— Вижте какво, докторе — каза той, — защо не заминете за Трантор?
— Защо да ходя?
— Защото тук нямаме полза от вас. Не сте на себе си. И не можете да бъдете. А като отидете на Трантор, ще успеете да свършите нещо полезно. Там е старата имперска библиотека с пълните протоколи от заседанията на Селдъновата комисия…
— Не! Библиотеката е преровена и на никого не е помогнала.
— На времето е улеснила Еблинг Майс.
— Откъде знаете? Да, той заявил, че е намерил Втората Фондация, и майка ми го убила пет секунди след това като единствен начин, за да не допусне неволно да разкрие местоположението и на Мулето. Но с тази си постъпка тя също — разбирате — е направила невъзможно въобще някога да се установи дали Майс наистина е знаел къде се намира. Все пак, никой друг никога не е успял да научи истината от тези архиви.
— Ако си спомняте, Еблинг Майс е работил под емоционалния натиск на Мулето.
— И това ми е известно, но именно поради този признак съзнанието на Майс е било в ненормално състояние. Знаем ли с вас нещо за свойствата на мозък, който се намира под емоционалния контрол на друг, за възможностите и недостатъците му? Във всеки случай аз няма да отида на Трантор.
— Добре де, защо е тази жар? — намръщи се Антор. — Просто предложих като… е, Космосът ми е свидетел, че не ви разбирам. Изглеждате с десет години по-стар. Явно изживявате същински ад. Тук не вършите нищо полезно. Ако бях на ваше място, щях да отида и да доведа момичето.
— Точно така! И аз искам да го направя. Именно поради това няма да го сторя. Вижте, Антор, опитайте се да разберете. Вие играете, и двамата играем с нещо, което надвишава силите ни за борба. Хладнокръвно погледнато, ако успеете да запазите самообладание, ще го проумеете, каквото и да мислите в донкихотовските си мигове.
От петдесет години ни е известно, че Втората Фондация е истинският наследник и следовник на Селдъновата математика. А това означава, и вие го знаете, че нищо не става в Галактиката, което да не играе известна роля в техните сметки. За нас целият живот е поредица от случайности, които трябва да посрещаме с импровизации. За тях животът има определена цел и е необходимо да се справят с него чрез предварителни изчисления.
Но те също имат слабости. Трудовете им са статистически и само колективната дейност на човечеството е наистина неизбежна. А на мен не ми е известно как аз, като индивид, играя някаква роля в предвидения ход на историята. Вероятно нямам определена роля, тъй като Планът оставя на индивидите неопределеност и свободна воля. Но аз съм от значение и те — те, разбирате ли — могат да са изчислили вероятната ми реакция. Затова не се доверявам на инстинктите си, желанията си и вероятните си реакции.
Бих предпочел по-скоро да им представя невероятна реакция. Ще остана тук, въпреки факта, че ужасно искам да замина. Няма! Тъкмо защото изпитвам отчаян копнеж да замина!
По-младият мъж се усмихна кисело.
— Не познавате така добре собственото си съзнание, както те биха могли да са го изучили. Да предположим, че като ви познават, могат да разчитат на вашата мисъл, само на мисълта ви. Какво е за вас невероятна реакция, след като предварително им е известно как ще разсъждавате!
— В такъв случай няма изход, защото, ако се съглася със съображенията, които току-що изложихте, и отида на Трантор, те може да са предвидили и това. Съществува безкраен цикъл на двойна-тройна- четворна и така нататък измама. Докъдето и да проследя този цикъл. Възможно е само да замина или да остана. Сложните действия, с които да се примами дъщеря ми да прекоси половината Галактика, не могат да имат за цел да ме накарат да остана, където съм, тъй като сигурно щях да си седя тук, ако не бяха предприели нещо. Вероятно единственото им намерение е да ме принудят да тръгна, затова няма да ходя никъде.
Освен това, Антор, не всичко носи отпечатъка на Втората Фондация; не всички събития са резултат от тяхното дърпане на конците. Възможно е да нямат нищо общо с бягството на Аркадия и тя да бъде в безопасност на Трантор, след като всички ние измрем.
