— Аз бъдеш писател и читател. Аз чела цели книги до края, а също и от началото. И аз имам желание да бъдеш ойчен. Не искам аз да бъдеш жена на фермер. Аз бъдеш не човек за ферма. Аз няма се омъжа за фермер или имам фермерски деца — вдигна глава и гордо заяви: — Молили ме. Много пъти. Аз винаги казва „не“. Учтиво, но „не“.
Гендибал достатъчно ясно виждаше, че го лъже. Не я бяха молили; но на лицето му не се отрази нищо.
— Какво ще правиш ти в тоя живот, ако не се омъжиш?
Нови удари с длан по масата.
— Аз бъдеш ойчен. Аз не бъдеш фермерка…
— Ами ако не мога да те направя учен?
— Тогава аз бъдеш нищо и искам да умра. Аз бъдеш нищо в живота, ако аз не бъдеш ойчен.
За миг му се прииска да проучи ума й и да открие колко силна е нейната мотивация, но не бе редно да го прави. Един говорител не може да се забавлява, тършувайки из безпомощните умове на другите. Науката и методите на менталния контрол — менталиката — имаха собствен морален код като другите професии или поне би трябвало да имат. (Той изведнъж съжали, че преди малко бе атакувал проктора.)
— Защо не бъдеш фермерка, Нови? — с една лека манипулация той би могъл да я накара да се задоволи с това, а също и да накара някой демски простак да се ожени за нея, а нея пък — да бъде щастлива, че ще се омъжи за него. Нямаше никому да направи зло. Щеше дори да е добро дело, само че не беше законно и следователно немислимо.
— Аз не бъдеш — каза тя. — Един фермер е дръвник. Той работи със земнобуци и сам става земнобуца. Ако аз бъдеш фермерка, аз също бъдеш земнобуца. Аз ще временямам да чета и пиша и ще забравя. Моята глава — тя сложи длан на слепоочието си — ще се развали и ще се сплуе. Не! Ойчен бъдеш различен. Замислен!
(Гендибал забеляза, че под тази дума тя разбира по-скоро „интелигентен“, отколкото „внимателен“.)
— Ойчен живее с книги и със… със… аз забравих как им беше името — тя направи жест, който би трябвало да означава, че върши някакви смаляващи операции. Говорителят не би разбрал нищо, ако не го водеха умствените й излъчвания.
— Микрофилми — каза Гендибал. — Откъде знаеш за микрофилмите?
— В книги аз чета за много работи — гордо отвърна Нови.
Той вече не можеше да удържи желанието си да научи нещо повече. Това беше необикновена жена и досега не бе чувал за друга като нея. Демяните никога не биваха вербувани, ала ако Нови беше по-млада, да речем десетгодишна…
Какво прахосничество! Няма да я обезпокои, ни най-малко няма да го стори, но каква е ползата да си говорител, ако не можеш да изследваш необикновените умове и да се учиш от тях?
— Нови — каза той, — искам да седнеш тук за момент. Стой съвсем тихичко и не казвай нищо. Не помисляй дори да кажеш нещо. Просто си представи, че заспиваш. Разбра ли?
Уплахата й се върна мигновено.
— Защо трябва да правя това, учителю?
— Защото аз искам да поразсъждавам как ти би могла да станеш учен.
В края на краищата, колкото и да бе чела, нямаше никакъв начин тя да знае какво всъщност означава „учен“. Поради това беше необходимо да разбере какво си мисли, че е.
Много внимателно и безкрайно деликатно той заизследва ума й — по-скоро усещайки го, отколкото наистина да го докосва — сякаш поставяше ръката си върху полиран метал, без да оставя отпечатъци. За нея учен означаваше човек, който винаги чете книги. Нямаше и най-смътна идея защо се четат книгите. Мисълта да бъде учен извикваше в нейния ум картината на всекидневната й работа — изпълняване на нечии поръчки, готвене, чистене, следване на заповеди — но вършена в Университета, където щеше да има достъп до книги и време да ги чете и по някакъв неясен начин щеше „да се изучи“. Всичко се свеждаше до това, че тя искаше да бъде слугиня — негова слугиня.
