— Не бъди глупак! — изсумтя министърът.
Ръката й се плъзна отдясно на талията. Бялата лента, която я опасваше, се разхлаби и размота от гърдите и шията.
Горната част на черната рокля сега падаше много по-свободно.
Тривайз седеше вкаменен. Откога ли се въртеше в главата й тази идея? Или всичко бе своеобразен подкуп, за да постигне онова, което не бе успяла със заплахи?
Горната част на роклята се свлече заедно с банелите. Министърът седеше с гордо презрение, изписано на лицето й, гола до кръста. Гърдите й бяха умалено издание на самата нея — масивни, твърди и съкрушаващо внушителни.
— Е? — каза тя.
Тривайз съвсем откровено възкликна:
— Великолепно!
— И какво ще направиш?
— Какво диктува моралът на Компорелон, госпожо Лизалор?
— Нима го засяга това мъжът от Терминус? Сега е важен вашият морал. Не чакай повече. Гърдите ми са студени и жадуват за топлина.
Тривайз се изправи и започна да се съблича.
VI. ЕСТЕСТВОТО НА ЗЕМЯТА
22
Чувстваше се като упоен и се питаше колко ли време е минало.
До него бе Мица Лизалор, министърът на транспорта. Лежеше по корем, с глава, извърната на една страна, с отворена уста и хъркаща здраво. Тривайз изпита облекчение, че тя все пак спи. Надяваше се, когато се събуди, да си даде ясна сметка, че е била заспала.
Той също копнееше за сън, но му се струваше жизнено важно да не си го позволи. Не трябваше да го види заспал. Хубаво би било да разбере, че докато тя е потъвала в безсъзнателното, той е издържал. Сигурно би очаквала подобна издръжливост от един аморален тип, отрасъл във Фондацията, и на този етап бе по-добре да не се разочарова.
Всъщност той се беше представил отлично. Правилно бе предположил, че при нейните габарити и физическа сила, при политическата й власт и презрението към компорелонските мъже, с които бе имала връзка, при смесицата от ужас и очарование, внушени й от разказите (какво ли беше чувала, питаше се Тривайз) за сексуалните подвизи на декадентите от Терминус, Лизалор ще иска да бъде подчинена. Може би дори очакваше да се озове в положение, в което ще й бъде отнето правото на собствени желания.
Реши да действа според тази своя догадка и за късмет бе открил, че е напълно прав. (Тривайз, вечно правият, иронично си напомни той.) Не само достави удоволствие на жената, но и го направи така, че тя да се умори, докато неговите сили останаха сравнително запазени.
Не беше лесно. Тя имаше великолепно тяло (бе казала, че е на четиридесет и шест години, но и двайсет и пет годишна атлетка не би се срамувала от подобна физика) и огромна енергия, превъзхождана само от лекомислената жар, с която я разпиля.
Действително, ако можеше да бъде обуздана и приучена към умереност; ако практиката (но той самият би ли оцелял след такава практика?) й разкриеше нейните собствени възможности и, най-важното, активизираше неговите, щеше да е приятно да…
Хъркането внезапно спря и жената се размърда. Той сложи ръка на рамото й и леко го погали — тя отвори очи. Опрян на лакът, Тривайз се стараеше да изглежда неизтощим и изпълнен с живот.
— Радвам се, че поспа, мила — рече той. — Имаше нужда от почивка.
Тя му се усмихна сънено и за миг на него му се стори, че може да й се прииска да възобновят действията, но Лизалор просто се протегна и се обърна по гръб.
— Правилно прецених от самото начало — каза тя с тих и доволен глас. — Ти си цар на сексуалността.
Тривайз си придаде подчертано скромен вид.
— Трябваше да съм по-умерен.
— Глупости. Беше много точен. Страхувах се, че онази млада жена те е изцедила, но ти ме увери в противното. Не си ме излъгал, нали?
— Нима се държах като заситен човек?
— Не, съвсем не! — Тя избухна в смях.
— Още ли мислиш за психопроби?
Лизалор отново се изсмя.
— Да не си луд? Ще искам ли да те изгубят сега?
— Все пак ще е по-добре да ме изгубиш за малко…
— Какво? — намръщи се тя.
— Ако остана тук твърде дълго, моя… моя мила, скоро ще започнат да шушукат. Мога обаче да изпълнявам мисията си и периодически да ти докладвам. Тогава ще бъде съвсем естествено да оставаме насаме за известно време, а мисията ми е наистина важна.
Тя помисли над думите му, чешейки разсеяно дясното си бедро. После каза:
— Предполагам, че си прав. Не ми е приятно, но предполагам, че си прав.
— Не бива да се опасяваш, че няма да се върна — рече Тривайз. — Не съм толкова безпаметен, за да забравя какво ме чака тук.
Тя му се усмихна, нежно докосна бузата му и го погледна в очите.
— Приятно ли ти беше, скъпи?
— Много повече от приятно, мила.
— Все пак си от Фондацията. Мъж в разцвета на младостта, от самия Терминус. Сигурно си свикнал с всякакви жени и какви ли не умения…
— Не съм срещал никоя — никоя — като теб! — каза Тривайз с убедителност, каквато леко се удава на човек, който в края на краищата говори самата истина.
Лизалор отвърна с тихо доволство:
— Е, щом така казваш. Но старите навици умират трудно и не мисля, че ще се доверя на мъжка дума без някаква гаранция. Ти и твоят приятел Пелорат ще можете евентуално да изпълнявате вашата мисия, след като чуя каква е тя и я одобря, но младата жена ще задържа тук. Ще бъде третирана добре, не се безпокой, макар да предполагам, че ще липсва на доктор Пелорат. Което пък ще ви кара да се връщате по-често на Компорелон, дори ако твоят ентусиазъм те увлече повече, отколкото самият ти искаш.
— Но, Лизалор, това е невъзможно.
— Така ли? — в очите й веднага се прокрадна съмнение. — Защо невъзможно? За какво ще ви е нужна жената?
— Не за секс. Казах ти вече и не съм те излъгали Тя е близка на Пелорат и аз не се интересувам от нея. Освен това, сигурен съм, че Блис просто би се разпаднала, ако се опита да направи това, което ти с такъв успех стори.
Лизалор понечи да се усмихне, но се овладя и каза сурово:
— Тогава какво пречи тя да остане на Компорелон?
— Това, че Блис е от основно значение за нашата мисия. Затуй трябва да бъде с нас.
— Е, та каква казваш е вашата мисия? Време е да ми обясниш.
Тривайз за момент се поколеба. Трябваше да каже истината. Не можеше да измисли толкова убедителна лъжа.
— Слушай — каза той. — Компорелон е стар свят, един от най-старите дори, но не е най-старият. Човешкият вид не е възникнал тук. Първите човешки същества са пристигнали от някакъв друг свят, но вероятно не са възникнали и там, а са дошли от друг, още по-стар. Накрая обаче това връщане във времето все някъде ще спре и ние ще достигнем първичната планета, от която произхожда човекът. Аз търся
