— Потресаващо! Ти си се държал много добре, говорителю, при условия на значителен натиск. Съгласен съм, че поведението на демяните е аномално и изисква да бъде разследвано. Междувременно, моля те да се присъединиш към нашето събиране…
— Един момент! — намеси се Деларми. — Доколко можем да бъдем сигурни, че отчетът на говорителя е точен?
От обидата ноздрите на Гендибал се раздуха, но той запази спокойствие на духа.
— Умът ми е отворен.
— Виждала съм отворени умове, които не са били отворени.
— Не се и съмнявам, говорителко — рече Гендибал, — доколкото ти, както и всеки от нас, трябва непрекъснато да държи под наблюдение своя собствен ум. Моят обаче, когато е отворен, е отворен.
Първият говорител каза:
— Хайде да престанем да…
— Повдигам въпрос за лична привилегия, Първи говорителю, с извинения за прекъсването — каза Деларми.
— Лична привилегия от какъв характер, говорителко?
— Говорителят Гендибал обвини един от нас в опит за убийство, вероятно чрез провокиране на фермера да го нападне. Докато обвинението не бъде оттеглено, аз трябва да бъда разглеждана като вероятен убиец, както и всеки човек в тази зала — включително и ти, Първи говорителю.
Киндор Шандис попита:
— Ще оттеглиш ли обвинението, говорителю Гендибал?
Гендибал седна на мястото си, сложи длани върху предмишниците си и здраво ги стисна, сякаш ги вземаше в своя власт.
— Ще го направя веднага, щом някой обясни защо един демски фермер, събирайки неколцина други, преднамерено би се заел с това да ме забави да дойда тук.
— Възможни са хиляди причини — каза Първият говорител. — Повтарям, това събитие ще бъде разследвано. Ще оттеглиш ли засега и в интерес на продължаването на настоящата дискусия своето обвинение, говорителю Гендибал?
— Не мога, Първи говорителю. Дълго време се опитвах, толкова деликатно, колкото умея, да изследвам ума на фермера за начините да променя поведението му, без да нанеса вреда, и не успях. Умът му нямаше оная гъвкавост, която би трябвало да има. Емоциите бяха като фиксирани от някакъв външен ум.
Деларми се намеси с иронична усмивчица:
— И ти мислиш, че външният ум е бил някой от говорителите? Не би ли могла да е твоята мистериозна организация, която се състезава с нас и е по-могъща, отколкото сме ние?
— Възможно е — отвърна Гендибал.
— В такъв случай ние, тъй като не сме членове на тази организация, дето само ти я знаеш, не сме виновни и би трябвало да оттеглиш обвинението си. Или може би обвиняваш някой от нас, че е под нейния контрол? Може би някой тук не е точно този, който или която изглежда?
— Може би — упорито потвърди Гендибал, като напълно съзнаваше, че Деларми му подава въже с примка на края, за да си я нахлузи на главата.
— Би могло да се предположи — рече Деларми, като докопа примката и се приготви да я затегне, — че твоята измислица за тайна, неизвестна, скрита, мистериозна организация е просто параноичен кошмар. Това, говорителите да са под скрит контрол, напълно би паснало на маниакалната ти фантазия. Аз обаче искам да проследя още малко тази странна мисловна линия. Кой от нас тук, говорителю, мислиш, че е под контрол? Бих ли могла да съм аз?
— Не смятам така, говорителко — каза Гендибал. — Ако ти се бе опитала да се избавиш от мен по толкова косвен начин, нямаше да демонстрираш тъй открито своята неприязън.
— Може би е двоен блъф? — попита Деларми. Сега тя едва ли не мъркаше. — Това е обичайното заключение при параноидна фантазия.
— Значи би могло. По-опитна си от мен в тия работи.
