На екрана не се забелязваше видимо движение на далечните звезди и макар корабът да се носеше с трийсет хиляди километра в секунда, изглеждаше, като че ли стои на едно място.
Компютърът сканираше пространството далеч напред за евентуални обекти с малки, но значими размери, движещи се по насрещен курс, и „Далечната звезда“ плавно маневрираше, за да избегне удара в редките случаи, когато се налагаха маневри. Предвид малките обеми на евентуалните насрещни обекти, скоростта, с която ги отминаваха, и липсата на инерционен ефект при смяната на курса, не можеше да се разбере дали въобще някога са се разминавали „на косъм“.
Затова Тривайз не се безпокоеше от подобни проблеми и дори не се замисляше за тях. Той бе съсредоточил цялото си внимание върху трите групи координати, които Дениадор му бе дал и по-специално върху тази, която обозначаваше най-близкия до тях самите обект.
— Числата ли не са наред? — попита Пелорат загрижено.
— Не мога още да кажа — отвърна Тривайз. — Сами по себе си координатите са безполезни, ако не знаеш нулевата точка и условностите, според които са построени — например в коя посока да отмерваш разстоянието, кой е еквивалентът на първичния меридиан и така нататък.
— Как тогава откриваш тези неща? — попита Пелорат озадачено.
— Взех координатите на Терминус и на няколко други известни спрямо Компорелон точки. Ако ги заложа в компютъра, той ще изчисли условностите, според които координатите отговарят на вярното им местонахождение. Просто се опитвам да организирам нещата в ума си, за да мога правилно да програмирам компютъра. След като се определят началните допускания, числата, които имаме за Забранените светове, могат евентуално да придобият смисъл.
— Евентуално? — запита Блис.
— Опасявам се, че евентуално — отвърна Тривайз. — Все пак са стари числа — компорелонски, предполага се, но и това не е сигурно. Ами ако се базират на други условности?
— В такъв случай?
— В такъв случай разполагаме с безсмислени цифри. Сега ще разберем.
Пръстите му пробягаха по светещите с мека светлина клавиши и подадоха нужната информация. Сетне той постави длани върху очертанията на пулта и зачака. Компютърът изчисли условностите за известните координати, направи пауза, после пресметна тези на най-близкия Забранен свят според същите условности и накрая локализира координатите върху галактическата карта в паметта си.
На екрана се появи звездно поле във вихрово движение. Когато достигна покой, то се разшири така, че звездите сякаш потекоха във всички посоки, докато накрая не остана почти нищо. През цялото време окото не смогваше да проследи бързата промяна; виждаше се просто размазана точкова маса. После според индексите под екрана остана само пространство със страна една десета от парсека. Повече промени не настъпиха и на тъмния екран замъждукаха едва пет-шест светлинки.
— Коя е Забраненият свят? — тихо попита Пелорат.
— Никоя — отвърна Тривайз. — Четири от тях са червени джуджета, една — почти такова, а последната — бяло джудже. Никоя от тях не може да има обитаем свят в орбита около себе си.
— Как тъй от един поглед познаваш, че са червени джуджета?
— Ние не гледаме истински звезди, а част от галактическата карта, съхранена в паметта на компютъра. Всяка звезда е маркирана. Не можете да го видите, а обикновено и аз не мога, но когато ръцете ми са в контакт с него, както е сега, получавам информация за обекта, върху който съсредоточавам погледа си.
— Значи координатите за нищо не ги бива — огорчено въздъхна Пелорат.
Тривайз вдигна поглед към него.
— Не, Янов. Не съм свършил. Остава въпросът с времето. Координатите на Забранения свят са отпреди двайсет хиляди години, По това време той, както и Компорелон, е обикалял около центъра на Галактиката и е съвсем възможно да са го правили с различна скорост, в орбити с различен наклон и ексцентрицитет. Следователно с течение на времето двата свята ще се приближат или ще се отдалечат един от друг, а за двайсет хиляди години Забраненият може да се е изместил от половин до пет парсека. И положително не се включва в този квадрат от една десета.
— Какво ще предприемеш тогава?
— Ще накараме компютъра да върне Галактиката с двайсет хиляди години назад спрямо Компорелон.
— Може ли да го направи? — попита Блис, явно впечатлена.
— Е, разбира се, не самата Галактика, но може да върне картата в паметта си.
— Ще видим ли как става? — полюбопитства геянката.
— Гледайте — каза Тривайз.
Много бавно шестте звезди запълзяха по екрана. От левия му край изплува нова, която досега не беше се появявала, и Пелорат развълнувано я посочи:
— Ето! Ето!
— Съжалявам — отвърна Тривайз. — Още едно червено джудже. Те се срещат много често. Поне три четвърти от звездите в Галактиката са червени джуджета.
Екранът се установи и застина.
— Е, и? — обади се Блис.
— Това е всичко — отвърна Тривайз. — Видът на тази част от Галактиката както е изглеждала преди двайсет хиляди години. В самия център на екрана е точката, в която би трябвало да се намира Забраненият свят, ако е дрейфувал с някаква средна скорост.
— Би трябвало, но го няма — почти му се сопна Блис.
— Няма го — съгласи се Тривайз с удивително спокойствие.
Пелорат изпусна една дълга въздишка.
— О, жалко, Голан.
— Не се отчайвай — успокояващо рече Тривайз. — Аз и не очаквах да видя звездата тук.
— Така ли? — удиви се историкът.
— Да, естествено. Нали ви казах, че това не е истинската Галактика, а просто компютърната й карта. Ако някоя реална звезда не е включена в картата, ние не я виждаме. Щом планетата се нарича „Забранена“ и са й викали така двайсет хиляди години, по всяка вероятност не биха я отбелязали на никаква карта. И наистина не са, защото не я виждаме.
— Може би не я виждаме, понеже не съществува — предположи геянката. — Нищо чудно компорелонските легенди да не са верни или пък координатите да са сгрешени.
— Точно така. Сега обаче, след като е локализирал мястото, където вероятно се е намирала планетата преди двайсет хиляди години, компютърът може да изчисли приблизителните й настоящи координати. Използвайки коригираните спрямо времето числа — корекция, която можех да направя само с помощта на звездната карта — вече ще се прехвърлим към реалното звездно поле на Галактиката.
— Но ти просто прие средна скорост за Забранения свят — каза Блис. — Ами ако скоростта му не е била такава? Тогава няма да си получил и точните координати.
— Вярно е, обаче с корекцията почти сигурно се доближаваме повече до реалното местоположение, отколкото ако тя не се извърши.
— Само се надяваш! — подхвърли Блис със съмнение.
— Точно това правя — кимна Тривайз. — Надявам се. А сега нека да погледнем реалната Галактика.
Двамата се взираха напрегнато, докато съветникът (вероятно за да намали собственото си напрежение и отложи решителния момент) говореше звучно, сякаш изнасяше лекция.
— Реалната Галактика е по-трудна за наблюдаване. Картата в компютъра е изкуствено творение, от което могат да се премахват ненужните елементи. Ако гледката е скрита от мъглявина, например, мога да я отстраня. Ако ъгълът на зрение е неудобен за моите цели, мога да го променя, и така нататък. Истинската Галактика обаче трябва да се приема такава, каквато я виждаш, и ако настоявам за промяна, налага се да се придвижа физически в пространството, което отнема много повече време, отколкото изисква пренагласяването на картата.
Докато говореше, на екрана се появи някакъв толкова богат на звезди облак, че приличаше на безформена маса прах.