— Не — отвърна Антор рязко, — тук грешите.
— Имате ли друго обяснение?
— Да… стига да ме изслушате.
— Е, добре, говорете. Не ми липсва търпение.
— Добре ли познавате дъщеря си?
— Доколкото даден индивид може да познава някой друг. Явно познанията ми не са достатъчни.
— На тази основа и моите също, вероятно още по-малко — но поне аз я видях с непредубеден поглед. Първо, тя е ужасна малка романтичка, единствена дъщеря на затворен в кула от слонова кост академичен учен, израстваща в нереалния свят на телевизионните приключения и филмокнигите. Живее със свръхестествена самоизградена фантазия, състояща се от шпионаж и интриги. Второ, в това отношение тя е интелигентна, поне достатъчно, за да ни надхитри. Внимателно е планирала да подслуша първата ни сбирка и е успяла. Целенасочено е планирала да отиде на Калгън с Мун и успя. Трето, нечестиво превъзнася геройството на баба си — вашата майка, която е победила Мулето.
Мисля, че дотук съм прав, нали? Добре. А сега, за разлика от вас получих пълен доклад от лейтенант Диридж и в допълнение моите многобройни източници на Калгън го потвърждават. Знаем, например, че в разговор с лорда на Калгън на Хомир Мун е бил отказан достъп до двореца на Мулето и че отказът е бил отменен внезапно, след като Аркадия е разговаряла с лейди Калия, твърде добра приятелка на Първия Гражданин.
— И откъде ви е известно всичко това? — прекъсна го Даръл.
— Първо, Мун е бил разпитан от Диридж като част от полицейската кампания по издирването на Аркадия. Естествено, разполагаме с пълен препис от въпросите и отговорите.
Да вземем и лейди Калия. Носят се слухове, че Стетин е загубил интерес към нея, но мълвата не се потвърждава от факти. Тя не само не е сменена, не само е била способна да превърне отказа на лорда в разрешение за Мун, но е успяла и открито да организира бягството на Аркадия. А десетина от войниците в административната сграда на Стетин са свидетелствали, че миналата вечер те са били видени заедно. И все пак тя остава ненаказана. Въпреки факта, че Аркадия е издирвана с всички признаци на усърдие.
— Но какво е заключението ви от целия този поток несвързани данни?
— Че бягството на Аркадия е било устроено съзнателно.
— Както казах и аз.
— С едно допълнение. Че Аркадия сигурно е знаела, че е организирано, че Аркадия, умното малко момиче, което вижда навсякъде интриги, е разбрало и тази и е последвало собствения си начин на мислене. Искали са да се върне във Фондацията и затова е отишла на Трантор. Но защо на Трантор?
— Да, защо?
— Защото точно там Байта, бабата, която боготвори, е отишла, когато е била преследвана. Съзнателно или не, Аркадия е постъпила като нея. Чудя се в такъв случай дали Аркадия е бягала от същия неприятел.
— Мулето ли? — попита Даръл с учтив сарказъм.
— Разбира се, че не. Като казвам враг, имам предвид съзнание, с което не е могла да се пребори. Бягала е от Втората Фондация или някакво подобно явление, което би могло да съществува на Калгън.
— За какво влияние говорите?
— Нима очаквате Калгън да е имунизиран против подобна вездесъща заплаха? И двамата стигнахме до заключението, че бягството на Аркадия е било нагласено. Така ли е? Търсили ли са я и са я намерили, а Диридж съзнателно я е оставил да се измъкне. Диридж, разбирате ли? Но как е станало? Нали той е наш човек! Как са го узнали? Дали са разчитали на него, че ще действа като предател? Е, докторе?
— Сега твърдите, че искрено са искали да я заловят. Откровено казано, Антор, малко ме уморявате. Завършете разказа си. Искам да си легна.
— Бързо ще го приключа — Антор бръкна в джоба си за малък куп фотокопия. Бяха с познатите криволици на енцефалограф. — Мозъчните вълни на Диридж — подхвърли Антор небрежно, — снети след завръщането му.
Даръл ги разпозна ясно с невъоръжено око и когато вдигна поглед, лицето му бе посивяло.
