— По този въпрос има думата доктор Пелорат — поясни Тривайз.
— Не възразявам — отвърна Дениадор. — Доктор Пелорат?
— Най-просто казано, драги докторе — започна историкът, — целият ми съзнателен живот е посветен на задачата да проникна в сърцевината на знанието за света, от който произхожда човешкият род. Бях изпратен с моя добър приятел, Голан Тривайз — макар дотогава да не го познавах — да намерим, ако можем… ъ-ъ… Най-стария. Струва ми се, че така го наричате.
— Най-стария? — учудено рече Дениадор. — Предполагам, че имате предвид Земята?
Пелорат чак зяпна и леко се запъна:
— Бях с впечатление… тоест, дадоха ми да разбера… че не бива…
Той погледна безпомощно към Тривайз.
— Министър Лизалор ме предупреди, че тази дума не се използва на Компорелон.
— Искате да кажете, че направи така? — Дениадор изви надолу устни, сбърчи нос и простря ръце напред, кръстосвайки показалеца и средния пръст.
— Да — кимна Тривайз. — Това имам предвид.
Компорелонецът се отпусна назад в стола си и се разсмя.
— Глупости, господа. Ние го правим по силата на навика. В затънтените гори може и да го приемат на сериозно, но, общо взето, това нищо не означава. Не познавам тукашен, който да не каже „Земя“, когато е ядосан или уплашен. При нас си е най-обикновена вулгарност.
— Вулгарност? — промълви Пелорат.
— Или ругатня, ако предпочитате.
— Въпреки всичко — натърти Тривайз, — стори ми се, че министърът доста се разстрои, когато употребих тази дума.
— Е, тя е планинска жена.
— Какво ще рече пък това, докторе?
— Ще рече… планинска жена. Мица Лизалор е от Централната планинска верига. Там възпитават децата си в добрата стара традиция, което означава, че колкото и образовани да станат, никога не можеш да им избиеш от ума кръстосаните пръсти.
— Значи думата Земя не ви притеснява никак, така ли, господине? — запита Блис.
— Ни най-малко, мила госпожо. Аз съм скептик.
— Зная какво означава думата скептик на галактически език — възползва се от случая Тривайз, — но вие в какъв смисъл я употребявате?
— Точно в същия, съветник. Аз приемам само това, което достоверните факти ме принуждават да приема, и запазвам мнението си открито до получаване на допълнителни такива. Затуй не сме особено популярни.
— Защо? — не разбра Тривайз.
— Никъде не бихме били популярни. Съществува ли свят, на който хората да не предпочитат удобното, уютно и изтъркано убеждение, колкото и нелогично да е то, пред мразовития вятър на неизвестността? Помислете си как вие вярвате в Плана на Селдън без никакви доказателства.
— Да — бавно каза Тривайз, загледан във върховете на пръстите си. — И аз изтъкнах този пример вчера.
— Нека да се върнем на темата, приятелю — обади се Пелорат. — Какво е известното за Земята, което един скептик може да приеме?
— Твърде малко — отвърна Дениадор. — Ние допускаме, че има някаква планета, на която се е развил човешкият род, тъй като е крайно невероятно един и същи вид — толкова подобен, че да може да се кръстосва — да се е появил независимо на няколко планети, та дори и само на две. Можем условно да наричаме този първоначален свят Земя. Всеобщото мнение е, че Земята се намира в нашия край на Галактиката, тъй като тукашните светове са извънредно стари, а е логично първите заселени да са по-близо до първоначалния.
— Земята има ли някакви специфични особености, освен че е първоначалната планета? — попита Пелорат разпалено.
— Нещо конкретно ли имате предвид? — вметна Дениадор с мимолетната си усмивка.
— Имам предвид спътника й, който някои наричат Луна. Той е необичаен, нали?
— Това е подвеждащ въпрос, доктор Пелорат. Насочвате ме към определени мисли.
— Не казвам какво е необичайното в Луната.
— Размерите й, разбира се. Прав ли съм? Да, виждам, че съм прав. Във всички легенди за Земята се говори за внушителното й количество биологически видове и за огромния й спътник — около 3000–3500 километра в диаметър. Лесно е да се приеме разнообразието от видове, тъй като то идва естествено с биологическата еволюция, ако изобщо познанията ни за този процес са верни. По-трудно е да се повярва в гигантския спътник. Никой друг обитаем свят в Галактиката не притежава подобен. Големите спътници предпочитат газовите гиганти, на които няма живот. Затова аз като скептик не приемам съществуването на Луната.
— Ако Земята е уникална със своите милиони видове — каза Пелорат, — не е ли допустимо да има и уникален спътник? Двете особености може да са свързани.
Дениадор се усмихна.
— Не виждам как наличието на милиони видове на Земята може да създаде гигантски спътник от нищото.
— А обратното? Може би гигантският спътник е спомогнал за създаването на милионите видове.
— Не, не разбирам как е възможно да стане.
— А историята за радиоактивността на Земята? — запита Тривайз.
— Това е всеобщото мнение или, ако предпочитате, всеобщото вярване.
— Но — възрази съветникът — Земята не е могла да бъде толкова радиоактивна, че да направи живота невъзможен в течение на милиардите години, през които го е поддържала. Как е станала радиоактивна? Ядрена война?
— Такова е преобладаващото мнение, съветник Тривайз.
— От начина, по който го казвате, разбирам, че вие не го споделяте.
— Липсват сведения да е имало такава война. Разпространеното вярване, дори да е всеобщо, не е доказателство само по себе си.
— Какво друго може да се е случило?
— Няма данни да се е случило нещо. Възможно е радиоактивността да е една напълно измислена легенда, както и огромният спътник.
— Каква е общоприетата тук версия за историята на Земята? — поинтересува се Пелорат. — През професионалната си кариера съм събрал голяма колекция от легенди за произхода, много от които са свързани със свят, наречен Земя или някакво подобно име. От Компорелон нямам нито една, нищо освен беглото споменаване на Бенбали, за когото никъде в легендите ви не се казва откъде е дошъл.
— Не ме изненадва. Ние по правило не експортираме нашите легенди и съм удивен, че изобщо сте открили нещо за Бенбали. Отново суеверие.
— Но вие не сте суеверен и не бихте се поколебали да говорите за това, нали?
— Така е — кимна дребният историк, вдигайки очи към Пелорат. — Подобна тема положително би утежнила моята непопулярност много, дори опасно много, но вие тримата си заминавате от Компорелон скоро и предполагам, че няма да ме цитирате като свой източник.
— Имате честната ни дума — бързо рече Тривайз.
— Тогава ето в резюме какво се предполага, че се е случило, изчистено от свръхестествени и морализаторски елементи. Земята е съществувала като единствен свят, обитаван от хора, за неизмерим период от време и после, преди около 20–25 хиляди години, човешкият род разработил междузвездните пътувания чрез хиперпространствения скок и колонизирал група планети. Заселниците на тези планети използвали роботи, първоначално изобретени на Земята още преди времето на хиперпространствените пътешествия и… впрочем, знаете ли какво представляват роботите?
— Да — каза нетърпеливо Тривайз. — Неведнъж ни задаваха този въпрос. Знаем какво са роботите.
