— Аз пък съм Ани. Отивам във водата, че тук ми е много студено. Идваш ли?
R.J. пое въздух и без да се съблича се затича подир лъскавото дупе.
През това време седях на кръгло столче до бар-плота под навеса и зяпах разиграващата сцена. Чаках Елби и още едно-две важни лица, заради което бях изгонил останалите посетители. И пиех топъл пилешки бульон. Когато малката отведе пикльото в подводния свят да се чивтосват, почти се бях надървил. Т.е. се поразвеселих.
Кобол взе да бърше някакви чаши от другата страна на плота.
— Я надуй малко. — казах.
След като наду, той се върна да си бърше чашите и ме попита:
— Онва дупе знаеш ли го?
— Не съм го мяркал.
— От острова е. Дошъл е да учи програмиране във факултета.
— Верно? Тоя наред ли е? Я надуй още малко.
(слушахме Alanis Morissette или там както се пише)
— Наел е стая във Военното, че е по-евтино.
— Да не си му баял, че знаеш толкова много за него?
— Кисне редовно тук. Заговаряли сме се.
— Браво. Що не си го питал, дали като бие чикии се гали по ануса?
Кобол помълча малко.
— Много си кисел.
— Сигурно е щото сутринта бях с Кислека. Надуй до зуко и дай да не говорим за пикльовеца лелин. А, чакай. Знаеш ли откъде идва лафа „путка ти лелина“?
— Не.
— От Ленин.
Елби пристигна първи. След него до бара паркираха две луксозни лимузини, едната на LaiBachs а другата на Kadiar. От едната слезе възрастен мъж със стоманеносива коса и властна осанка, придружен от трима бодигарда. От втората се измъкна само един зализан хомосексуалист с обица на дясното ухо и начервени устни. Той гледаше страшно и по никакъв начин не се опитваше да прикрие оръжието под мишницата си.
— Старчето е шефа на източното крайбрежие. — изкоментира Елби. — А педи държи „Хиляда и една нощ“ в Мийоми. Ела да ви представя.
— За какво точно става дума? — попита сър Лонселат, след като се бяхме настанили удобно около кръгла масичка на специално изнесени меки столове. — Елби спомена, че имате хубава стока на изгодни цени.
— Водорасли. — отговорих. — Млади и диви създания от Рифовете. Наловени са тази година. До сега ги пласирахме на Острова, но положението се промени. Сменили са се някои ключови видни личности от управлението.
— Звучи интересно. Как ги ловите?
— Имаме няколко бази, от които в Рифовете излизат специално обучени момчета. С мрежи и някои хитрости.
— Момичетата ползвани ли са?
— Повечето не.
— Колко искаш на парче?
— Три бона. Имаме няколко и по четири. Най-младите.
— А с колко разполагате?
— Трийсетина.
Настъпи тишина, през която всеки отпи от питието си.
— Бих желал да ги видя. — обади се педераса.
— Естествено. Можем да тръгнем към аквариумите веднага щом кажете.
— Имате ли да ни предложите още нещо?
— За сега не.
— Тогава да вървим.
Облаците се бяха разкарали и слънцето отново напичаше. Докато ставахме забелязах, че Ани и пръдльото са изпълзяли на сушата и се клатят диво. Гостите ни се загледаха натам.
— Какво е това? — поинтересува се сър Лонселат.
— Известна киноактриса. Репетира.
— Кой филм снимате в момента?
— Мокрият Ужас или Страшното Детство на Едно Дете.
— Тя ли е детето?
— Тя е сестра му. Израстват в малко крайморско село. Една нощ излизат морските хора и изяждат семейството им. Детето го отвличат, а сестра му става жертва на човешката жестокост и най-вече на един ненормален везир.
— Това май трябва да се е случило преди двеста години.
— Горе-долу…
— Звучи ми гнусно. — обади се педераса.
— Нека побързаме. — намеси се Елби, тъй като бяхме спряли, увлечени от разговора.
Докато пътувах с Елби в лимузината му към частното имение, където съхранявахме водораслите, слънцето на небето започна да се топи и да се стича зад хоризонта, докато не стана съвсем тъмно. Дори се наложи да спрем за малко, докато не изгря една огромна луна и не разля сребърното си сияние. Преди да стигнем изгря и втора, а по-късно и трета и четвърта и още достатъчно, за да покрият цяла дъга в небосвода. След това една залязваше, а друга се появяваше. Около тях светеха големи кълкото юмрук звезди и халогенната им светлина играеше в пълен хаос.
Първата ми реакция след като отбихме от пътя беше да включа радиото.
— (музикален фон — нещо от рода на жан мишел жар)
— … се разтопи и се стече в небесата. Над света настъпва вечна нощ!!! Това е ужас, обитатели на тази страна, които слушате радиото ни в колата си, на работното си място или пък в хола в къщи на дивана. За да хвърлим светлина върху това необяснимо и кошмарно явление се свързахме и поканихме в студиото известният астроном от Редуичката обсерватория професор Фридрих Гунеман. Той благоволи да ни отдели време, защото, както самият той се изрази, в небето няма нищо, към което да насочим телескопите си. Здравейте, господин Гунеман! Можете ли да намерите в себе си сили да успокоите нашите слушатели, свити под тежестта на непрогледното небе?
— Добър вече, скъпи сънародници. — гласът му трепереше-дали от възбуда или страх не можеше да се разбере. — Единственото успокоение, което намирам за себе си е фактът, че все още дишам. Някой от вас знае ли как да реагира, когато слънцето се окаже не грамадна огнена звезда, а просто светеща топка, поставена върху стъкления похлупак на Земята? Вече дочувам отговорът ви — не. А питате ли един астроном, който е закърмен с Нютоновите представи за света! Аз….
— Извинете, господин Гунеман, очаквате ли да откриете три слона, стъпили върху гърба на костенурка от другата страна на света? — водещият се изкиска.
— Обсерваториите от другото полукълбо съобщават за абсолютно същите събития, които наблюдавахме в родните ни небеса. Не са видели костенурки.
— Един момент! — отново беше астрономът. Със сър Лонселат, охраната му и педи се бяхме събрали около нашата кола и слушахме напрегнати и безмълвни. — Обърнете поглед на север! Забелязва се слабо сияние! — извърнахме глави като навити с пружина.
— Поддържаме връзка с няколко информационни компании от Акимера. Те ни съобщиха, че по цялото Земно кълбо се наблюдават изгряващи от север луни! Господин Гунеман, не намирате ли времето, прекарано в колежа за естествени науки, за пропиляно?
— Съжалявам, не зная, какво да ви отговоря. Във всеки случай си подавам оставката. С моите задължения ще се справи по-успешно може би някой друид. — (музикален фон)
— Малоумен!
