— Заселниците, благодарение на напълно роботизирано общество, развили високи технологии, постигнали забележително дълголетие и пренебрегнали нишката към своите прадеди. Според по- драматичните версии на тази история те дори станали господари и потисници на прародителския си свят. Накрая Земята изпратила нова група емигранти, сред които роботите били забранени. От колонизираните светове Компорелон бил един от първите. Нашите патриоти настояват, че е първият, но и за това няма данни, които един скептик може да приеме. По-ранните заселници измрели и…
— Защо са измрели, доктор Дениадор?
— Защо ли? Романтиците си представят, че са били наказани за престъпленията си от Великия Наказател, макар че никой не си прави труда да каже защо Той е чакал толкова дълго. Но няма нужда да прибягваме до вълшебни приказки. Лесно може да се допусне, че общество, което е изцяло обслужвано от роботи, става изнежено и упадъчно, стопява се и отмира от чиста скука или, по-изискано казано, защото изгубва желание за живот. Втората вълна — заселниците без роботи, оцелява и завзема цялата Галактика, но родната им планета вече е радиоактивна и постепенно бива забравена. Причината, която обикновено се посочва за това, е, че роботи е имало и на Земята, тъй като заселниците от първата вълна са поощрявали производството им.
Намеси се Блис, която бе изслушала разказа с видимо раздразнение:
— Добре, доктор Дениадор, радиоактивна или не, и независимо колко вълни от заселници е имало, ключовият въпрос си остава. Къде точно се намира Земята? Какви са координатите й?
— Отговорът на този въпрос е, че не зная — смирено отвърна Дениадор. — Но хайде, време е за обяд. Ще поръчам да ни сервират тук и тогава ще можем да говорим за Земята, колкото искате.
— Не знаете! — възкликна Тривайз, може би малко по-силно, отколкото предполагаше добрият тон.
— Всъщност, не ми е известно някой да знае.
— Но това е невероятно!
— Съветник — рече Дениадор с лека въздишка, — ако желаете да наречете истината невероятна, това си е ваше право, ала то с нищо няма да ви помогне.
VII. ОТПЪТУВАНЕ ОТ КОМПОРЕЛОН
26
Обядът се състоеше от купчина меки, разноцветни кюфтета, покрити с коричка и съдържащи различен пълнеж.
Дениадор взе някакъв малък предмет, който, като се разгъна, се оказа чифт тънки, прозрачни ръкавици, и си ги сложи. Гостите последваха примера му.
Блис попита:
— Какво има в тези неща, моля?
— Розовите са пълни с пикантна кълцана риба — отвърна домакинът, — голям компорелонски деликатес. Жълтите са с пълнеж от сирене с изключително мек вкус. Зелените съдържат зеленчукова смес. Яжте, докато са топли. После ще ни донесат бадемов пай и обичайните напитки. Мога да ви препоръчам горещия сайдер. При нашия климат имаме склонност да подгряваме храната, дори десертите.
— Добре си угаждате — обади се Пелорат.
— Не — отвърна Дениадор, — просто ви оказвам гостоприемство. Аз самият минавам със съвсем малко. Както сигурно сте забелязали, телесната маса, която поддържам, не е голяма.
Тривайз отхапа от едно розово топче и откри, че е наистина вкусно, с цял пласт пикантни подправки, но миризмата им, както и на самата риба — помисли той — щеше да го съпътства през остатъка от деня, ако не и по-дълго.
Когато отдалечи нахапаното топче от устата си, забеляза, че коричката се беше затворила плътно. Нито капка от съдържанието не бе изтекла и той за миг се запита за предназначението на ръкавиците. Нямаше опасност пръстите му да се намокрят или да станат лепкави и затова реши, че всичко е въпрос на хигиена. Ръкавиците сигурно заместваха измиването на ръцете, ако за него не съществуваха удобства, но изглежда обичаят сега диктуваше да се използват дори с измити ръце. (Лизалор не си бе сложила ръкавици, когато се храниха заедно предишната вечер. Може би защото беше… планинска жена.)
