По обед се появиха Уалимаи и двете деца. Кейт Колд и Сесар Сантос се затичаха да ги посрещнат, прегръщайки ги с облекчение, защото бяха започнали да си мислят, че повече никога няма да ги видят. С помощта на Надя диалогът стана по-лесен; тя можеше да превежда и така някои неща се изясниха. Чужденците научиха, че индианците все още не свързват смъртта на своите другари с огнестрелните оръжия, защото никога не ги бяха виждали. Единственото, което искаха, бе да построят отново селището си на друго място, да изядат пепелта на своите мъртви и да възстановят мира, на който винаги се бяха радвали. Искаха да върнат Рааканариуа на мястото й сред демоните и да изгонят нааб-ите от Окото на Света.
Професор Льоблан, който се беше посъвзел малко, но все още бе замаян от неразположението, взе думата. Беше загубил австралийското си сомбреро с перцата и беше мръсен и смрадлив като всички останали, с дрехи, напоени с миризмата на Зверовете. Надя преведе думите му, перифразирайки ги така, че индианците да не си помислят, че всички нааб са толкова арогантни като това човече.
— Можете да бъдете спокойни. Обещавам, че лично ще се заема със защитата на хората от мъглата. Светът слуша, когато Людовик Льоблан говори — увери ги професорът.
Добави, че ще публикува своите впечатления за това, което бе видял, не само в статия за Интернешънъл Джеографик, а ще напише също и друга книга. Благодарение на него, увери ги той, Окото на Света ще бъде обявено за индиански резерват и защитено от всякакъв вид експлоатация. Те ще видят кой е Людовик Льоблан!
Хората от мъглата не разбраха нито дума от това дърдорене, но Надя обобщи като каза, че този човек е един нааб приятел. Кейт Колд добави, че тя и Тимоти Брус ще помогнат на Льоблан за постигането на неговите цели, с което също бяха приобщени към категорията на нааб-ите приятели. Най-накрая, след безкрайни преговори, за да разберат кои са приятели и кои — неприятели, индианците приеха да заведат всички на следващия ден обратно при хеликоптера. Надяваха се, че дотогава зловонието на Зверовете в Тапирауа-тери ще е отслабнало.
Ииоми, практична както винаги, даде заповед на войните да отидат на лов, докато жените приготвяха огъня и няколко хамака, за да прекарат нощта.
— Ще ти повторя въпроса, който ти зададох преди, Александър: какво знаеш за Звяра? — попита Кейт Колд своя внук.
— Не е един, Кейт, няколко са. Приличат на гигантски ленивци; много древни животни са, може би от каменната ера или от по-отдавна.
— Виждал ли си ги?
— Ако не ги бях виждал, нямаше да мога да ти ги опиша, не мислиш ли? Видях единайсет от тях, но смятам, че има един или двама, които бродят по тези земи. Изглежда, че имат много забавен метаболизъм — живеят много години, може би векове. Възприемат, имат добра памет и — няма да повярваш, говорят — обясни Алекс.
— Взимаш ме за канарче! — възкликна баба му.
— Истина е! Да кажем, че не са много красноречиви, но говорят на същия език като хората от мъглата.
По-нататък Александър Колд й разказа, че в замяна на защитата от индианците тези същества съхраняват тяхната история.
— Веднъж ми каза, че индианците не се нуждаят от писменост, защото имали добра памет. Ленивците са живата памет на племето — добави момчето.
— Къде ги видя, Александър?
— Не мога да ти кажа, това е тайна.
— Предполагам, че живеят на същото място, където намери лечебната вода… — подпита напосоки баба му.
— Може би да, а може би не — отговори иронично момчето.
— Трябва да видя тези Зверове и да ги снимам, Александър.
— За какво? За една статия в списание? Това ще е краят на тези нещастни същества, Кейт, ще дойдат да ги уловят, за да ги затворят в зоологическата градина или да ги изучават в лаборатории.
