положение. Както се очертаваше, тази фермерка, Сура Нови, бе неговият ключ към победата в задаващия се неизбежен дуел с говорителката Деларми и останалите от Масата.
29
Гендибал не видя повече Нови чак до следобеда, когато тя бе доведена при него от жената, на която безкрайно дълго бе обяснявал положението, по-точно — несексуалния характер на решението си. Тя го бе разбрала или поне не се бе осмелила да покаже, че не го разбира, което може би беше достатъчно. Сега Нови стоеше пред него — срамежлива, горда, объркана, триумфираща — всичко туй наведнъж в някаква невъобразима смесица.
— Изглеждаш много хубаво, Нови — рече той.
Дрехите, които й бяха дали, й стояха изненадващо добре и тя вече не правеше комично впечатление. Дали не я бяха пристегнали в кръста? Да са й повдигнали гърдите? Или може би просто всичко това не се забелязваше особено, когато бе облечена във фермерските си одежди?
Хълбоците й изпъкваха, но не неприятно. Лицето й естествено си оставаше обикновено, но когато следите от живота на открито избледнееха и тя се научеше как да се грижи за кожата си, нямаше да изглежда грозна.
В името на Империята, оная жена наистина си мисли, че Нови ще да му е любовница. Беше се опитала да я разкраси заради него.
А после той си каза: „Защо пък не?“
Сура Нови трябваше да застане пред Масата на говорителите — и колкото по-привлекателна изглежда, толкова по-лесно той ще може да прокара предложението си.
Точно при тая мисъл го застигна съобщението от Първия говорител. В едно общество на менталици това бе своего рода удобство. Неофициално се наричаше „ефект на съвпадението“. Ако мислиш разсеяно за някого, когато същият този някой мисли разсеяно за теб, настъпва взаимно усилващо се стимулиране, което за броени секунди прави двете мисли насочени, решителни и, за голямо удобство, синхронни.
Това можеше да стресне дори ония, които го разбираха интелектуално, особено ако предварителните разсеяни мисли са били така неопределени — от страна на единия или другия (а също и на двамата) — че биха отминали, без съзнанието да ги забележи.
— Няма да бъда с теб тази вечер, Нови — каза Гендибал. — Трябва да върша работа за учен. Ще те отведа до твоята стая. Там има разни книги, така че ще можеш да се поупражниш в четене. Ще ти покажа как да използваш сигналната система, ако имаш нужда от нещо, и ще се видим утре.
30
Гендибал учтиво се обади:
— Първи говорителю?
Шандис само кимна. Изглеждаше навъсен и годините му личаха. Приличаше на човек, който не пие, но в момента е гаврътнал малко концентрат. Накрая каза:
— Аз те „повиках“…
— Не с пратеник. От това пряко „повикване“ заключих, че е нещо важно.
— Важно е. Твоят познайник — онзи от Първата фондация — Тривайз…
— Да?
— Той не идва към Трантор.
Гендибал не изглеждаше изненадан.
— Защо би трябвало да дойде? Информацията, която получихме, беше, че потегля с един професор по древна история, а професорът търси Земята.
— Да, легендарната първична планета. Точно заради нея би трябвало да дойде тук. В края на краищата, знае ли професорът къде е Земята? Ти знаеш ли? Или пък аз? Можем ли да сме сигурни, че тя въобще съществува или че някога е съществувала? Те положително би трябвало да дойдат в нашата Библиотека, за да получат необходимата информация — ако тя изобщо може да се получи отнякъде. До този момент мислех, че положението още не е станало критично — че човекът от Първата фондация ще дойде тук и чрез него ще научим онова, което трябва да узнаем.
— Това съвсем спокойно може да бъде причина той да не бъде допуснат да дойде тук.
— Но в такъв случай къде е тръгнал?
— Доколкото разбирам, още не сме открили.
Първият говорител кисело рече:
— Изглеждаш много спокоен.
— Чудя се дали така не е по-добре — отвърна Гендибал. — Ти искаш той да дойде на Трантор, за да бъде безопасен и да го използваш като източник на информация. Няма ли обаче Тривайз да се окаже източник на по-важна информация, включително за хора, по-значими от него самия, ако отиде където поиска и прави каквото си ще — при условие, че не го загубим от поглед?
— Това не ми стига! — каза Първият говорител. — Ти ме убеди в съществуването на този нов наш неприятел и сега не мога да стоя спокоен. Още по-лошо, аз се самоубедих, че ние трябва да сме сигурни за Тривайз, иначе ще загубим всичко. Не мога да се избавя от мисълта, че той — и никой друг — е ключът.
Гендибал натърти:
— Каквото и да се случи, ние няма да загубим, Първи говорителю. Това би било възможно само ако тези „антимулета“, да използвам пак израза ти, продължат да дълбаят незабелязано под нас. Но сега ние знаем, че ги има. Вече не работим на сляпо. При следващото събиране на Масата, ако можем да действаме заедно, ще започнем контраатаката.
— Не проблемът с Тривайз ме накара да те повикам. Стана дума първо за него, понеже ми се струва като лично поражение. Погрешно съм анализирал този аспект от ситуацията. Не бях прав да поставям собственото си засегнато честолюбие над обшия подход към нещата и се извинявам. Има нещо друго.
— По-сериозно ли, Първи говорителю?
— По-сериозно, говорителю Гендибал — Киндор Шандис въздъхна и забарабани с пръсти по бюрото, докато Гендибал стоеше търпеливо пред него и чакаше.
Накрая Първият говорител каза тихо, сякаш за да смекчи удара:
— На едно спешно събиране на Масата по инициатива на говорителката Деларми…
— Без твоето съгласие, Първи говорителю?
— За това, което тя искаше, трябваше да получи съгласието само на трима други членове, без аз да съм непременно сред тях. На спешното събиране, което се свика, ти беше подложен на импийчмънт, говорителю Гендибал. Обвинен си, че не си достоен за заемания пост и трябва да бъдеш съден. За пръв път от повече от три века има процедура за импийчмънт срещу говорител…
Опитвайки се да сподави всякакъв признак на гняв, Гендибал каза:
— Ти самият положително не си гласувал за моя импийчмънт.
— Не гласувах, но само аз. Останалите от Масата бяха единодушни и вотът бе десет срещу един за импийчмънта. Както знаеш, за него се изискват осем гласа, включително на Първия говорител, или десет гласа без неговия.
— Но аз не съм присъствал.
— Ти нямаше да можеш да гласуваш.
— Можех да говоря в своя защита.
— Не на този етап. Прецедентите са малко, но ясни. Твоята зашита ще бъде в съда, който естествено ще се насрочи колкото е възможно по-скоро.
Гендибал замислено наведе глава, а после каза:
— Това не ме тревожи особено много, Първи говорителю. Мисля, че първоначалният ти замисъл е бил правилен. Най-важен е въпросът за Тривайз. Мога ли да предложа да отложиш съдебното заседание на това основание?
Първият говорител вдигна ръка.
