— Но това е просто телескоп — отвърна Пелорат. — Виж.
Тривайз погледна.
— Газов гигант. Според информацията, която получих, се нарича Галия.
— Как разбра от един бегъл поглед?
— Първо — поясни съветникът, — на разстоянието, на което се намираме от слънцето, и при размерите и орбиталното положение на планетите, които проучих, докато трасирах пътя ни, Галия е единствената, която може да се увеличи до такава степен по това време. Второ, по пръстена.
— Пръстен? — озадачено попита Блис.
— Сега виждате само една тънка бледа линия, защото го наблюдаваме отстрани. Можем да се издигнем над планетната равнина и да получим по-добър изглед. Искате ли?
— Не бих желал да изчисляваш отново разположението и курса, Голан.
— Е, компютърът лесно ще свърши тази работа!
Тривайз седна, постави длани върху очертанията на пулта и те ги поеха. Компютърът, фино настроен към ума му, направи останалото.
„Далечната звезда“, без проблеми с горивото и инерционните усещания, бързо набираше скорост и съветникът отново почувства онази любов към комбинацията компютър — кораб, която реагираше тъй, сякаш собствената му мисъл я задвижваше и ръководеше като мощно и послушно продължение на волята му.
Нищо чудно, че Фондацията искаше да си върне звездолета; нищо чудно, че Компорелон искаше да го задържи за себе си. Единствената изненада беше, че суеверието накара онзи студен свят да се откаже от него.
Надлежно въоръжен, той би могъл да изпревари и победи в бой всеки кораб или комбинация от кораби в Галактиката, при условие, че не се изправи срещу друг себеподобен.
Разбира се, сега не беше надлежно въоръжен. Поверявайки му кораба, кмет Бранно бе достатъчно предпазлива да го лиши от бойните му възможности.
Пелорат и Блис наблюдаваха внимателно как планетата Галия бавно-бавно се наклонява към тях. Показа се горният полюс (неизвестно кой), заобиколен от голяма вихрова окръжност, а долният се скри зад изпъкналостта на сферата.
В горната част тъмната страна на Галия сякаш настъпваше срещу оранжевата светлина и красивият кръг ставаше все по-несиметричен. Централната бледа ивица вече не беше права, а извита, както и тези на север и на юг, но по-забележимо.
Сега тя съвсем отчетливо се простираше извън краищата на планетата в тесни дъги от двете й страни. Не можеше и дума да става за илюзия; наличието й бе очевидно. Това беше пръстен от материя, който опасваше газовия гигант и се скриваше зад него.
— Мисля, че е достатъчно, за да добиете представа — каза Тривайз. — Ако се издигнем над Галия, ще видите пръстена в действителната му форма, концентрично разположен около нея, без никъде да се допира. Вероятно ще забележите, че дори не е един, а са няколко.
— Не съм и предполагал, че е възможно — озадачи се Пелорат. — Какво го задържа в пространството?
— Същото, което държи всички спътници — отвърна Тривайз. — Пръстените се състоят от малки частици, всяка от които обикаля в орбита около планетата. Те са толкова близо до нея, че въздействието на приливите и отливите не им позволява да се слеят в единна маса.
Пелорат поклати глава.
— Ужасно е, като си помисля, приятелю. Как е възможно цял живот да съм бил учен, а да знам толкова малко от астрономията.
— Аз пък не зная съвършено нищо за митовете на човечеството, Янов. Никой не може да обхване цялото знание. Въпросът е, че тези пръстени не са необичайни. Почти всеки газов гигант ги има, даже да са само от тънък слой прах. По стечение на обстоятелствата в планетното си семейство слънцето на Терминус няма същински газов гигант, така че жителите му, ако не са пътували в космоса или поне учили астрономия в университета, обикновено не знаят нищо за пръстените. Необичайно обаче е, че този е толкова обширен и светъл. Красив е! Сигурно е широк няколко стотици километра.
Пелорат неочаквано щракна с пръсти.
— Значи това било.
Блис го погледна изненадано.
— Какво има, Пел?
— Веднъж се натъкнах на откъс от поема — много стара, на архаичен и трудно разбираем галактически език, но това свидетелстваше за древността й. Макар че точно аз не бива да се оплаквам от архаизмите, нали, приятели? Покрай моята работа съм станал специалист в няколко варианта на старогалактическия, което ми носи голямо удовлетворение, въпреки че не служи за нищо извън работата ми. Та за какво говорех?
— Стар откъс от поема, мили Пел.
— Благодаря, Блис — кимна той и се обърна към Тривайз. — Тя внимателно следи какво казвам, за да ме връща, когато се отклоня от курса, което се случва доста често.
— Това е част от чара ти, Пел — усмихна се Блис.
— Както и да е, този откъс имаше претенции да описва планетната система, включваща Земята. Не зная защо, тъй като цялата поема не е запазена или поне аз не успях да я открия. Оцелял е единствено откъсът, вероятно заради астрономическото си съдържание. Във всеки случай в него се говореше за светлия троен пръстен на шестата планета: „Широк, а също и голям, та гърчав бе светът под него.“ Още го помня, виждаш ли! Не разбирах какво може да означава планетен пръстен. Спомням си, че си представях редица от три окръжности от едната страна на описвания свят. Изглеждаше толкова безсмислено, че дори не си направих труда да го включа в библиотеката. Сега съжалявам, задето не съм попитал някого — той поклати глава. — Да си митолог в днешната Галактика е толкова самотно занятие, че забравяш ползата от питането.
— Може би си бил прав, като си го игнорирал, Янов — каза Тривайз утешително. — Погрешно е поетическите брътвежи да се приемат буквално.
— Но те тъкмо това са имали предвид — отвърна Пелорат, сочейки екрана. — Ето за какво е ставало дума в поемата. Три пръстена, концентрични, по-широки от самата планета.
— Никога не съм чувал подобно нещо — призна Тривайз. — Не мисля, че пръстените могат да бъдат чак толкова обширни. В сравнение с планетата, която опасват, те са винаги много по-тесни.
— Не бяхме чували и за обитаема планета с гигантски сателит, нали? Нито за обитаем свят с радиоактивна кора — напомни Пелорат. — Ето ти уникалност номер три. Ако намерим радиоактивна планета, която би била обитаема, с гигантски сателит, и друга такава в системата — с огромен пръстен, няма да има никакво съмнение, че сме открили Земята.
Тривайз се усмихна.
— Съгласен съм, Янов. Ако открием тези три неща, определено ще сме намерили Земята.
— Ако! — въздъхна Блис.
30
Бяха минали покрай по-големите светове и се устремиха в пространството между двата най-външни в планетната система, така че в обсег от 1,5 милиарда километра нямаше значителна маса. Пред тях лежеше само големият кометен облак, който бе гравитационно пренебрежим.
„Далечната звезда“ бе набрала скорост от 0,1 c — една десета от скоростта на светлината. Тривайз добре знаеше, че теоретически корабът може да развие скорост близка до светлинната, но знаеше също, че на практика именно 0,1 c е разумната граница.
При тази скорост можеха да се разминат с всеки обект с осезаема маса, но нямаше начин да избегнат безбройните частици прах в космоса, а още по-малко отделните атоми и молекули. При по-високи скорости дори такива дребни обекти биха причинили вреда, одрасквайки корпуса на кораба. При скорости, близки до тази на светлината, всеки атом, който се разбиеше в корабния корпус, щеше да има качествата на космически лъч. От такова проникващо лъчение никой на борда не би оцелял дълго.
