толкова важен човек си губи времето, закачайки се с едно дете. Преди никой не се заглеждаше в Надя, но през последните месеци дъщеря му беше започнала да привлича вниманието и това никак не му харесваше. Мауро Кариас каза, че след като момичето е живяло винаги около Амазонка, не е подготвено за обществото. Какво бъдеще я очаква? Изглеждала напълно зряла и с едно добро образование можела да стигне далеч, добави. Предложи да я вземе в града, където можел да я прати на училище и да я превърне в една госпожица, както се полага.

— Не мога да се отделям от дъщеря си, но във всеки случай съм ви благодарен — отвърна Сантос.

— Помисли за това, човече. Аз бих могъл да стана нещо като неин кръстник… — добави предприемачът.

— Освен това мога да говоря с животните — прекъсна го Надя.

Всеобщ смях посрещна думите на Надя. Единствените, които не се разсмяха, бяха баща й, Алекс и Кейт Колд.

— Ако можеш да говориш с животните, може би ще ми послужиш като преводач с един от моите питомци. Елате с мен — покани ги предприемачът любезно.

Последваха Мауро Кариас до един вътрешен двор, образуван от разположени в кръг каравани, в центъра на който имаше импровизирана клетка, направена от пръчки и оградена с телена мрежа и стълбове като курник. Вътре обикаляше голяма котка с дивото изражение на уловен звяр. Беше черен ягуар — един от най-красивите екземпляри, които бяха виждани по тези места, с лъскава козина и хипнотични очи с цвят на топаз. Бороба нададе остър писък, скочи от рамото на Надя и избяга с голяма скорост, следвана от момичето, което напразно я викаше. Алекс се изненада, тъй като не беше виждал дотогава маймунката да се отделя доброволно от стопанката си. Фотографите веднага насочиха обективите си към звяра, Кейт Колд също извади от чантата си своя малък автоматичен фотоапарат. Професор Льоблан се държеше на предпазливо разстояние.

— Черните ягуари са най-страховитите животни на Южна Америка. От нищо не се страхуват, смели са — каза Кариас.

— Щом толкова му се възхищавате, защо не го пуснете на свобода? Тази нещастна котка по-скоро ще умре, отколкото да живее като затворник — подчерта Сесар Сантос.

— Да го пусна?! В никакъв случай, човече! Имам малък зоопарк в къщата ми в Рио де Жанейро. Чакам да пристигне подходяща клетка, за да го изпратя там.

Алекс се беше приближил като в транс, запленен от вида на огромната котка. Баба му изкрещя някакво предупреждение, което той не чу, и продължи напред, докато не хвана с двете си ръце телената мрежа, която го отделяше от животното. Ягуарът спря, изръмжа страховито и след това впери жълтия си поглед в Алекс; беше неподвижен, с напрегнати мускули и пулсираща кожа с цвят на черен кехлибар. Момчето свали очилата си, които носеше от седемгодишен, и ги пусна на земята. Бяха толкова близо един до друг, че можеше да различи всяко златисто петънце по ирисите на котката, след което между очите на двамата започна мълчалив диалог. Всичко изчезна: озова се сам пред животното в една просторна златна равнина, заобиколена от високи черни кули, под бяло небе, където като медузи плуваха шест прозрачни луни. Видя, че котката разтвори устата си, в която блестяха големите й бисерни зъби, и с човешки глас, излизащ сякаш от дъното на пещера, произнесе името му: Александър. И той отговори със собствения си глас, който обаче също звучеше като от дън земя: Ягуар. Животното и момчето повториха три пъти тези думи: „Александър, Ягуар, Александър, Ягуар, Александър, Ягуар“, и тогава пясъкът на равнината зафосфоресцира, небето стана черно и шестте луни започнаха да се въртят около орбитите си и да се местят като бавни комети.

Междувременно Мауро Кариас се беше разпоредил и един от неговите служители донесе някаква маймуна, влачейки я завързана с въже. Като видя ягуара, маймуната реагира по същия начин като Бороба — започна да пищи, да скача и да жестикулира, но не успя да се освободи. Кариас я хвана за врата и преди някой да успее да отгатне неговите намерения, отвори клетката с едно-единствено точно движение и хвърли ужасеното животинче вътре.