Гендибал се намръщи. Слугиня демянка — и то простовата, лишена от грация, необразована, почти неграмотна. Немислимо.
Би трябвало просто да я отпрати. Все ще се намери някакъв начин така да пригоди желанията й, че да я накара да се съгласи да бъде фермерка, някакъв способ, който да не остави следа, такава намеса, че дори Деларми да не може да протестира. А ако е изпратена от Деларми? Да не би всичко туй да е сложен план той да бъде подлъган да се набърка в един демски ум с цел компрометиране и подлагане на импийчмънт?
Смешно. Наистина има опасност да стане параноичен. Нейде в простичките ластари на неразработения й ум църцори ментално поточе, което трябва да бъде отклонено. Ще е необходим съвсем слаб натиск.
Това е против буквата на закона, ала няма да предизвика никаква вреда и никой никога няма да забележи.
Той замря.
Назад. Назад. Назад.
Космосе! За малко да го пропусне!
Дали не е жертва на илюзия?
Не! Сега, след като бе му обърнал внимание, го виждаше съвсем ясно. Най-мъничкото ластарче беше изместено по аномален начин. И въпреки това толкова деликатно, без никакви усложнения.
Гендибал изплава от ума й и меко каза:
— Нови.
Очите й дойдоха на фокус.
— Да, учителю?
— Ти можеш да работиш с мен. Ще те направя учен…
Очите й заблестяха и тя сякаш се изпълни с радост.
— Учителю…
Гендибал незабавно го долови. Канеше се да се хвърли в краката му. Сложи ръце на раменете й и я стисна здраво.
— Не мърдай, Нови. Стой на място… Стой!
Със същия успех би могъл да говори на полуобучено животно. Щом видя, че заповедта е стигнала до съзнанието й, я пусна. Още усещаше твърдите мускули в горната част на нейните ръце.
— Ако искаш да станеш учен — рече той, — трябва да се държиш като такъв. Това значи винаги да бъдеш тиха, винаги да говориш меко, винаги да вършиш каквото ти кажа. И да се опитваш да се изразяваш като мен. Освен това ще трябва да се виждаш и с други учени. Ще се изплашиш ли?
— Аз не ще бъдеш изплашиш… изплашена, учителю, ако ти бъдеш с мен.
— Ще бъда с теб. Но сега първо трябва да ти намеря стая, да уредя да ти определят умивалня, място в трапезарията, а също и дрехи. Ще трябва да носиш по-подходящи за един учен дрехи, Нови.
— Тези бъдеш всичките… — започна отчаяно тя.
— Ще ти дадем други.
Очевидно ще се наложи да намери някоя жена, която да уреди да й дадат нови дрехи. Плюс това — да научи демянката на основите на личната хигиена. В края на краищата, въпреки че носеше вероятно най- хубавите си одежди и явно се бе издокарала, тя все още излъчваше специфична, леко неприятна миризма.
И ще трябва да направи така, щото взаимоотношенията между тях да бъдат правилно разбрани. Обществена тайна бе, че мъжете (а и жените) от Втората фондация от време на време правеха набези за удоволствие между демяните. Щом процесът не бе свързан с взаимодействие с демските умове, никой и не помисляше да вдига патардия. Самият Гендибал никога не си го бе позволявал и му бе приятно да мисли, че е така, защото не изпитва нужда от по-груб или пикантен секс, отколкото би могъл да си достави в Университета. В сравнение със страстните демянки жените от Втората фондация можеха да бледнеят, но бяха чисти и кожата им беше гладка.
Ала даже и да имаше недоразумения по въпроса и да тръгнеха клюки по адрес на говорителя, който не само се занимава с демянки, но и си е довел една в жилището, щеше да се наложи да устои на неловкото
