той?
— Не зная. Известно ли ви е нещо за Трантор?
— На времето живеех там.
— Сега е селскостопански свят. Изнася главно фураж и зърнени храни. С високо качество! Продават ги из цялата Галактика. На планетата има десетина-двадесет кооперации, всяка със свои представители в чужбина. При това са отракани кучи синове — познавам досието на този. Бил е и преди на Калгън, обикновено с жена си. Напълно почтен. Съвсем безобиден.
— Хм-м-м — обади се Антор. — Аркадия е родена на Трантор, нали докторе?
Даръл кимна.
— Връзва се, нали разбирате? Искала е да се махне бързо и надалеч — и Трантор и се е натрапил в съзнанието. Не мислите ли и вие така?
— А защо да не се върне тук? — попита Даръл.
— Може би са я преследвали и е помислила, че е необходимо да тръгне в друга посока, а?
На доктор Даръл не му стигна кураж да продължи да пита. Е, тогава нека бъде на сигурно място на Трантор, доколкото можеше човек да бъде в безопасност, където и да е в тази тъмна и ужасна Галактика. Помъкна се към вратата, усети лекото докосване на Антор до ръкава му, но не се обърна.
— Имате ли нещо против да се върна у дома с вас, докторе?
— Елате, разбира се — беше автоматичният отговор.
До вечерта повърхностният слой от личността на Даръл, който влизаше в пряк досег с други хора, се бе възстановил. Докторът беше отказал да вечеря и вместо това се бе върнал с трескава настойчивост към бавния напредък на сложните математически формули на енцефалографския анализ.
Едва към полунощ влезе отново във всекидневната.
— Здравейте. Не сте ли в леглото?
— Часове гледам видео и се опитвам да хвана нещо друго освен новини. Изглежда, че „Хобър Малоу“ се бави по маршрута и все още не се обажда.
— Така ли? Какво подозират?
— Какво мислите? Калгънско мошеничество. Съобщава се, че са забелязали калгънски кораби в космическия сектор, откъдето за последен път са се обадили от „Хобър Малоу“.
Даръл повдигна рамене, а Антор потърка със съмнение челото си.
