— Той е манипулиран.
— Точно. Позволил е на Аркадия да избяга, не защото е наш човек, а понеже е човек на Втората Фондация.
— Дори и след като е знаел, че отива на Трантор, а не на Терминус?
Антор повдигна рамене.
— Имал е указания да я пусне. Той не е могъл по никакъв начин да промени това. Бил е само инструмент, нали разбирате. Аркадия просто е възприела най-малко вероятния ход и сигурно е в безопасност. Или поне до времето, когато Втората Фондация ще може да промени плановете, за да включи в тях сегашното състояние на нещата…
Антор млъкна. Малката сигнална светлина на видеоапарата бляскаше. Включена в независима верига, тя означаваше наличието на спешна информация. Даръл също я видя и с механично движение, придобито от дълъг опит, включи видеоапарата. Чуха средата на едно изречение, но още преди да завърши, узна, че „Хобър Малоу“ или по-точно неговите останки са били намерени и че за първи път от почти половин век Фондацията отново е във война.
Антор здраво стисна зъби.
— Добре, докторе, чухте съобщението. Калгън е нападнал, а той е под контрола на Втората Фондация. Ще последвате ли дъщеря си и ще отидете ли на Трантор?
— Не. Ще рискувам. Тук.
— Доктор Даръл, вие не сте толкова умен, колкото дъщеря си. Питам се до каква степен можем да ви се доверим. — За миг спокойният му втренчен поглед задържа очите на Даръл и после той излезе, без да каже повече нито дума.
А Даръл остана да седи в нерешителност и почти в отчаяние.
Незабелязван, видеоапаратът бе смесица от възбудени звуци и кадри, докато описваше с нервни подробности първия час на войната между Калгън и Фондацията.
17. Война
Кметът на Фондацията причеса безполезно оградката от коса, която обрамчваше черепа му. Въздъхна.
— Колко години изгубихме. Какви възможности пропуснахме. Не отправям упреци, доктор Даръл, но заслужаваме поражение.
— Не виждам причина за липса на увереност в събитията, сър — отвърна спокойно Даръл.
— Липса на увереност? Липса на увереност! О, Галактико, доктор Даръл, с какво бихте обосновали всяко друго отношение? Хайде, елате…
Полуповеде, полупринуди Даръл да се приближи към прозрачното яйце, грациозно кацнало върху стойката от силово поле. Когато ръката на кмета го докосна, то засвети отвътре и се появи точен триизмерен модел на двойната спирала на Галактиката.
— В жълто — заобяснява кметът възбудено — е районът от космоса под контрола на Фондацията, а в червено — секторът под властта на Калгън.
Даръл видя червена сфера сред опъната жълта длан, която я обграждаше от всички страни, с изключение на посоката към центъра на Галактиката.
— Галактографията — каза кметът — е най-големият ни враг. Нашите адмирали не крият почти безнадеждното ни стратегическо положение. Вижте. Неприятелят има вътрешните комуникационни линии. Той е съсредоточен. Може еднакво лесно да ни пресрещне във всички направления. И да се защитава с минимални сили.
Ние сме разпръснати. Средното разстояние между населените системи на Фондацията е почти три пъти по-голямо от това на Калгън. За да се отиде от Сантани до Локрис, например, трябва да се пропътуват две хиляди и петстотин парсека за нас, но само осемстотин за тях, ако останем в съответните територии…
— Разбирам всичко това, сър — вмъкна Даръл.
— И не ви е ясно, че е възможно да означава поражение?
— Войната не е само разстояния. Твърдя, че не можем да загубим. Абсолютно невъзможно е.
— И защо го твърдите?
— Заради собствената ми интерпретация на Селдъновия план.
— Охо — устните на кмета се изкривиха, а ръцете му зад гърба плеснаха една в друга. — В такъв случай и вие разчитате на мистичната помощ от Втората Фондация.
— Не. Само на помощта на неизбежността… на храбростта и настойчивостта.
Но въпреки спокойната си увереност той се чудеше…
Ами ако…
Е, ами ако Антор беше прав и Калгън беше пряк инструмент на умствените чародеи? Ами ако целта им беше да победят и разрушат Фондацията? Не! Нямаше смисъл! И все пак…
Той се усмихна горчиво. Винаги същото. Все същото надничане през масивния гранит, който за неприятеля беше толкова прозрачен.
Галактографските факти на положението не бяха неизвестни и на Стетин. Владетелят на Калгън стоеше пред двойник на галактичния модел, който бяха огледали кметът и Даръл. Само че там, където кметът се бе намръщил, Стетин се усмихна.
Адмиралската униформа блестеше импозантно върху масивното му тяло. Яркочервената лента на Ордена на Мулето, с който бе награден от предишния Първи Гражданин, когото шест месеца по-късно той бе изместил, не без помощта на насилие, лежеше диагонално върху гърдите му от рамото до кръста. Вляво на гърдите му хвърляше брилянтни искри Сребърната звезда с двойка комети и кръстове.
Обърна се към хората от генералния щаб, чиито униформи бяха по-малко бомбастични само от неговата, и към министър-председателя си, слаб и посивял — мрачна паяжина, залутана сред блясъка.
— Мисля, че решенията са ясни — поде Стетин. — Можем да си позволим да чакаме. За тях всеки ден на забавяне ще означава още един удар на деморализация. Ако се опитат да защитават всички части на владенията си, ще разпръснат силите си и ще успеем да направим пробив чрез две едновременни нападения тук и тук. — Той показа направленията върху модела на Галактиката — две чисто бели копия, пробиващи жълтата длан откъм червената топка, която обгръщаше, — те изолираха Терминус от две страни с тясна дъга. — По този начин разделяме флотата им на три части, които могат да бъдат разгромени поотделно. Ако съсредоточат силите си, ще предадат доброволно две трети от владенията си и вероятно ще поемат риска от бунт.
В последвалата тишина се просмука само тънкият глас на министър-председателя.
— За шест месеца Фондацията ще стане шест пъти по-силна. Както ни е известно, техните ресурси са по-големи, по брой флотата им е по-мощна, резервите им от хора са почти неизчерпаеми. Вероятно едно бързо нападение ще бъде по-сигурно.
Неговият глас беше най-малко влиятелният в помещението. Лорд Стетин се усмихна и махна с ръка.
— Шестте месеца, или ако е необходимо, година, на нас няма нищо да ни струват. Хората във Фондацията не могат да се подготвят. Неспособни са идеологически. Самата им философия ги кара да вярват, че Втората Фондация ще ги спаси. Но не и този път, нали?
Хората в стаята се размърдаха неспокойно.
— Струва ми се, че ви липсва увереност — подхвърли студено Стетин. — Необходимо ли е още веднъж да описвам докладите от нашите агенти на територията на Фондацията или да повтарям какво е открил господин Мун, агентът на Фондацията, който вече е на наша… хм… служба? Хайде да прекъснем засега, джентълмени.
Стетин се върна в покоите си с все още замръзнала усмивка върху лицето. Понякога се питаше относно този Хомир Мун. Странен безгръбначен тип, който не потвърди надеждите, които даваше отначало! И все пак той беше натъпкан с интересна информация, която при това беше убедителна, особено в присъствието на Калия.
Усмивката му се разтегна. Тая дебела глупачка все пак се оказа полезна. Поне измъкваше повече от
