— Янов! Все влизаш на пръсти, сякаш мислиш, че е противозаконно да ме безпокоиш. Затвори вратата и седни. Погледни само!
Той посочи планетата на екрана и каза:
— Открих не повече от два-три кратера, и то съвсем малки.
— Това наистина ли има някакво значение?
— Дали има значение? Естествено. Как можеш изобщо да питаш?
Пелорат направи безпомощен жест.
— За мен е мистерия. Основният ми предмет в колежа беше историята. Освен нея учих социология и психология, а също литература и езици, главно древни, и специализирах митология по-късно в института. Много съм далеч от планетологията и физическите науки.
— Не е престъпление, Янов. Харесва ми, че знаеш добре това, което знаеш. Вещината ти в древните езици и митологията ни беше от огромна полза. А щом се стигне до планетологията, аз ще се погрижа.
— Виждаш ли, приятелю — продължи той след кратка пауза, — световете се образуват чрез сблъсквания на по-малки обекти. Последните няколко, които се ударят, оставят след себе си кратери. Потенциално, искам да кажа. Ако планетата е толкова голяма, че е газов гигант, тя е в течно състояние, обвита в газообразна атмосфера и последните сблъсъци са просто цамбурвания, които не оставят следи. По-малките планети обаче са в твърдо състояние, било то лед или скала, и имат кратерни белези, които практически се запазват безкрайно дълго, освен ако някаква сила не ги премахне. За изчезването на кратерите има три обяснения. Първо, светът може да притежава ледена повърхност, покриваща течен океан. В такъв случай всеки обект, който се удари в нея, пробива леда и разплисква вода. След него тя отново замръзва и, така да се каже, затваря раната. Тези планети или спътници са студени и не отговарят на нашето понятие за обитаем свят. Второ, ако на планетата съществува активна вулканична дейност, непрестанният поток от лава и прах запълва и заличава образуваните кратери. Но и тези планети или спътници е малко вероятно да са населени. И стигаме до обитаемите светове — третия случай. Те също могат да имат полярни ледени шапки, но по-голямата част от водата трябва да е във вид на течност. Могат да имат отделни действащи вулкани. Такива светове нито ще затворят кратерите, нито ще ги запълнят. Съществуват, разбира се, ерозионните ефекти. Вятърът и течащата вода ерозират почвата, а ако е налице живот, действията на живите същества са също твърде разрушителни. Разбираш ли?
Пелорат се замисли над чутото и после призна:
— Не, Голан, изобщо не те разбирам. Планетата, към която се приближаваме…
— Утре кацаме — весело го прекъсна Тривайз.
— Планетата, към която се приближаваме, няма океан.
— Да. Само тънки ледени шапки на полюсите.
— Нито кой знае каква атмосфера.
— Една стотна от плътността на терминуската.
— Нито живот.
— Не откривам никакъв.
— Тогава какво би могло да ерозира кратерите?
— Океан, атмосфера и живот… — кимна Тривайз. — Сега обаче внимавай! Ако тази планета е била безвъздушна и безводна от самото начало, кратерите, които са се образували, щяха още да съществуват и цялата повърхност щеше да е осеяна с тях. Отсъствието на кратери доказва, че тя невинаги е била такава и е възможно дори да е имала значителна атмосфера и обширен океан в близкото минало. Освен това забелязват се просторни долини, които сигурно са били дъна на морета, да не говорим за белезите от пресъхнали реки. Значи ерозия е имало и тя е спряла толкова скоро, че не е останало време да се натрупат нови кратерни образувания.
Пелорат не изглеждаше съвсем убеден.
— Може да не съм планетолог, но ми се струва, че ако една планета е достатъчно голяма, за да задържи гъста атмосфера в продължение може би на милиарди години, няма току-така да я изгуби, нали?
— Не бих казал, че си непременно прав — отвърна Тривайз. — Но преди атмосферата му да изчезне, този свят несъмнено се е радвал на живот и, вероятно, на човешки същества. Моята догадка е, че това е бил тераформиран свят, каквито са почти всички населени от хора планети в Галактиката. Лошото е, че не знаем нищо за състоянието му преди пристигането на хората, нито пък какво са направили те самите, за да стане пригоден за тях, нито при какви обстоятелства животът е изчезнал… Възможно е да е станала някаква катастрофа, която е изсмукала атмосферата и с това е причинила гибелта им. Или пък на планетата да е имало особено неравновесие, което те са контролирали, докато са били на нея, а когато са си отишли, всичко се е завъртяло в омагьосан кръг. Като се приземим, може да намерим отговора, а може и да не го намерим. Няма особено значение.
— Положително няма значение и дали тук някога е имало живот, след като сега няма. Каква е разликата, дали една планета винаги е била необитаема или е такава само в момента?
— Ако е необитаема само в момента, ще има останки от някогашните й жители.
— На Аврора имаше останки…
— Точно така, но на Аврора бяха минали двадесет хиляди години. Дъжд и сняг, замръзване и топене, вятър и температурни промени… Имало е и живот — не забравяй живота. Може да не са били хора, но е имало изобилен живот. Руините ерозират също както кратерите, дори по-бързо. И след двадесет хиляди години не беше останало нищо, което може да ни свърши работа. Тук, на тази планета, е минало време — може би също толкова, може би по-малко — но без вятър, без бури, без живот. Признавам, имало е температурни промени, и това е всичко. Руините би трябвало да са в много по-добър вид.
Пелорат промърмори със съмнение:
— Освен ако няма такива. Не е ли възможно на планетата никога да не е имало живот, хора по- специално, и загубването на атмосферата да се дължи на някакво събитие, с което те да нямат нищо общо?
— Не, не! — тръсна глава Тривайз. — Няма да ме направиш песимист. Дори оттук забелязах развалините на… нещо, което съм сигурен, че е било град. Така че утре кацаме.
65
— Фалъм е убедена, че я връщаме при Джемби, нейния робот — каза разтревожена Блис.
— Хм — изсумтя Тривайз, загледан в релефа на планетата, който се нижеше под дрейфуващия кораб. После вдигна очи, сякаш бе чул репликата със закъснение. — Е, това все пак е единственият родител, когото е имала, нали?
— Да, разбира се, но тя смята, че се връщаме на Солария.
— Прилича ли й на Солария?
— Откъде ще знае?
— Кажи й, че не е. Слушай, ще ти дам няколко филми-справочници с графични илюстрации. Покажи й в едър план различни обитаеми светове и й обясни, че са милиони. Ще имаш достатъчно време. Не зная колко дълго ще обикаляме с Янов, след като изберем подходяща цел и се приземим.
— Ти и Янов?
— Да. Фалъм не може да дойде с нас, дори и да исках, което бих направил само ако съм си изгубил ума. Блис, за този свят трябват скафандри. Няма въздух за дишане. А никой от скафандрите ни не е по мярка за нея. Затова вие двете оставате на кораба.
— Защо ние двете?
Устните на Тривайз се разтеглиха в малко тревожна усмивка.
— Признавам — рече той, — че бих се чувствал в по-голяма безопасност, ако си с нас, но не можем да оставим Фалъм сама на кораба. Ще направи някаква беля дори без да иска. Янов трябва да дойде с мен, за да разчете евентуалните архаични писания. Значи ти трябва да останеш тук. Мислех, че ще ти е приятно.
Блис не изглеждаше съвсем сигурна.
— Виж какво — продължи Тривайз, — ти искаше да вземем Фалъм, а не аз. Бях убеден, че ще ни