— Неучтиво ли ще е да говорим за работа по време на обяда? — попита той.
— Според компорелонските норми, да, съветник, обаче вие сте мои гости и ще се ръководим от вашите норми. Ако желаете да разговаряме сериозно и не смятате, че това ще ви развали удоволствието от храната, моля. Аз ще се присъединя.
— Благодаря. Министър Лизалор загатна — не, направо го каза, че скептиците не са популярни на този свят. Така ли е?
Доброто настроение на Дениадор видимо се повиши.
— Естествено. Иначе щяхме да се чувстваме много обидени. Разбирате ли, Компорелон е разочарован свят. Без да са известни подробности, съществува едно митично вярване, че някога, преди много хилядолетия, когато населената Галактика била още малка, нашата планета е имала водеща роля. Ние не забравяме това и фактът, че в известната история не сме първи, ни гложди, изпълва ни… населението като цяло, искам да кажа… с чувство за несправедливост. Но какво можем да направим? Правителството е било принудено навремето да стане лоялен васал на императора, а сега светът ни е лоялна асоциирана сила във Фондацията. И колкото по-осезателно ни се напомня подчиненото ни положение, толкова по-гореща става вярата във великото мистериозно минало. Какво да сторят бедните компорелонци? По-рано не са могли да се опълчат срещу империята, сега пак не могат открито да се противопоставят на Фондацията. Затова се утешават, като ни нападат и мразят, понеже не вярваме в легендите и се надсмиваме над суеверията. При все това — продължаваше кротко Дениадор, — ние сме защитени срещу по-бруталните форми на преследване. Ние контролираме техниката и заради нас се пълнят университетите. Вярно, някои скептици, които са твърде прями, имат проблеми с воденето на курсове. Аз например имам такъв проблем, макар че се събираме без много шум със студентите ми извън университета. Въпреки всичко, ако наистина ни пропъдят от обществения живот, техниката ще излезе от строя, а цялата Галактика ще престане да признава университетите ни. Като се вземе предвид човешкото безразсъдство, перспективата за интелектуално самоубийство съвсем не може да бъде изключена, но Фондацията ни подкрепя. Затова нас постоянно ни гълчат, подиграват ни се и ни отричат, но не ни закачат.
Тривайз попита:
— Обществената опозиция ли ви спира да ни кажете къде се намира Земята? Страхувате се, че въпреки всичко антискептичните настроения могат да станат застрашителни, ако отидете твърде далеч?
Дениадор поклати глава.
— Не. Местоположението на Земята е неизвестно. Аз не крия нищо от вас от страх или по някаква друга причина.
— Но, вижте — продължи Тривайз настойчиво, — в този сектор на Галактиката има краен брой планети, притежаващи физически характеристики, съвместими с обитаемостта. Почти всички сред тях ще са не само обитаеми, но и населени и, следователно, добре известни вам. Толкова ли е трудно да се претърси секторът за планета, която също щеше да е обитаема, ако не беше радиоактивна? При това, придружена от огромен спътник. С радиоактивността и спътника си Земята няма как да бъде сбъркана с никоя друга, нито пропусната дори при бегъл оглед. Може просто да отнеме време и това е единственото затруднение.
— Възгледът на скептиците — каза Дениадор, — разбира се, е, че радиоактивността и огромният спътник на Земята са просто легенди. Да ги търсим е все едно да чакаме мляко от врабец или пера от заек.
— Възможно е, но не пречи поне да се опита. Ако откриете радиоактивен свят с нужната големина и с огромен спътник… колко много би допринесло то за престижа на компорелонските легенди като цяло!
Дениадор се засмя.
— Може би тъкмо затова Компорелон не я търси. Ако се провалим или ако намерим Земя, напълно различна от описаната в легендите, ще има обратен ефект. Компорелонските предания ще бъдат оплюти и ще станат за подигравка. Тук не биха поели такъв риск.
