ренесансови стенописи. В паметта ми се смесваха развалини, площади и дворци от всички тези градове, не си спомням добре дали съм била във Флоренция, или съм я виждала на пощенска картичка, дали съм присъствала на бой с бикове, или пък е било конно надбягване; не мога да направя разлика между Коста Асул и Коста Брава14, а в паниката покрай изгнаничеството изгубих снимките, доказващи моето преминаване по тези места, така че това късче от миналото ми може и да е било само сън, както толкова други, които изкривяват действителността. Част от объркването се дължи на втората ми бременност, настъпила в неподходящ момент, защото друсането на таратайката и усилията по разпъването и прибирането на палатката, и готвенето на четири крака ме разболяха. Николас беше заченат в спален чувал през първите дни на студена пролет, вероятно в Булонския лес, на трийсет метра от хомосексуалисти, облечени като невръстни девойчета, които проституираха за десет долара, и на няколко крачки от палатка, откъдето идваше пушек от марихуана и оглушителен джаз. При подобни обстоятелства това дете трябваше да се пръкне необуздан авантюрист, но той излезе кротък човек, от тези, дето вдъхват доверие от пръв поглед; още от утробата се нагаждаше според обстоятелствата, без да роптае, беше част от тъканта на собственото ми тяло, какъвто в известен смисъл е и досега; така или иначе и най-добрата бременност си остава ужасна инвазия, амеба, нарастваща вътре в теб, преминавайки през различни еволюционни стадии — риба, хлебарка, динозавър, маймуна, — докато накрая приеме човешки вид. По време на това изнурително обикаляне из Европа, Николас остана сгушен вътре в мен, съвсем спокоен, ала при все това присъствието му терзаеше мислите ми. Изгубих интерес към останките от отминали цивилизации, отегчавах се в музеите, прилошаваше ми в колата каруца и почти не можех да се храня. Предполагам, че затова не си спомням подробности от пътешествието.
Завърнахме се в Чили в разгара на еуфорията покрай Християндемокрацията — партия, обещаваща реформи без драстични промени, избрана с подкрепата на десницата, за да се избегне възможната победа на Салвадор Алиенде, от когото мнозина се бояха като от самия сатана. Изборите бяха съпроводени още от самото начало от терористична кампания, каквато десницата разгръщаше от зората на десетилетието след тържеството на Кубинската революция, която бе отприщила порой от надежда в Латинска Америка. Големи плакати показваха бременни майки, бранещи децата си от лапите на съветски войници. Нищо ново под слънцето: същият страх бе внушаван и трийсет години по-рано, по времето на Народния фронт, и отново със същото щеше да се спекулира по отношение на Алиенде не след дълго, през изборите от 1970 година. Помирителната политика на християндемократите, подкрепяна от американците в медните мини, беше обречена на провал, понеже не задоволяваше нито левицата, нито десницата. Аграрният проект, който хората наричаха «реформа на поставките за саксии», разпредели неголям брой запуснати или зле обработвани земи, но латифундиите си останаха в ръцете на вечните господари. Недоволството нарастваше и две години по-късно значителна част от населението щеше да се ориентира наляво, многото политически партии, търсещи реални реформи, щяха да се обединят в коалиция и за изненада на целия свят, и на Съединените щати в частност, Салвадор Алиенде щеше да се превърне в първия марксистки президент в историята, избран по волята на народа. Но нека не избързваме: през 1966 година все още се празнуваше победата на християндемокрацията в парламентарните избори, проведени предишната година, и се тръбеше, че тази партия щяла да управлява страната през следващите петдесет години, че левицата била претърпяла поражение, от което нямало да може да се съвземе, и че Алиенде бил превърнат в политически труп. Това беше време, също така, на жени с вид на недохранени сирачета и толкова къси полички, че едва покриваха оскъдна част от бедрата им. В най-изисканите квартали на столицата се виждаха тук-таме хипари в индийски одежди, броеници, цветя и дълги коси, но на нас, които ги бяхме видели дрогирани в Лондон да танцуват полуголи на Трафалгарския площад, чилийските хипита ни се струваха смешни. Още оттогава животът ми бе подчинен на работата и отговорностите и за моя темперамент нямаше нищо по-далечно от пасторалното безделие на Децата на цветята; въпреки това аз веднага възприех външните белези на тази култура, защото ми стояха много по-добре дългите рокли и още повече в последните месеци от бременността, когато изглеждах като топка. Не възприех цветята само в облеклото си, изрисувах стените у дома в цветя, а също и колата — огромни жълти слънчогледи и разноцветни далии, които скандализираха свекъра, свекърва ми и съседите. За щастие Майкъл като че ли не забеляза това, вниманието му беше погълнато от работа по нов строеж и от дълги партии шах.