Фотографите, слисани от изненада, трябваше да преодолеят стъписването си, за да си спомнят, че държат камери в ръцете си. Льоблан следеше като омагьосан всяко движение на нещастната маймуна, която се блъскаше в телената ограда, търсейки изход, и на звяра, който я следеше с поглед дебнешком, готвейки се за скок. Без да мисли какво върши, Алекс се втурна напред, като настъпи и разби на парчета очилата си, които останаха да лежат на земята. Хвърли се към вратата на клетката, готов да освободи и двете животни: маймуната — от сигурна смърт, и ягуара — от неговия затвор. Като видя внука си да отваря ключалката, Кейт също се затича, но преди да стигне до него, двама от служителите на Кариас бяха хванали момчето за ръцете и го дърпаха назад. Всичко стана за секунди и толкова бързо, че после Алекс не можеше да си спомни последователност на събитията. С един удар с лапа ягуарът повали маймуната и захапвайки я със страховитите си челюсти, я смаза. Кръвта плисна във всички посоки. В същия момент Сесар Сантос извади пистолета от колана си и уцели котката с точен удар в челото. Алекс почувства попадението, сякаш изстрелът бе улучил самия него между очите и щеше да падне по гръб, ако пазачите на Кариас не го държаха за ръцете, всъщност във въздуха.

— Какво направи, нещастнико! — извика предприемачът, който също извади оръжието си, извръщайки се към Сесар Сантос.

Пазачите му пуснаха Алекс, който загуби равновесие и падна на земята, и се обърнаха към водача на експедицията, но не посмяха да предприемат нищо, защото той все още държеше димящия пистолет.

— Върнах му свободата — отговори Сесар Сантос с ледено спокойствие.

Мауро Кариас положи усилие, за да се овладее. Усети, че не може да насочи оръжие срещу него пред журналистите и Льоблан.

— Спокойно! — заповяда Мауро Кариас на пазачите си.

— Уби го! Уби го! — повтаряше Льоблан, зачервен от възбуда. Беше като обезумял от смъртта на маймуната и на ягуара и се държеше като пиян.

— Не се притеснявайте, професор Льоблан, мога да имам толкова животни, колкото поискам. Извинете, опасявам се, че това не беше подходящ спектакъл за нежни сърца — каза Кариас.

Кейт Колд помогна на внука си да стане, след това хвана Сантос за ръка и го дръпна към изхода, за да не позволи положението да стане по-неудържимо. Гидът се остави да бъде отведен от писателката и те излязоха, последвани от Алекс. Вън срещнаха Надя с уплашената Бороба, усукана около колана й.

Алекс се опита да обясни на Надя какво се бе случило между ягуара и него, преди Мауро Сантос да вкара маймуната в клетката, но всичко в главата му се преплиташе. Преживяването беше толкова истинско, че момчето можеше да се закълне, че за няколко минути е било в друг свят, в света на светещите пясъци и шестте луни, въртящи се на небосвода — свят, в който ягуарът и той се бяха слели в един и същи образ. Въпреки че му липсваха думи, за да разкаже на своята приятелка какво бе почувствал, тя изглежда го разбираше и не беше необходимо да слуша подробности.

— Ягуарът те е познал, защото е твоето животно тотем — каза. — Всички имаме дух на животно, което ни съпровожда. То е все едно нашата душа. Не всички срещат своето животно, само големите воини и шаманите, но ти го откри, без да го търсиш. Твоето име е Ягуар — каза Надя.

— Ягуар?

— Александър е името, което са ти дали родителите ти. Ягуар е твоето истинско име, но за да го използваш, трябва да имаш характера на ягуара.

— И какъв е неговият характер? Жесток и кръвожаден? — попита Алекс, мислейки за челюстите на котката, смазващи маймуната в клетката на Кариас.

— Животните не са жестоки като хората; убиват само за да се защитят, или когато са гладни.

— И ти ли имаш животно тотем?

— Да, но още не ми се е разкрило. Да срещне своето животно не е толкова важно за една жена, защото ние получаваме силата си от земята. Ние сме природата — каза тя.

— Откъде знаеш всичко това? — попита Алекс, който вече по-малко се съмняваше в думите на своята нова приятелка.

— Научих го от Уалимаи.

— Шаманът ти е приятел?

— Да, Ягуар, но не съм казвала на никого, че говоря с Уалимаи, дори и на баща ми.

Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату