— Той е Забранен свят само защото Компорелон и останалите планети от втората вълна на заселничество умишлено са обявили тези от първата — космонитските — за забранена територия. Щом ние не се чувстваме обвързани с това споразумение, какво друго да ни спре?
— Космонитите, ако още съществуват, също може да са обявили световете от втората вълна за забранена територия. Фактът, че ние сме готови да ги посетим, още не означава, че те нямат нищо против.
— Вярно е — кимна Тривайз, — ако съществуват. Но засега дори не знаем дали има планета, на която живеят космонити. Дотук виждаме само обичайните газови гиганти. Два гиганта, и то неособено големи.
Пелорат го прекъсна:
— Но това съвсем не означава, че космонитският свят не съществува. Обитаемите планети са много по-малки и по-близо до слънцето и от такова разстояние трудно се различават. За да ги открием, трябва да направим микроскок навътре — явно беше много горд, че говори като стар космически пътешественик.
— В такъв случай — обади се Блис — защо не се движим към центъра?
— Още не — отвърна Тривайз. — Възложил съм на компютъра да проверява колкото се може по- отдалеч за някаква изкуствена конструкция. Ще се приближаваме към центъра на етапи — цяла дузина, ако е необходимо — и ще проверяваме на всеки един етап. Този път не искам да ни хванат в капан, както стана с Гея. Помниш ли, Янов?
— В такъв капан, скъпи ми Голан, можеш да се хващаш всеки ден. Той ми донесе Блис. — Историкът я погледна нежно.
Тривайз се ухили:
— Надяваш се на нова Блис всеки ден, така ли?
Пелорат като че се обиди, а геянката каза с нотка на раздразнение:
— Драги приятелю, или както там Пел упорито те нарича, можеш спокойно да навлизаш по-бързо към центъра. Докато съм с вас, няма да ни хванат в капан.
— Силата на Гея…
— …е способна да долавя присъствието на разум? Разбира се.
— Сигурна ли си, Блис? Разбирам, че ти е нужен повече сън, за да се възстановиш от усилията, които ти коства поддържането на контакт с основното ядро на Гея. Доколко мога да разчитам на снижените ти поради огромното разстояние възможности?
Тя се изчерви.
— Връзката е достатъчно силна.
— Не се засягай — рече Тривайз, — просто питам. Сега не ти ли се струва недостатък, че си Гея? Аз не съм Гея. Аз съм цялостен и независим индивид. Това значи, че мога да отида колкото далеч пожелая от моя свят и да си остана Голан Тривайз. Всичките ми способности, в степента, в която ги притежавам, са непроменени, където и да съм. Ако съм сам в космоса, на парсеци разстояние от човешки същества и, по някаква причина, без възможност да комуникирам с никого, да не виждам блясъка на нито една звезда на небето дори, аз ще си остана Голан Тривайз. Възможно е да не мога да оцелея и да умра, но ще умра като Голан Тривайз.
Блис възрази:
— Сам в космоса и далеч от всички ти няма да можеш да се възползваш от помощта на себеподобните си, от техните най-различни таланти и знания. Когато си сам, твоите възможности ще избледнеят в сравнение с това, което си като част от интегрираното общество. И ти го знаеш.
— Въпреки всичко едва ли ще избледнеят до такава степен както в твоя случай — отвърна Тривайз. — Между теб и Гея съществува много по-силна връзка, отколкото между мен и моето общество. Тази връзка се простира през хиперпространството и изисква енергия за поддържането й. Ти сигурно се задъхваш от умственото усилие и се чувстваш много повече като… като смалена частица, отколкото аз.
Свежото лице на Блис доби строго изражение и след миг тя вече не изглеждаше млада, а сякаш без възраст. Приличаше повече на Гея, отколкото на Блис, сякаш за да опровергае твърдението на съветника.
— Дори всичко, което казваш, да е така, Голан Тривайз — рече тя, — тоест да е било, да е и да продължава да бъде така, нима мислиш, че за спечелените придобивки не се плаща цена? Не е ли по-добре да си топлокръвно същество, каквото си, отколкото студенокръвно създание — риба или нещо подобно?
