ръката си като вентилатор, набирайки скорост, и после запрати змията над перилата на терасата към тъмнината. След това най-спокойно облече блузата си.
— Отровна ли беше? — попита треперещото момче, щом гласът му се възвърна.
— Да, мисля, че беше суруку, но не много голяма. Имаше малка уста и не би могла да си отвори достатъчно челюстта, можеше да ти ухапе пръста, но не крака — отвърна Надя. След това се зае да му преведе разговора на Кариас и Ариосто.
— Какъв е планът на тези злодеи? Какво можем да направим? — попита Надя.
— Не знам. Единственото, което ми хрумва, е да разкажа всичко на баба ми, но не зная дали ще ми повярва; твърди, че съм параноик, че виждам врагове и опасности отвсякъде — отвърна момчето.
— Засега можем само да се надяваме и да бдим, Алекс… — предложи тя.
Децата се върнаха в хамаците си. Алекс заспа веднага, изтощен, и се събуди на разсъмване от оглушителния крясък на маймуните. Гладът му беше толкова неутолим, че би изял с охота две от бащините си палачинки, но нямаше нищо, което да пъхне в устата си, и трябваше да почака два часа, докато другарите му по пътуване се приготвят за закуска. Предложиха му черно кафе, хладка бира и студените остатъци от тапира от предишната нощ. Отказа всичко отвратен. Никога не беше виждал тапир, но си представяше, че ще е нещо като голям плъх; няколко дни по-късно щеше да остане изненадан, като разбра, че става дума за повече от стокилограмово животно, подобно на свиня, чието месо беше много ценено. Протегна ръка към един банан, ала той се оказа горчив, и го остави с изтръпнал език, после научи, че този сорт банани били за готвене. Надя, която беше излязла рано, за да се изкъпе в реката с другите момичета, се върна със свежо цвете, закичено на едното ухо и същото зелено перо на другото, като носеше Бороба, прегърнала врата й, и половин ананас в ръката. Алекс беше чел, че единственият безопасен плод в тропическите ширини е този, който сам си обелиш, но реши, че рискът да пипне тифус е за предпочитане пред недояждането. Погълна ананаса, който тя му подаде, с благодарност.
Сесар Сантос, водачът, се появи малко след това, също така добре изкъпан като дъщеря си, канейки останалата част от потните членове на експедицията да се гмурнат в реката. Всички го последваха, без професор Льоблан, който изпрати Каракауе да търси няколко бидона додау, за да се изкъпе на терасата, защото идеята да плува в компанията на опашата манта не го привличаше. Някои бяха с размерите на голям килим и силните им опашки не само режеха като триони, но и инжектираха отрова. Алекс сметна, че след изпитанието със змията от предишната нощ няма причина да отстъпва пред риска да се натъкне на някаква риба, колкото и да е лоша славата й. Скочи във водата с главата напред.
— Ако те нападне опашата манта, това означава, че тези води не са за теб — беше единственият коментар на баба му, която отиде с жените да се къпе на друго място.
— Опашатите манти са боязливи и живеят на дъното на реката. Общо взето, усетят ли движение във водата, бягат, но във всеки случай е благоразумно да ходиш влачейки крака, за да не ги настъпиш — инструктира го Сесар Сантос.
Къпането се оказа прелестно и той се почувства свеж и чист.
7
Черният ягуар
Преди да потеглят, членовете на експедицията бяха поканени в лагера на Мауро Кариас. Доктор Омайра Торес се извини — каза, че трябва да изпрати младите мормони обратно в Манаос с военен хеликоптер, защото състоянието им се е влошило. Лагерът се състоеше от няколко каравани, пренесени с хеликоптери и наредени в кръг на една поляна в гората, на няколко километра от Санта Мария де ла Ювия. Оборудването им беше луксозно в сравнение с колибите с цинкови покриви в селото. Разполагаше с електрически генератор, антена за радио и панели за слънчева енергия.