Николас дойде на бял свят след мъчително раждане, което продължи два дни и остави у мен повече спомени, отколкото цялото пътешествие из Европа. Имах чувството, че пропадам в бездна, че с всяка секунда добивам ускорение и летя надолу с все по-голяма скорост, докато накрая не отекна някакъв грохот, костите ми се отвориха и някаква неподвластна, изначална земна сила изтласка бебето навън. Нищо подобно не бях преживяла, когато се роди ти, Паула, защото беше с цезарово сечение. При брат ти нямаше нищо романтично, само усилие, страдание и самота. Не бях чувала, че бащите могат да участват по някакъв начин в раждането, а и Майкъл не беше идеалният мъж, от когото да очаквам помощ в такова изпитание — призлява му при вида на спринцовка или кръв. Тогава възприемах раждането като съвсем личен въпрос, както смъртта; не подозирах, че докато се мъчех сама в болничната стая, други жени от моето поколение раждаха в домовете си в компанията на акушерка, съпруг, приятели и фотограф, пушейки марихуана и в съпровод на музиката на Бийтълс.
Николас се роди без косъм на главата, с рогче на челото и лилава ръка; изплаших се, че от толкова четене на научнопопулярна литература съм довела на бял свят извънземно, но лекарят ме увери, че е човек. Рогчето беше резултат от клещите, които бяха използвали, за да го изтръгнат от мен в момента на раждането, а моравият цвят на ръката след кратко време изчезна. Спомням си го като плешиво дете, но в един момент клетките на косата му сигурно са се нормализирали, защото днес на главата си има буйна и вълниста черна грива, а веждите му са гъсти. Дори и да си ревнувала от брат си, никога не го показа, превърна се във втора майка за него. Споделяхте малка стая с изрисувани по стените приказни герои и прозорец, от който надничаше зловещата сянка на змей, който нощем размахваше страховитите си лапи. Ти идваше до леглото ми, повлякла бебето, не можеше да го повдигнеш на ръце, но и не можеше да го оставиш само на ужасния звяр от градината. По-късно, когато той научи що е страх, спеше с брадва под одеялото, за да брани сестра си. През деня змеят се превръщаше в здрава череша, в чиито клони връзвахте люлка, правехте си скривалища, а лете се разболявахте от зелените плодове, които си оспорвахте с птичките. Малката градина беше сигурен и вълшебен свят, там разпъвахте палатка вечер и играехте на индианци, заравяхте съкровища и отглеждахте червеи. В абсурден басейн в дъното на двора се къпехте заедно с децата и кучетата от съседните къщи; на покрива се виеше дива лоза и вие изстисквахте сока на гроздето и правехте ужасно вино. В дома на свекър ми, на една пряка разстояние, разполагахте с таван, препълнен с изненади, с овощни дървета, с прясно изпечен от образцовата ви баба хляб и с дупка в оградата, откъдето се промушвахте и се прехвърляхте на игрището за голф и на воля тичахте в чуждата собственост. Николас и ти израснахте с английските песни на Грани и с моите приказки. Всяка вечер, щом ви сложех в леглата, вие ми подсказвахте темата или първото изречение и за по-малко от три секунди аз произвеждах история по поръчка; оттогава не съм се радвала на подобно мигновено вдъхновение, ала се надявам то да не е угаснало завинаги и в бъдеще внуците ми да успеят да го възкресят.
Толкова пъти съм чувала да казват, че в Чили живеем в матриархат, че вече почти го вярвам; дори дядо и пастрокът ми — властни господа във феодален стил — твърдят това без свян. Нямам представа кой е измислил мита за матриархата, нито как е просъществувал над сто години; може би отдавнашен посетител, някой от онези датски географи или ливърпулски търговци са минали по нашите брегове, забелязали, че чилийките са по-силни и организирани от повечето чилийци и заключили лековато, че те командват; от толкова повтаряне, тази измама се превърнала в догма. Жените управляват единствено и само понякога между стените на дома си. Мъжете контролират политическата и икономическата власт, културата и обичаите, провъзгласяват законите и ги прилагат, както им е угодно, и когато общественият гнет и правният апарат се окажат недостатъчни, за да подчинят най-борбените жени, на помощ идва религията с неопровержимо патриархалния си знак. Непростимо е, че точно майките се отдават на мисията да увековечат и укрепят устоите на системата, възпитавайки дръзки синове и смирени дъщери; ако се наговорят и променят поведението си, биха могли да се справят с мачизма в рамките на едно поколение. В продължение на векове бедността е задължавала мъжете да преброждат издължената география на страната ни от край до край в търсене на прехрана; не е рядкост един и същи мъж зиме да копае в недрата на мините на север, а лете да е в централната част на Чили, берейки плодове, или пък на юг — в рибарска
