които отблъскваха нападението) и един морски човек, на който беше специално платено да изнасили една гърчеща се кукла, раздирайки лицето й.
— Вие сте психопати, — не издържа Елби, докато пътувах с него към града. — Ти ли измисли тея глупости?
— Това ще мине през ножицата на редактора. А преди това ще прекарат през компютър. Някои моменти ще бъдат преиграни.
— Морските хора излизали на брега да ядат селяни! Какво ще снимате още? Деца мастурбират пред Храма на Истината? Президентът скача гол с парашут над лунната пътека?
— Може да те снимаме с някоя водорасла:)
— Как ще се казва филма?
— Мокрият Ужас или Страшното Детство на Едно Дете. Това не съм го измислил аз, не ме гледай.
— Не разбирам, как още съществувате като студио.
— Винаги е вървяло така. Гледал ли си „Завръщане у дома в чувал за риба“?
— Ебати тъпия филм.
— Донесе ни над сто милиона.
— Какво?!
— Темите за всякакъв вид контакти между морските и сухоземните хора са като златна мина. В крайна сметка ще излезне нещо и от това.
Завихме към светлините на Ванхатъм. След тъмнината на междуградския път улиците ми се сториха ослепителни. Минахме под приветствения светещ надпис на входа на административния район и отбихме в първия паркинг.
— Къде ще спиш? — попитах Елби, докато вървяхме към хотела ми.
— При мацето. Мисля да пийнем нещо в ресторанта с теб и после ще ходя да я взема. Що не се обадиш на твоята?
— Тая нощ е в Мухенвалд при техните.
— Утре вечер тогава.
— Хубаво.
„Обичам я. Не я познавам и никога не съм я виждал, но стомахът ми се свива, когато мисля за нея. Това е усещането на първата любов, когато получаваш див оргазъм, че си гепил гаджето за ръка. Сънувах я няколко пъти и всеки път една и съща — с млечнобяла кожа и огромни черни очи. Последният път я ебах — беше в някаква древна монументална сграда с мраморни колони, насред огромна зала. В центъра се намираше широко легло, покрито в пух и възглавници. Едва, когато доближих, успях да различа сред тази ужасна бяла купчина голото момиче. То седна и ми отправи най-невероятния поглед на света. После се облиза. Беше гримирала срамните си устни (естествено прилежно обръснати) и гърдите си с тъмно червило. През кръста й минаваше кожен колан и беше обута с лъскави обувки с висок ток. Докато я зяпах безумно, тя свали едната и прекара токчето между карката си. …“
R.J. спря да пише за момент и се зазяпа замислено през джама. Долу на платцдарма маршируваха някакви войничета и някакъв шибан педераст ги командваше. „Аре, ще скипна ебането, че е много компорментиращо“, реши R.J. Нямаше намерение да дава дневника си на някого, но щом го е написал беше ясно, че все ще бъде прочетен.
„… Само накрая стана малко гадно. Щото очите й се превърнаха в пички и дори ми достави удоволствие да й го натикам в главата — не в устата, а направо в главата!“
R.J. стисна слепоочиятата си с четири пръста.
— Миррно! — долетя от платцдарма.
— Абе да те еба и в путката лелина! — отговори напосоки R.J. и стана да се разкара нанякъде.
/*
** Какво ли да напиша? Трябва да ходя на зъболекар. Боли ме един кътник.
** Когато човек има някакви болежки, не може да мисли за нищо друго!
** Направо се парализира. В момента си проветрявам зъба. Страхотно забавно.
** Мая се е разгонила, подобно на стопанина си. Какво да се прави? Хормони!?
** Направо ми иде да си бия едно кроше, може и на Гошо
** (ще свърши същата работа)
** Мими
*/
Валеше дъжд, ама слабо. Беше някъде към обяд и R.J. се мотаеше по улиците на Крайречното. Чудеше се, какво да прави и къде да се дене, че да не умре от скука. В общежитието не му се прибираше, защото там по дефиниция беше по-лайняно от всяко друго място. Накрая се запъти към плажа, където имаше бар на самия бряг. „Д’ееба и скапаното време. Веднаж да няма какво специално да правя и то да завали“. Морето се появи в далечината, сред влага и дъждовни капки. „Нещо не е наред с мозъка ми. Прекалено много сънувам и то все прекалени глупости“. R.J. нагази в мокрия пясък и тръгна покрай дюните. И тогава пред взора му се разкри прекрасна картина! Навътре сред морските вълни, потулена сякаш в ефирен воал от несподелени любовни тайни, танцуваше дивна русалка, копринените й коси се развяваха като тръпка в душата на влюбен поет, а ръцете й се извиваха, сякаш се искаха да извят формите на Афродита сред водните пръски.
Всъщност това беше Ани, която едновремено се къпеше и се опитваше да привлече към брега някой зелен мъжкар от дълбините, за да я ебе (Според мен, дори да излезеше тюлен, се тая). R.J. преглътна. След това се сепна, когато разбра, че момичето се е обърнало и го гледа.
— Бла-бла-бла… — долетя до него през прибоя. — Бла-бла?
— Какво? — извика в отговор R.J. и се приближи до водата.
Ани крачеше към него и гърдите й се полюшваха в такт с движенията й. От мокрите косми по пичката й капеше вода. Кожата й беше снежнобяла („Като в съня ми!“), а очите черни и огромни („Точно като в съня ми!“).
— Водата е страшно топла. — говореше тя. — Що не се изкъпеш с мен?
R.J. се притесни. Гледаше я направо в лицето.
— Ами, не знам. Не съм свикнал да се къпя в такова време.
— И без това целият си мокър.
Ани отметна коса с плавно движение и застина с наклонена глава.
— Страшно си притеснителен. Как се казваш?
— R.J.
— Ronald James?
— R.J.