Говорителят Лестим Джани разгорещено се намеси:
— Виж какво, говорителю Гендибал, ако изключваш говорителката Деларми, ти насочваш по- определено обвиненията си към нас. Какви причини би могъл да има който и да е от тук присъстващите да те накара да, закъснееш за това събиране, да не говорим пък да иска да загинеш?
Гендибал отвърна бързо, сякаш бе очаквал въпроса:
— Когато влязох, обсъждаше се искането от протокола да бъдат заличени някои коментари, направени от Първия говорител. Аз бях единственият, който не бе успял да чуе тия коментари. Позволете ми да науча какви са били те и ми се струва, че ще мога да открия мотива да бъда забавен.
Първият говорител рече:
— Аз заявих, на което говорителката Деларми и останалите остро се противопоставиха, че на базата на интуицията и на неправилна употреба на психоисторическата математика съм решил, че цялото бъдеще на Плана може да зависи от изгнаничеството на Голан Тривайз, съветник от Първата фондация.
— Какво ще си помислят останалите говорители си е тяхна работа — каза Гендибал. — Що се отнася до мен, аз съм съгласен с тази хипотеза. Тривайз е ключът към нещата. Смятам, че неговото внезапно изхвърляне от Първата фондация е прекалено куриозно, за да бъде невинно.
— Би ли потвърдил, говорителю Гендибал — попита Деларми, — че тоя Тривайз е в ръцете на въпросната мистериозна организация или ако не той, то хората, които са го пратили в изгнание? Възможно ли е всеки и всичко да е под техен контрол, като изключим теб и Първия говорител — и мен, тъй като ти вече декларира, че аз не съм контролирана?
Гендибал каза:
— Тези бълнувания не изискват отговор. По-добре да запитам дали тук има някой, който би желал да изрази съгласието си по този въпрос с Първия говорител и с мен? Предполагам, че сте чели математическата обосновка, която ви разпратих?
Последва мълчание.
— Повтарям моето питане — каза Гендибал. — Има ли някой?
Отново мълчание. Гендибал рече:
— Първи говорителю, сега ти разполагаш с мотива да бъда забавен.
— Изясни го по-подробно — поиска Киндор Шандис.
— Обяснил си, че е нужно да се занимаем с Тривайз, човека от Първата фондация. Това е важна стъпка в нашата линия на поведение и ако говорителите бяха прочели моята обосновка, щяха в общи линии да знаят какво се задава. Ако въпреки това те единодушно изразяха несъгласие с теб — единодушно! — то поради традиционното правило за самоограничаване ти нямаше да можеш да продължиш по-нататък. Ако те бе подкрепил дори само един говорител, щеше да можеш да прокараш тази нова линия на поведение. Аз бих бил единственият, дето ще те подкрепи — и това би трябвало да е ясно на всеки, който е прочел обосновката ми, така че е станало необходимо на всяка цена да бъда възпрепятстван да дойда на това събиране на Масата. Трикът почти успя, ала сега аз съм тук и в съгласие с традицията не зачитам несъгласието на десетте останали говорители.
Деларми удари с юмрук по масата.
— Това, което се подразбира, е, че някой предварително е знаел какво ще каже Първият говорител, предварително е знаел, че говорителят Гендибал ще го подкрепи, а всички останали няма да го направят, тоест, че някой е знаел нещо, което не би могъл да знае. Освен това се подразбира, че проблемът с Голан Тривайз не е по вкуса на сътворената от параноята на говорителя Гендибал организация, че членовете й се борят срещу изясняването на този проблем и че следователно един или повече от нас са под контрола на тая организация.
— Точно това се подразбира — съгласи се Гендибал. — Твоят анализ беше майсторски.
— Кого обвиняваш? — извика Деларми.
— Никого. Призовавам Първия говорител да повдигне въпроса. Ясно е, че в нашата организация има човек, който действа срещу нас. Предлагам всеки, който работи за Втората фондация, да бъде подложен на щателен ментален анализ. Всеки, включително говорителите. Включително аз самият и Първият говорител.
