той направи неопределен жест към Блис.
— Повярвай ми, Голан — промърмори Пелорат сконфузено, — ако тълкуваш изражението ми като пуританско, грешиш. Нямам нищо против.
— Но тя е пуритан — обади се геянката. — Имах намерение само да я благоразположа към теб, не съм разчитала на сексуални пристъпи.
— Точно това предизвика, моя малка вмешателко. На министъра явно й се налага да си придава пуритански вид пред обществото, ала той само разпалва огъня.
— Значи, ако я почешеш, където я сърби, ще пренебрегне Фондацията…
— Във всеки един случай щеше да го направи — кимна Тривайз. — Тя иска кораба… — изведнъж спря и попита шепнешком:
— Подслушват ли ни?
— Не! — каза Блис.
— Сигурна ли си?
— Напълно. Невъзможно е да се въздейства на ума на Гея по непозволен начин, без Гея да го усети.
— Компорелон иска кораба за себе си като ценна придобивка за флотата му.
— Фондацията не би го допуснала.
— Няма намерение да уведомява Фондацията.
Блис въздъхна.
— Ето, това са изолатите! Министърът възнамерява да предаде Фондацията заради Компорелон, а заради секс е готова тутакси да предаде и Компорелон. Колкото до Тривайз, той с радост предоставя услугите си, за да я подтикне към подобно предателство. Каква анархия цари във вашата Галактика. Какъв хаос.
— Грешиш, момиче… — студено заяви съветникът.
— Това, което току-що казах, не го изрече момичето Блис, а Гея. Аз съм цялата Гея.
— Тогава грешиш, Гея. Не съм продал услугите си. Дадох ги с радост. Беше ми приятно и на никого не съм навредил. Колкото до последствията, те се стекоха добре от наша гледна точка, това приемам. Ако Компорелон иска кораба за свои цели, кой може да каже дали е прав или не? Това е фондационен кораб, но ми беше даден, за да търся Земята. Значи е мой, докато завърша търсенето, и смятам, че другата страна няма право да отстъпва от уговорката ни. Колкото до Компорелон, явно не му харесва господството на Фондацията и мечтае за независимост. В собствените му очи това е правилно, също както и стремежът да ни измами, защото тая измама за него не е предателство, а патриотичен акт. Кой знае?
— Точно така. Кой знае? В една анархична Галактика не е възможно разумните постъпки да се отделят от неразумните. Как да направиш разлика между правилно и неправилно, добро и зло, справедливост и престъпност, полезно и безполезно? И как да обясниш предателството на министъра към собственото й правителство чрез решението да ти остави кораба? Да не би да копнее за лична независимост от един потиснически свят? Тя предател ли е или патриот на самата себе си?
— В интерес на истината — каза Тривайз, — не съм сигурен дали реши да ми остави кораба само защото ми бе благодарна за удоволствието, което й дарих. Струва ми се, че избра такъв ход едва когато обясних, че търся Най-стария. За нея тази планета вещае зло и след като я търсим, ние и корабът, с който пътуваме, също ставаме злокобни. Имам чувството, че Лизалор вярва, че е навлякла зла поличба на себе си и на своя свят, като се е опитала да плени кораба, от който сигурно вече изпитва ужас. Вероятно мисли, че като ни остави да си вървим по пътя, предпазва Компорелон от нещастие и по този начин извършва патриотичен акт.
— Ако това е така, в което се съмнявам, Тривайз — възрази Блис, — действията й са мотивирани от суеверие. Възхищаваш ли му се?
— Нито се възхищавам, нито я осъждам. Суеверието винаги ръководи постъпките там, където липсва знание. Фондацията вярва в Плана на Селдън, макар че никой в пределите й не може да го разбере, да изтълкува детайлите му, нито да го използва за предвиждане на бъдещето. Ние го следваме сляпо от незнание. Това не е ли суеверие?
— Да, възможно е.
— Гея също. Вие вярвате, че съм ви дал правилното решение, като отсъдих, че трябва да погълнете Галактиката в един огромен организъм, но нито знаете на какво основание съм прав, нито дали за вас ще бъде безопасно да приемете такова решение. Вие сте склонни да го следвате само от незнание и дори се дразните от мен, защото искам да стигна до доказателства, които да разпръснат невежеството и направят вярата излишна. Това не е ли суеверие?
— Мисля, че те хвана на тясно, Блис — обади се Пелорат.
— Не е. В своето търсене той или няма да намери нищо, или ще открие онова, което потвърждава решението му.
— И в подкрепа — заключи Тривайз — разполагаш само с невежеството и вярата. С други думи, чисто суеверие!
25
Васил Дениадор беше нисък човек с дребни черти, който явно имаше навик да вдига поглед, без да прави същото с главата си. Това, съчетано с внезапните усмивки, които периодично озаряваха неговото лице, създаваше впечатлението, че се надсмива над целия свят.
Кабинетът му беше дълъг и тесен, засипан с ленти в привиден безпорядък, не защото бяха разхвърляни, а понеже не бяха равномерно разположени в нишите си и това придаваше неугледен вид на рафтовете. Трите стола, които той посочи на своите посетители, също не бяха еднакви и по тях личаха следи от неотдавнашно бърсане на прах.
— Янов Пелорат, Голан Тривайз и Блис — каза той. — Не зная второто ви име, госпожо.
— Обикновено ме наричат просто Блис — рече тя и седна.
— Това всъщност е достатъчно — стрелна я с очи Дениадор. — Вие сте толкова очарователна, че може да ви се прости дори ако нямахте никакво име.
След като всички вече бяха седнали, ученият подхвана:
— Чувал съм за вас, доктор Пелорат, макар да не сме си кореспондирали. Вие сте от Фондацията, нали? От Терминус?
— Да, доктор Дениадор.
— А вие, съветник Тривайз? Струва ми се, научих, че неотдавна са ви изключили от Съвета и изпратили в изгнание. Но така и не разбрах защо.
— Не съм изключен, господине. Все още съм член на Съвета, въпреки че не знам кога ще поема отново задълженията си. И не съм изпратен в изгнание. Възложена ми е задача, относно която искаме да се посъветваме с вас.
— Ще се радвам да ви бъда полезен — кимна Дениадор. — А госпожа Блаженство? И тя ли е от Терминус?
— Тя е от другаде, докторе — бързо вметна Тривайз.
— А, странен свят, този Другаде. Много необикновен вид човешки същества живеят там. Но след като сте от столицата на Фондацията, Терминус, плюс една привлекателна жена, а министър Мица Лизалор не е известна със симпатиите си и към двете категории, как така тя ви препоръча толкова горещо на моите скромни грижи?
— Мисля — отговори Тривайз, — че за да се отърве от нас. Видите ли, колкото по-бързо ни помогнете, толкова по-скоро ще напуснем Компорелон.
Дениадор погледна заинтригувано към Тривайз (отново проблясна усмивка) и рече:
— Разбира се, млад енергичен мъж като вас би й харесал откъдето и да идва. Тя играе ролята на студена весталка доста добре, но не и съвършено.
— Нямам представа за това — отвърна съветникът сухо.
— По-добре да нямате. Публично поне. Но тъй като съм скептик, аз съм професионално настроен да не вярвам на привидностите. Е, кажете каква е вашата мисия. Нека да видим дали ще мога да ви помогна.