— Костенурките също са студенокръвни — обади се Пелорат. — На Терминус няма костенурки, обаче на някои светове ги има. Те са с черупки и се движат бавно, но живеят дълго.
— Е, тогава не е ли по-добре да си човешко същество, отколкото костенурка? Не е ли по-добре да поддържаш високоенергийни дейности, бързо свиващи се мускули, бързо работещи нервни влакна, интензивна и дълготрайна мисъл — отколкото да пълзиш едва-едва, да усещаш постепенно и да имаш смътна представа за това, което непосредствено те заобикаля? Не е ли така?
— Съгласен съм — отривисто кимна Тривайз. — Така е. И какво от това?
— Е, не знаеш ли, че трябва да платиш за топлокръвието? За да поддържаш температурата си по-висока от околната, трябва да изразходваш енергия много по-разточително от костенурката. Трябва почти непрекъснато да ядеш, за да вливаш сили в тялото си със същата скорост, с които те изтичат. Ще огладняваш много по-бързо, отколкото костенурката, и също тъй по-бързо ще умреш. Предпочиташ ли да бъдеш костенурка, за да живееш по-бавно и по-дълго? Или ще платиш цената да си бързодвижещ се, бързоусещащ и мислещ организъм?
— Сравнението равностойно ли е, Блис?
— Не, Тривайз, защото положението с Гея е по-благоприятно. Ние не изразходваме големи количества енергия, когато сме заедно. Единствено щом някаква част от планетата се намира на хиперпространствени разстояния от останалата Гея, енергийните разходи нарастват. Но, спомни си, че това, което ти избра, не е просто по-голяма Гея, не е и по-голям отделен свят. Ти избра Галаксея, огромен комплекс от светове. В която и точка на Галактиката да се намираш, ще бъдеш част от Галаксея, заобиколен от елементите на нещо, дето се простира от междузвездното атомче до централната черна дупка. Тогава малки количества енергия ще са достатъчни, за да се запазва целостта. Никоя част няма да е много далече от останалите. Ти предпочете всичко това, Тривайз. Как можеш да се съмняваш, че си направил добър избор?
Съветникът бе свел глава в размисъл. Накрая вдигна очи и каза:
— Може да съм направил добър избор, но трябва да съм убеден в него. Решението, което взех, е най- важното в историята на човечеството и не е достатъчно да е добро. Аз искам да знам, че то е такова.
— Какво повече ти трябва от това, което казах?
— Мисля, че ще го открия на Земята — в гласа му имаше някаква непоколебима убеденост.
— Голан, дискът на слънцето се показа — обади се Пелорат.
И наистина компютърът, зает със своите задачи и без да се интересува от дискусията, която се водеше около него, се бе приближавал на етапи до звездата и беше достигнал зададеното от Тривайз разстояние.
Намираха се все още извън равнината на еклиптиката и умната машина раздели екрана, за да покаже поотделно три малки вътрешни планети.
Най-близката имаше повърхност с температура в обхвата на течната вода, както и кислородна атмосфера. Тривайз изчака да се изчисли орбитата й и първото грубо приближение му се стори логично. Но не прекрати пресмятането, защото колкото по-дълго се наблюдаваше движението на планетата, с толкова по-голяма точност се определяха орбиталните й елементи.
След известно време той спокойно заяви:
— Планетата, която виждаме, е обитаема. Много вероятно е и да е обитавана.
— Ах! — възкликна Пелорат по детски радостно, доколкото иначе сериозният му вид му позволяваше това.
— Опасявам се обаче — продължи Тривайз, — че няма огромен спътник. Всъщност никакъв спътник не е засечен засега. Значи не е Земята. Поне ако се вярва на легендата.
— Не се притеснявай за това, Голан — каза Пелорат. — Аз подозирах, че тук няма да намерим Земята, още когато видях, че никой от газовите гиганти не притежава система от пръстени.
— Добре тогава — кимна Тривайз. — Следващата стъпка е да изследваме естеството на живота на