Кариас имаше подобни бази в различни стратегически пунктове на Амазонка, за да контролира разнообразния си бизнес — от извличането на дървен материал до златните мини, но живееше далеч оттук. Разправяха, че в Каракас, Рио де Жанейро и Маями притежавал имения достойни за принц, и във всяко от тях издържал по една съпруга. Движеше се със своя джет и спортния си самолет, използваше също и колите на армията, които някои негови приятели генерали му предоставяха. В Санта Мария де ла Ювия нямаше летище, където да може да кацне неговият джет, така че използваше двумоторния си самолет, който изглеждаше впечатляващ в сравнение с малкия самолет на Сесар Сантос — една грохнала птица с ръждясали ребра. На Кейт Колд й направи впечатление, че охраняваният от пазачи лагер е ограден с телени мрежи, по които течеше електрически ток.
— Какво ли трябва да държи този човек тук, което да изисква такава охрана? — каза тя на внука си.
Мауро Кариас беше между малцината авантюристи, успели да натрупат богатство в Амазонка. Хиляди и хиляди гаримпейрос проникваха пеша или с канута в джунглата и по реките, в търсене на златни мини и диамантени находища, пробивайки си път през тропическата растителност с мачете, изяждани от мравки, пиявици и комари. Мнозина умираха от малария, други — от куршуми, трети — от глад и самота; телата им гниеха в анонимни гробове или ставаха храна на животните.
Казваха, че Кариас започнал да трупа богатството си с кокошки: пускал ги в тропическата гора и после отварял гушите им с нож, за да прибере златните зрънца, които нещастниците поглъщали. Но това, както и хилядите други клюки за миналото на този човек, явно бе преувеличено, защото в действителност златото не беше посято като царевица в земята на Амазонка. Във всеки случай, на Кариас никога не му се бе налагало да рискува здравето си като нещастните гаримпейрос, защото имаше достатъчно връзки и нюх за бизнеса, умееше да командва и да внушава респект; това, което не получаваше с добро, взимаше със сила. Мнозина шушукаха зад гърба му, че бил престъпник, но никой не се осмеляваше да му го каже в лицето; не можеше да се докаже, че ръцете му са изцапани с кръв. На външен вид в него нямаше нищо заплашително или съмнително — беше симпатичен човек, спретнат, почернял, с ръце, за които се полагаха грижи, и с блестящо бели зъби, облечен с фини спортни дрехи. Говореше с мелодичен глас и гледаше право в очите, сякаш искаше да докаже с всяко изречение искреността си.
Предприемачът посрещна членовете на експедицията на Интернешънъл Джеографик в една от караваните, пригодена за салон с всички удобства, които не съществуваха в селото. Придружаваха го две млади и привлекателни жени, които сервираха питиетата и палеха пурите, но не казваха нито дума. Алекс реши, че не говорят английски. Сравни ги с Моргана — момичето, което му открадна раницата в Ню Йорк, защото се държаха също така нагло. Изчерви се при мисълта за Моргана и пак се запита, как можеше да прояви такава наивност и да се остави да бъде измамен по този начин. Те бяха единствените жени, които се виждаха в лагера, останалите бяха мъже, въоръжени до зъби. Домакинът им поднесе разкошна закуска от сирена, студени меса, морски деликатеси, плодове, сладоледи и други прелести, донесени от Каракас. За първи път, откакто бе излязло от страната си, американското момче яде с желание.
— Изглежда познаваш много добре този район, Сантос. Откога живееш тук? — попита Мауро Кариас водача.
— Открай време. Не бих могъл да живея на друго място — отвърна той.
— Казаха ми, че жена ти се е разболяла тук. Много съжалявам… Не се учудвам, твърде малко чужденци оцеляват в тази изолация и при този климат. А това момиче не ходи ли на училище? — и Кариас протегна ръка, за да докосне Надя, но Бороба му показа зъбите си.
— Няма за какво да ходя на училище. Знам да чета и да пиша — каза Надя надуто.
— Наистина нямаш нужда от нищо повече, хубавице — усмихна се Кариас.
— Надя познава също така природата, говори английски, испански, португалски и няколко индиански езика — добави бащата.
— Какво е това, което носиш на врата си, хубавице? — попита Кариас със своята мила интонация.
— Името ми е Надя — каза тя.
— Покажи ми огърлицата си, Надя — усмихна се предприемачът, блестейки с прекрасните си зъби.
— Чудодейна е, не мога да я сваля.
— Искаш ли да ми я продадеш? Купувам я — пошегува се Мауро Кариас.
— Не! — извика тя, отдръпвайки се.
Сесар Сантос се намеси, за да се извини за сприхавостта на дъщеря си. Беше изненадан, че този
