планетата. От факта, че притежава кислородна атмосфера, можем да сме абсолютно сигурни, че на нея има растителен живот, но…
— И животински също — рязко каза Блис. — При това изобилен.
— Какво? — Тривайз се обърна към нея.
— Усещам го. Наистина, съвсем слабо от това разстояние, но планетата без съмнение е не само обитаема, а и обитавана.
33
„Далечната звезда“ беше в полярна орбита около Забранения свят, на достатъчно голямо разстояние, за да поддържа период на обиколка от малко повече от шест дни. Тривайз, изглежда, не бързаше да излезе от орбита.
— Тъй като планетата е обитаема — обясни той, — и тъй като според Дениадор на времето е била обитавана от хора с напреднала техника, представители на първата вълна заселници — така наречените космонити, — те може и да не хранят особено добри чувства към нас, хората от втората вълна, които сме ги изместили. Бих искал да се покажат, за да ги опознаем малко, преди да рискуваме с кацането.
— Ами ако не знаят, че сме тук? — предположи Пелорат.
— Ние на тяхно място щяхме да знаем. В такъв случай трябва да приема, че ако те наистина съществуват, най-вероятно ще се опитат да влязат в контакт. Може дори да решат да дойдат и ни пленят.
— Но ако тръгнат след нас и са технически напреднали, няма ли да се окажем безпомощни и…
— Не ми се вярва — прекъсна го Тривайз. — Техническият напредък не е непременно универсален. Възможно е да са по-напред в някои отношения, но е ясно, че не се занимават с междузвездни пътувания, например. Ние сме тези, които са колонизирали Галактиката, а не те, и в цялата история на империята не знам факт, който да сочи, че са напускали своите светове и са попадали в полезрението ни. Ако не пътуват в космоса, как ще очакваме да имат сериозни постижения в астронавтиката? А щом нямат, не биха могли да притежават нищо, подобно на гравитационен звездолет. Ние сме невъоръжени, но даже да се втурнат след нас с боен кораб, не биха могли да ни стигнат. Не, няма да сме безпомощни.
— Напредъкът им може да е в менталната област. Възможно е Мулето да е бил космонит…
Тривайз вдигна рамене с явно раздразнение.
— Мулето не би могъл да е всичко. Геяните го описваха като анормален геянец. Смятан е също за случаен мутант.
— А има и догадки — каза Пелорат, — които не са приемани на сериозно, разбира се, че е бил механично творение. С други думи робот, макар да не го наричаха с тази дума.
— Ако има нещо, което крие ментална опасност, ще трябва да разчитаме на Блис да го неутрализира. Впрочем тя в момента спи ли?
— Спеше — отвърна Пелорат, — но като излизах, се размърда.
— Размърда се, така ли? Трябва да е напълно будна в случай, че се зададе заплаха. Ти ще се погрижиш за това, Янов.
— Да, Голан — тихо каза историкът.
Тривайз прехвърли вниманието си върху компютъра.
— Това, което ме безпокои, са входните станции. Обикновено те са сигурен отличителен знак за планета, обитавана от хора с напреднала техника. Но тези…
— Има ли нещо нередно?
— Няколко неща. Първо, много са архаични. Възможно е да са на хиляди години. Второ, няма излъчвания, а термали.
— Какво значи термали?
— Всеки предмет, по-топъл от заобикалящата го среда, се характеризира със своето топлинно излъчване или термал. То е сигнатура, типична за всичко, следващо определен модел в зависимост от температурата. Тъкмо това излъчват тия входни станции. Ако на борда им работят съоръжения, направени от човешка ръка, непременно ще има утечка на нетермални, следващи някаква логика лъчения. Тъй като тук наблюдаваме само термали, можем да приемем, че или станциите са безлюдни и са били такива навярно хиляди години, или, ако на тях има хора, техниката им е толкова напреднала, че от нея не изтичат никакви излъчвания.
— Възможно е — обади се Пелорат — на планетата да има високо развита цивилизация, но входните станции да са празни, защото светът толкова дълго е бил изолиран от нашите заселници, че вече не мисли за посетители.
— Възможно е… Или пък е някаква уловка.
Влезе Блис и забелязвайки я с крайчеца на окото си, Тривайз кисело подхвърли:
— Да, ето ни отново тук.
— И аз това казвам — отвърна невъзмутимо геянката. — Все в същата орбита. Поне дотолкова разбирам.
Пелорат бързо се зае да разведрява обстановката:
— Голан е предпазлив, мила. Входните станции изглеждат празни и не сме сигурни какво означава това.
— Няма защо да се тревожим — заяви Блис равнодушно. — На планетата, около която кръжим, не се забелязват признаци на разумен живот.
Тривайз се обърна към нея — изненадано и гневно:
— Какво говориш? Ти твърдеше…
— Твърдях, че на планетата има животински живот и наистина е така, но кога и къде са те учили, че животински живот непременно означава човешки същества?
— Защо не го каза веднага?
— Защото от такова разстояние не можех да съм сигурна. Едва долавях вълните на животинска нервна дейност, но при тяхната интензивност нямаше начин да различа пеперудите от хората.
— А сега?
— Сега сме много по-близо и може да сте си помислили, че спя, но аз не спях, е, освен съвсем за кратко. Аз, ако мога да употребя една неособено точна дума, се вслушвах за някакъв признак на умствена дейност, достатъчно сложна, за да означава присъствие на интелигентност.
— И не я откри?
— Бих казала — отвърна Блис с явна предпазливост, че щом от това разстояние не долавям нищо, на планетата не може да има повече от няколко хиляди човешки същества. Ако се приближим, ще мога да определя с още по-голяма точност.
— Ами това променя нещата — рече Тривайз очевидно объркан.
— Предполагам! — сопна се Блис, тъй като сънливостта изглежда я правеше раздразнителна. — Вече можете да оставите тази работа с анализите на излъчването, умозаключенията и каквото там още сте вършили. Моите геянски сетива се справят със задачата много по-ефикасно и по-сигурно. Сега разбираш какво имам предвид, когато казвам, че е по-добре да си геянин, отколкото изолат.
Тривайз не отговори веднага, полагайки усилия да се овладее. Накрая продума с любезен, почти официален тон:
— Много съм ти задължен за информацията. Все пак трябва да разбереш, че — ще използвам едно сравнение — мисълта за предимството да притежавам по-остро обоняние не е достатъчен мотив да се откажа от своята човешка същност и да стана хрътка.
34
Когато слязоха под облачния слой и бавно заплаваха през атмосферата, Забраненият свят вече се виждаше. Изглеждаше странно — като прояден от молци.
Полярните области бяха заледени, както можеше да се очаква, но не и обширни. Планинските райони бяха голи, тук-там с глетчери, ала също неособено просторни. Имаше разпръснати и отделни пустинни
