да прави невероятни номера.
— Никой фокусник не може да предвижда бъдещето с векове напред.
— Прав си. Никой фокусник не може да направи това, което те кара да вярваш, че прави.
— Стига, Голан. Не се сещам за такъв фокус, който би ми позволил да предскажа какво ще се случи след пет века.
— Нито пък се досещаш за трика, който позволява на някого да прочете бележка, скрита в псевдотесеракта на борда на спътник без екипаж. Така или иначе, аз съм виждал човек, дето го прави. Хрумвало ли ти е, че Криптата на Времето, заедно с изображението на Хари Селдън, може да са измислени от правителството?
Пелорат изглеждаше погнусен от подобна възможност.
— Не биха го направили.
Тривайз скептично изсумтя.
— Щяха да ги хванат, ако опитат подобно нещо — настоя историкът.
— Никак не съм сигурен. Работата е там, че изобщо нямаме представа как действа психоисторията.
— Аз не знам как действа и компютърът, но знам, че действа.
— Е, има други хора, които знаят как действа. Какво би станало, ако никой не го знаеше? Тогава, спре ли по някаква причина, ще сме безпомощни. Както и ако психоисторията неочаквано престане да…
— Хората от Втората фондация познават механизмите на психоисторията.
— Откъде знаеш това, Янов?
— Така разправят.
— Всичко могат да разправят. А, ето, получихме отстоянието на звездата спрямо Забранения свят. Надявам се, че е съвсем точно. Да видим цифрите.
Той дълго ги гледа, като от време на време помръдваше устни, сякаш извършваше изчисления на ум. Накрая попита, без да вдига очи:
— Какво прави Блис?
— Спи, приятелю — отвърна Пелорат и добави някак оправдателно: — Тя има нужда от сън, Голан. Да се поддържаш като част от Гея през хиперпространството сигурно е доста енергоемко.
— Предполагам — кимна Тривайз и се обърна към компютъра. Постави ръце върху пулта и промърмори:
— Ще го накарам да направи няколко скока и да проверява данните след всеки пореден. После отдръпна дланите си и продължи:
— Сериозно говоря, Янов. Какво всъщност знаеш за психоисторията?
Пелорат го погледна изненадано.
— Нищо. Да си историк, какъвто съм донякъде аз, е на светлинни години по-различно от това да си психоисторик. Разбира се, помня двете фундаментални аксиоми на тази наука, но тях май всеки ги знае.
— Дори аз. Първото изискване за достоверността на статистическата обработка е броят на участващите в нея да е достатъчно голям. Но какво означава „достатъчно голям“?
— Данните сочат, че населението на Галактиката — отвърна Пелорат — е около десет квадрилиона, а вероятно и повече. Това положително е достатъчно голям брой участващи.
— Откъде знаеш?
— Защото психоисторията действа, Голан. Колкото и да я нищиш чрез логиката, психоисторията наистина действа.
— А второто изискване — каза Тривайз — е хората да не знаят за нея, за да не влияе тя на реакциите им. Хората обаче знаят…
— Знаят само, че съществува, приятелю. Това не се брои. Второто изискване всъщност е хората да не знаят за предвижданията на психоисторията и те действително не ги знаят — с изключение на членовете на Втората фондация, но те са частен случай.
— И науката психоистория е изградена само върху тези два постулата? Трудно е да се повярва.
— Не само върху тези два постулата — натърти Пелорат. — Тя включва висша математика и сложни статистически методи. Работата е следната — ако те интересуват преданията — Хари Селдън е създал психоисторията, като е следвал модела на кинетичната теория на газовете. Всеки газов атом или молекула се движи произволно, така че не сме в състояние да определим положението или скоростта на който и да е от тях. Въпреки това, с помощта на статистиката, можем с голяма точност да изведем правилата, които управляват съвкупното им поведение. По същия начин Селдън е възнамерявал да открие съвкупното поведение на човешките общества, въпреки че моделът му нямало да е валиден за поведението на отделните индивиди.
— Може би, но хората не са атоми.
— Вярно е — отвърна Пелорат. — Човекът има съзнание и поведението му е достатъчно сложно, за да изглежда като плод на свободна воля. Нямам никаква представа как Селдън се е справил с този проблем и съм сигурен, че не бих го разбрал, дори ако някои се опита да ми го обясни — но факт е, че е успял.
— Всичко е разчетено за много хора — продължи Тривайз, — които са в неведение. Не ти ли се струва твърде несолидна основата, върху която строиш огромна математическа структура? Ако изискванията не са зададени правилно, кулата се срутва.
— Но тъй като Планът не се е провалил…
— Или пък ако изискванията, дори да не са грешни или недостатъчни, просто са по-малко строги, отколкото трябва, психоисторията може да действа адекватно с векове, а после, достигайки някаква криза, да се срине — както временно се е случило при Мулето. Ами ако има и трето изискване?
— Какво трето изискване? — попита Пелорат и леко се намръщи.
— Не зная — сви рамене Тривайз. — Едно разсъждение може да изглежда напълно логично и елегантно и въпреки това да съдържа неизказани допускания. Възможно е третото изискване да е нещо толкова очевидно, че на никой да не му е хрумвало да го споменава.
— Нещо, което се приема за чак толкова очевидно, обикновено е вярно, иначе нямаше да се смята за такова.
Тривайз изсумтя.
— Янов, ако познаваше историята на науката също толкова добре, колкото традиционната, щеше да разбереш колко далеч от истината са думите ти. Но да оставим сега това. Вече сме във владенията на слънцето на Забранения свят.
И наистина, в центъра на монитора имаше една ярка точка — толкова ярка, че когато екранът автоматично филтрира светлината й, другите звезди избледняха напълно.
32
Удобствата за миене и лична хигиена на борда на „Далечната звезда“ бяха ограничени и разходът на вода се поддържаше в границите на разумния минимум, за да не се претоварват рециклиращите съоръжения. Тривайз не пропускаше да напомня това както на Пелорат, така и на Блис.
Въпреки всичко геянката имаше свеж вид през цялото време, дългата й черна коса беше винаги лъскава, а ноктите й блестяха.
Тя влезе в пилотската стая и каза:
— А, ето ви тук!
Тривайз вдигна очи.
— Какво толкова те изненадва? Едва ли бихме напуснали кораба, а с една трийсетсекундна обиколка можеш да ни откриеш където и да сме, дори и ако не долавяш присъствието ни ментално.
— Изразът, който употребих, е просто форма на поздрав и не трябва да се приема буквално, както много добре знаеш — отговори Блис. — Къде сме? Само не казвай „в пилотската стая“.
— Скъпа Блис — рече Пелорат и протегна ръка към нея, — ние сме в периферията на планетната система на най-близкия от трите Забранени свята.
Тя се приближи до него и леко постави длан на рамото му, а неговата обгърна талията й.
— Не ще да е толкова забранен — прошепна геянката. — Нищо не ни е спряло още.
Тривайз обясни:
