Тривайз замълча, но после продължи разпалено:

— Още повече, дори да оставим тези две уникалности — ако има такава дума в галактическия език — радиоактивността и големия спътник, съществува трета, която можем да приемем по дефиниция, без да се позоваваме на никакви легенди. На Земята би трябвало да има цветущ живот с невероятно разнообразие, останки от такъв живот или най-малкото вкаменелости от него.

— Съветник — отвърна Дениадор, — въпреки че Компорелон не е изпращал специални отряди да търсят Земята, ние доста пътуваме из космоса и понякога получаваме сведения от кораби, които по някаква причина са се отклонили от пътя си. Скоковете, както сигурно знаете, не винаги са идеални. При все това няма никакви съобщения за планети с качества, подобни на тези на легендарната Земя, нито за свят, преливащ от живот. Е, не че е много вероятно някой кораб да кацне на необитаема на вид планета само за да тръгне екипажът му да търси фосили4… И тъй, след като от хиляди години нямаме сведения за нищо подобно, аз съм склонен да вярвам, че Земята не може да бъде локализирана, просто защото я няма.

— Трябва да я има! — възрази Тривайз почти отчаяно. — Някъде трябва да има планета, на която се е зародило човечеството и всички познати форми на живот, свързани с хората. Ако Земята не е в тази част на Галактиката, значи е другаде.

— Възможно е — равнодушно сви рамене Дениадор, — но за толкова време не се е появила никъде.

— Хората не са я търсили.

— По всичко личи, че вие го правите. Желая ви късмет, но не бих заложил на вашия успех.

— Има ли опити — попита Тривайз — да се определи предполагаемото й местоположение по косвен път, а не чрез пряко търсене?

— Да — казаха два гласа едновременно. Дениадор, притежателят на единия, се обърна към Пелорат:

— За проекта на Яриф ли мислите?

Историкът кимна.

— Бихте ли го обяснили на съветник Тривайз? Струва ми се, че на вас ще повярва по-лесно, отколкото на мен.

Пелорат започна:

— Видиш ли, Голан, в залеза на империята е съществувал период, в който търсенето на произхода, както го наричали тогава, било популярно развлечение. Вероятно, за да се откъснат хората от неприятната заобикаляща ги реалност — империята се разпадала. На един ливиански историк, Хумбал Яриф, му хрумнало, че която и да е първоначалната планета, тя ще се е разселила най-напред в близките светове и после в по-отдалечените. Изобщо, колкото по-далече е един свят от точката на общия произход, толкова по-късно е заселен. Да предположим тогава, че се датира заселването на всички обитаеми планети в Галактиката и се свържат в мрежи онези от тях, които са на определен брой хилядолетия. Една мрежа може да се прекара през всички светове на дванайсет хиляди години, например, друга през тези на петнадесет хиляди и така нататък. Теоретически всички мрежи ще бъдат приблизително сферични, както и приблизително концентрични. По-старите ще образуват сфери с по-малък радиус от по-младите и ако се изчислят центровете на сферите, те трябва да попаднат в един сравнително малък обем от пространството, който да включва първоначалната планета — Земята.

Лицето на Пелорат беше много сериозно, а ръцете му сякаш рисуваха сфери във въздуха.

— Разбираш ли идеята, Голан?

Тривайз кимна.

— Да. Но разбирам и че нищо не е излязло от нея.

— Теоретически, приятелю, би трябвало тя да има успех. Бедата е, че данните за възникване на световете били съвсем неточни. Всеки свят преувеличавал възрастта си в една или друга степен, а няма лесен начин за определяне на възрастта, който да е независим от легендите.

— Разпадането на въглерод-14 в древните дървета — подхвърли Блис.

— Разбира се, мила — отвърна Пелорат, — но за това е необходимо съдействието на въпросните светове, а те не го оказвали. Никой не искал да бъде опровергана преувеличената възраст, която сам си приписвал, пък и империята не била в състояние да отделя прекалено голямо внимание за такова незначително нещо. Тя имала други грижи.

— Единственото, което Яриф успял да направи — продължи Пелорат, — било да използва само светове на не повече от две хиляди години, чието основаване било акуратно документирано при напълно надеждни обстоятелства. Такива имало малко и макар наистина да се оказали разположени приблизително в сферична симетрия, центърът им се намирал близо до Трантор, имперската столица, защото колонизаторските експедиции за тия относително малобройни светове тръгвали именно оттам. Това, разбира се, е допълнителен проблем. Земята не е единствената изходна точка за заселване на световете. С течение на времето по-старите изпращали свои заселнически експедиции и в разцвета на империята Трантор станал доста голям източник на такива пътешествия. Яриф съвсем несправедливо бил осмян и подигран, а професионалната му репутация — унищожена.

— Разбирам каква е историята, Янов — обади се Тривайз. — Доктор Дениадор, не можете ли да кажете нещо, което да запали дори слаба искрица надежда? Няма ли друг свят, където евентуално би съществувала информация за Земята?

За известно време Дениадор потъна в дълбок размисъл.

— Ами-и — реши се той накрая, разтегляйки думата неуверено, — като скептик трябва да ви кажа, че не съм сигурен, че самата Земя съществува, нито че изобщо някога е съществувала. Обаче… — и пак замълча.

Блис малко нетърпеливо подметна:

— Мисля, че сте се сетили нещо, което може да се окаже важно, докторе.

— Важно? Съмнявам се — промърмори Дениадор, — но може би забавно. Земята не е единствената планета, чието местоположение е мистерия. Същото се отнася за световете на първата група заселници, космонитите, както са известни в нашите легенди. Някои наричат планетите, които те обитавали, просто „космонитски“, други пък — „Забранените светове“. Сега по-често се използва второто.

След малка пауза той продължи:

— В разцвета им, разказва легендата, техните обитатели живеели по няколко века и отказвали да приемат нашите недълголетни прадеди на своята планета. След като сме ги победили, положението се променило напълно. Ние сме ги презрели и оставили да правят каквото щат, като сме забранили на нашите кораби и търговци да имат всякакво вземане-даване с тях. Така тези планети станали „Забранените светове“. Били сме сигурни, твърди легендата, че Великият Наказател ще ги унищожи и без нашата намеса и, изглежда, точно така е станало. Във всеки случай от много хилядолетия насам не ни е известно в Галактиката да се е появявал космонит.

— Смятате ли, че те ще знаят за Земята? — попита Тривайз.

— Вероятно, тъй като техните светове са по-стари от нашите. Искам да кажа, ако изобщо съществуват някакви космонити, което е крайно съмнително.

— Дори те да не съществуват, световете им ги има и на тях може да са останали летописи.

— Ако, разбира се, откриете тези светове.

Тривайз почти се вбеси.

— Да не искате да кажете, че ключът към Земята, чието местоположение е неизвестно, може да се намери на космонитските светове, чието местоположение също е неизвестно?

Дениадор сви рамене.

— Не сме имали контакти с тях от двайсет хиляди години. Не сме се и сещали дори. И те, като Земята, са потънали в мъгла.

— На колко свята са живели космонитите?

— Легендите говорят за петдесет — подозрително кръгла цифра. Вероятно са били доста по-малко.

— И вие не знаете местоположението на нито един от петдесетте?

— Ами, чудя се…

— Какво се чудите?

Вы читаете Фондация и Земя
Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату