— Не те обвинявам, че не разбираш положението, говорителю. Импийчмънтът е толкова рядко събитие, че на мен самия ми се наложи да прегледам какви законови процедури включва. Нищо няма предимство пред него. Принудени сме да минем направо към съд, като отложим всичко друго.
Гендибал подпря юмруци на бюрото и се приведе към Първия говорител.
— Шегуваш ли се?
— Законът е такъв.
— Не може законът да пречи на отстраняването на ясна и навярно скорошна опасност.
— За Масата, говорителю Гендибал, ти си ясната и непосредствена опасност. Не, изслушай ме. Въпросният закон се основава на убеждението, че нищо не може да бъде по-важно от презумпцията за корумпиране или неправилно използване на властта от страна на някой говорител.
— Но аз съм невинен и по двата пункта, Първи говорителю, и ти го знаеш. Това е въпрос на лична вендета от страна на говорителката Деларми. Ако въобще има неправилно използване на власт, то е от нейна страна. Моето престъпление е, че никога не съм си давал труда да стана популярен — признавам си го — и твърде малко съм обръщал внимание на глупаци, дето са достатъчно стари, за да са сенилни, ала и достатъчно млади, за да имат власт.
— Като мен ли, говорителю?
Гендибал въздъхна.
— Ето, виждаш ли, пак оплетох конците. Нямам предвид теб, Първи говорителю… Добре тогава, нека в такъв случай да организираме незабавен процес. Да го проведем утре. Не, по-добре още тази нощ. Да приключим с него и после да минем на въпроса за Тривайз. Не можем да си позволим никакво бавене.
Първият говорител рече:
— Говорителю Гендибал, не мисля, че схващаш положението. И по-рано сме имали импийчмънти — не много, само два. Нито един от двата не е приключил с осъждане. Ти обаче ще бъдеш осъден! След туй няма да си вече член на Масата и повече няма да имаш думата по политически въпроси. Всъщност даже ще си без вот при годишното събиране на Общото събрание.
— И ти няма да направиш нищо, за да предотвратиш това?
— Не мога. Ще гласуват единодушно против мен и ще ме принудят да си подам оставката, а точно това, мисля, биха искали говорителите.
— И Деларми ще стане Първи говорител?
— Много е вероятно.
— Не, това не бива да се допусне!
— Точно така! Поради което аз ще трябва да гласувам за твоето осъждане.
Гендибал пое дълбоко дъх.
— Все пак настоявам за незабавен процес.
— Трябва да имаш време да подготвиш защитата си.
— Каква защита? Те няма да се вслушат в никаква защита. Незабавен съд!
— Масата трябва да има време да подготви своите аргументи.
— Те нямат никакви аргументи и няма и да пожелаят да ги имат. Те са ме осъдили в умовете си и няма да искат нищо повече от това. Всъщност по-скоро биха ме осъдили утре, отколкото вдругиден — и по-скоро тази нощ, отколкото утре. Кажи им го.
Първият говорител се изправи на крака. Двамата се гледаха лице в лице през бюрото. Киндор Шандис попита:
— Защо бързаш толкова?
— Въпросът с Тривайз не може да чака.
— Като те осъдят и ме накарат да се чувствам слаб пред обединената Маса, какво ще постигнем?
С остър шепот Гендибал рече:
— Не се бой! Въпреки всичко аз няма да бъда осъден.
IX. ХИПЕРПРОСТРАНСТВОТО
31
— Готов ли си, Янов? — попита Тривайз.
Пелорат вдигна очи от книгата, която преглеждаше, и рече:
— Имаш предвид за скока ли, стари приятелю?
— За хиперпространствения скок, да.
Пелорат преглътна.
— А-а, значи си сигурен, че в никакъв случай няма да е нещо неприятно? Знам, че е глупаво да се боя, но мисълта, че самият аз ще бъда редуциран до вълнови тахиони, каквито никой досега не е видял или уловил…
— Хайде, Янов, изпипано е до немай къде. Давам ти честна дума! Скоковете се използват от двадесет и две хиляди години, както ти ми обясни, и аз никога не съм чувал дори за един-единствен смъртен случай в хиперпространството. Ние действително можем да се озовем на някое неудобно място, само че тогава катастрофата ще се случи в космоса, а не докато сме съставени от тахиони.
— Утешението не ми се вижда особено голямо.
— Няма да излезем никъде по погрешка. Да ти река правичката, мислех си да го направя, без да ти казвам, така че изобщо да не разбереш какво е станало. Струва ми се обаче, че ще е по-добре да го изпиташ съзнателно, за да видиш, че не е никакъв проблем, и по-нататък да го забравиш напълно.
— Ами… — колебливо каза Пелорат. — Предполагам, че си прав, но честно казано, не бързам особено.
— Уверявам те…
— Не, не, стари приятелю, приемам уверенията ти без уговорки. Просто… Чел ли си някога „Сантерестил Мат“?
— Разбира се. Не съм неграмотен.
— Естествено, естествено. Не трябваше да питам. Помниш ли я?
— Не страдам от амнезия.
— Изглежда имам голям талант да обиждам. Имах предвид сцените, когато Сантерестил и неговият приятел Бан излитат от Планета 17 и се изгубват в космоса. Мисля си за тия направо хипнотични сцени сред звездите — бавно движещи се в пълно мълчание, непроменящи се… Знаеш ли, никога не съм го вярвал. Хареса ми и ме трогна, но никога не съм им повярвал истински. А сега, след като привикнах към идеята, че съм в космоса, аз сам го изпитвам и — глупаво е, знам си, но не искам да се откажа. Сякаш аз съм Сантерестил…
— А аз Бан — рече Тривайз с лек оттенък на нетърпение.
— В известен смисъл. Малкото пръснати навън мъждукащи звезди са неподвижни, като се изключи нашето слънце, разбира се, което би трябвало да се смалява, но ние не го виждаме. Галактиката запазва мъждивото великолепие, без да се променя. Космосът е мълчалив и нищо не ме отвлича…
— Като изключиш мен.
— Като изключа теб. Само че, Голан, скъпи друже, да ти говоря за Земята и да се опитвам да те понауча на малко предистория, също си има своята прелест. Не ми се иска и това да свърши.
— Няма да свърши или поне не веднага. Нали не допускаш, че ще направим скока и ще излезем на повърхността на някоя планета? Пак ще си бъдем в космоса, а скокът няма да ни отнеме никакво време. Може би ще мине цяла седмица, докато кацнем на каквото и да било, така че се успокой.
— Под повърхност сигурно не разбираш Гея. Може изобщо да не бъдем някъде близо до Гея, когато излезем от скока.
— Знам, Янов, но ако информацията ти е вярна, ще сме в същия сектор. Ако не е… тогава…
Пелорат печално поклати глава.
— Какво ще ни помогне, че сме в същия сектор, ако не знаем координатите на Гея?
— Янов — рече Тривайз, — представи си, че си на Терминус и отиваш към град Аргиропол, обаче не