— Трябва да напиша нещо, затова са ме наели…
— Напиши, че Звярът е една легенда, чиста измислица. Уверявам те, че много дълго време никой няма да се върне да ги търси. Ще забравят за тях. По-интересно е да напишеш за хората от мъглата — този народ, който е останал непроменен повече от хиляди години и може да изчезне всеки момент. Разкажи, че са щели да ги инжектират с вируса на дребната шарка, както са постъпвали и с други племена. Може да ги направиш прочути и така да ги спасиш от унищожение, Кейт. Можеш да станеш защитничка на хората от мъглата и с малко хитрост да привлечеш Льоблан за съюзник. Твоето перо е в състояние да донесе малко справедливост по тези земи, можеш да разобличиш злодеи като Кариас и Ариосто, да поставиш въпроса за ролята на военните и да изправиш Омайра Торес пред съда. Трябва да направиш нещо, докато не се е появила друга сган, която ще извършва престъпления по тези земи при същата отколешна ненаказуемост.
— Виждам, че доста си пораснал през тези седмици, Александър — призна Кейт Колд очарована.
— Можеш ли да ми викаш Ягуар, бабо?
— Като марката автомобили?
— Да.
— Всеки с вкуса си. Мога да ти викам както искаш, само ако ти не ми викаш бабо — отвърна тя.
— Така да бъде, Кейт.
— Така да бъде, Ягуар.
Тази вечер нааб-ите споделиха с индианците скромната им вечеря, състояща се от печена маймуна. Откакто птиците от шум и вятър бяха пристигнали в Тапирауа-тери, племето беше загубило своята зеленчукова градина, своите банани и своята маниока и тъй като не можеха да запалят огън, за да не привлекат неприятелите си, вече няколко дни караха без храна. Докато Кейт Колд се опитваше да обменя информация с Ииоми и другите жени, професор Людовик Льоблан, очарован, разпитваше Таама за техните навици и военни изкуства. Надя, която беше натоварена да превежда, си даде сметка, че Таама притежава злодейско чувство за хумор — той разказваше на професора цяла серия измислици. Каза му, между другото, че той бил третият съпруг на Ииоми и че никога не бил имал деца, което разруши теорията на Льоблан за генетичното предимство на „мъжкарите алфа“. В едно близко бъдеще тези разкази на Таама щяха да станат основа на друга книга на прочутия професор Людовик Льоблан.
На следващия ден хората от мъглата, начело с Ииоми и Уалимаи, и Таама с неговите войни в ариергард, заведоха нааб-ите обратно в Тапирауа-тери. На сто метра от селото видяха тялото на капитан Ариосто, което индианците бяха сложили между два дебели клона като храна на птици и животни, както правеха с онези същества, които не заслужаваха погребална церемония. Беше толкова смазано от лапите на Звяра, че не съществуваше сила, която да накара войниците да го откачат и да го закарат обратно в Санта Мария де ла Ювия. Решиха да се върнат след време, за да приберат костите му и да го погребат по християнски.
— Звярът е раздал справедливост — промълви Кейт.
Сесар Сантос заповяда на Тимоти Брус и на Александър Колд да съберат всичкото оръжие на войниците, което беше разхвърляно из лагера, за да избегнат друг изблик на насилие в случай, че някой си изпусне нервите. Но нямаше никаква вероятност това да се случи, тъй като от зловонието на Зверовете, което продължаваше да се излъчва от дрехите им, всички те се чувстваха разнебитени и без сили. Сантос организира товаренето на оборудването в хеликоптера, без палатките, които заровиха, защото сметна, че е невъзможно да се отстрани лошата миризма от тях. Сред разхвърляните палатки Тимоти Брус събра фотоапаратите си и няколко филма; онези, които взе капитан Ариосто, обаче бяха неизползваеми, тъй като военният ги беше осветил. Алекс, от своя страна, откри раницата си, в която невредима се намираше бутилката с лечебната вода.
Членовете на експедицията се подготвиха за връщане в Санта Мария де ла Ювия. Не разполагаха с пилот, защото този хеликоптер бе пристигнал, управляван от капитан Ариосто, а другият пилот беше заминал с първия хеликоптер. Сантос никога не бе управлявал подобна машина, но беше сигурен, че щом може да лети на своя шумен малък самолет, ще успее да се справи и с това.
Беше настъпил моментът на раздялата с хората от мъглата. Направиха го, разменяйки си подаръци,
