Тривайз каза:
— Това е общ поглед към част от Млечния път, а на мен, разбира се, ми трябва преден план. Но ако увелича предния план, другото ще избледнее. Координатната точка е доста близо до Компорелон, така че би трябвало да мога да докарам картината до положение, близко до изгледа от картата. Нека сега задам необходимите команди, стига да съм успял да запазя ума си достатъчно бистър. Хоп!
Звездното поле се разшири взривно и хиляди слънца изскочиха във всички посоки от рамката, създавайки у наблюдателите толкова реално усещане за приближаване към екрана, че и тримата неволно се облегнаха назад, сякаш в отговор на внезапен тласък.
Старият образ се върна — не така тъмен, какъвто бе на картата, но шестте звезди бяха разположени както преди. И там, близо до центъра, имаше още една, която светеше по-ярко от останалите.
— Ето я — прошепна Пелорат със страхопочитание.
— Възможно е. Ще накарам компютъра да анализира спектъра й.
Последва доста дълга пауза, преди Тривайз да започне с обясненията:
— Спектрален клас С4, което значи по-тъмна и по-малка от слънцето на Терминус, но доста по-ярка от това на Компорелон. Никоя звезда от клас C не бива да бъде пропусната в галактическата карта на компютъра. Тъй като с тази случаят е точно такъв, разполагаме със сериозна индикация, че тя може да е слънцето, около което обикаля Забраненият свят.
Блис попита:
— Има ли някаква вероятност да се окаже, че липсва обитаема планета, която да се върти около тази звезда?
— Предполагам, че вероятност има. В такъв случай ще се опитаме да открием другите два Забранени свята.
— Ами ако и те са фалшива тревога? — упорстваше геянката.
— Тогава ще опитаме нещо друго.
— Какво например?
— Де да знаех — мрачно отвърна Тривайз.
ЧАСТ ТРЕТА
АВРОРА
VIII. ЗАБРАНЕНИЯТ СВЯТ
31
— Голан — обади се Пелорат. — Ще те притеснява ли, ако гледам?
— Ни най-малко, Янов — отвърна Тривайз.
— А ако задавам въпроси?
— Питай.
— Какво правиш в момента?
Тривайз отмести погледа си от екрана.
— Трябва да измеря разстоянието до всяка звезда, която тук изглежда близо до Забранения свят, за да определя колко близо е в действителност. Трябва да зная гравитационното й поле, а за това ми е нужна масата и разстоянието. Без тези данни не можем да сме сигурни, че ще направим чист скок.
— Как постигаш всичко това?
— Ами, координатите на всяка една звезда, която виждам, са в информационните банки на компютъра и могат да бъдат превърнати в координати по компорелонската система. А те, от своя страна, могат леко да се коригират съобразно реалното положение на „Далечната звезда“ в пространството спрямо слънцето на Компорелон — и това ми дава отстоянието на звездата. На екрана всички тези червени джуджета изглеждат едва ли не долепени до Забранения свят, но някои може да са по-близо, други по-далече. Необходимо ни е триизмерното им положение, разбираш ли?
Пелорат кимна и каза:
— Доколкото виждам, вече имаш координатите на Забранения свят…
— Да, но това не е достатъчно. Нужни са ми отстоянията на другите звезди с отклонение не повече от един процент. Тяхната гравитационна сила в района на Забранения свят е толкова слаба, че малка грешка не е от значение. Обаче слънцето, около което той евентуално обикаля, явно притежава изключително силно гравитационно поле и отстоянието му трябва да ми е известно с точност може би хиляда пъти по- голяма от тази при останалите звезди. Само координатите му няма да свършат работа.
— Тогава какво ще предприемеш?
— Измерваме привидното отстояние на Забранения свят — или по-скоро на неговото слънце — от три съседни звезди, които са толкова бледи, че е необходимо огромно увеличение, за да станат въобще различими. Приемаме, че тези три звезди са много отдалечени. После поставяме една от тях в центъра на екрана и скачаме в посока под прав ъгъл спрямо зрителната линия към Забранения свят на десета от парсека. Това можем спокойно да направим и без да знаем отстоянията на по-далечните слънца. Отправната звезда ще остане в центъра и след скока. Другите две, при положение, че всички са наистина много отдалечени, няма да изменят забележимо положението си. Забраненият свят обаче е достатъчно близо, за да промени видимото си положение с паралактично преместване. От размера на това преместване можем да определим отстоянието. Ако искам да се подсигуря, избирам други три звезди и повтарям процедурата.
— Колко време отнема? — попита Пелорат.
— Немного. Тежката работа я върши компютърът. Аз само му казвам какво да прави. Проверката на резултатите наистина отнема известно време, защото трябва да се уверя, че са правдоподобни и не съм сбъркал нещо в инструкциите. Ако съм от онези луди глави, дето имат пълно доверие в себе си и в техниката, може да стане за няколко минути.
— Наистина е удивително — каза Пелорат. — Представи си каква чудесна работа ни върши този компютър.
— През цялото време си го мисля.
— Какво би правил без него?
— А какво бих правил без гравитационен кораб? Какво бих правил без астронавтското си образование? Какво бих правил без хилядите години хиперпространствена техника зад гърба ми? Фактът е, че аз съм, какъвто съм — тук и сега. Ако можем ние самите да си се представим след още двадесет хиляди години, на какви ли технически чудеса ще се радваме? Напълно възможно е също след двадесет хиляди години човечеството просто да не съществува.
— Едва ли — отвърна Пелорат. — Едва ли няма да съществува. Дори да не станем част от Галаксея, винаги можем да се ръководим от психоисторията.
Тривайз се завъртя в своя стол и отдръпна ръцете си от компютъра.
— Да го оставим да изчислява разстоянията — каза той — и да провери няколко пъти резултатите. Не бързаме.
После насмешливо погледна Пелорат и рече:
— Психоисторията! Знаеш ли, Янов, тя бе спомената два пъти, докато бяхме на Компорелон, като и двата пъти бе наречена суеверие. Първия път го казах аз, а после и Дениадор. В края на краищата, как другояче ще определиш психоисторията освен като суеверие на Фондацията? Не е ли тя вяра без доказателства и факти? Какво мислиш, Янов? Това е повече в твоята област, отколкото в моята.
— Защо казваш, че няма доказателства, Голан? — възрази Пелорат. — Изображението на Хари Селдън се е появявало в Криптата на Времето десетина пъти, за да коментира събитията, които са се случили. Той не би знаел какви ще са тези събития, ако не е могъл да ги предвиди с помощта на психоисторията.
Тривайз кимна.
— Звучи впечатляващо. Е, излъгал се е за Мулето, но дори да оставим този факт настрана, пак е впечатляващо. Въпреки всичко, има някакъв магически оттенък, който ме смущава. Добрият фокусник може
