никога не са ми били по душа баловете. Ходех там заради майка ти. Сега вече не съм задължен — увери я той. — Но ти отиди и се забавлявай добре.
После премести поглед към брат й.
— И внимавай брат ти да не премине всякакви граници с Арабела. Като например да иска тя да танцува постоянно с него или да изчезне в някоя съседна зала, както направи онзи път тук.
За изненада и на Луси, и на Ричард, Едуард се изчерви.
— Татко! — слабо се опита да протестира синът.
— Хм. Какво има толкова! Зная какво е да си млад и сгоден.
После се извърна към зет си.
— Много по-добре е вече да си женен. Не си ли съгласен с мен? Защото тогава няма нужда да си пожелаваш лека нощ.
Ричард не знаеше какво да каже. Затова предпочете да запази мълчание. Извърна се към Луси и видя, че за миг и тя го погледна, затова побърза да й се усмихне и така да й напомни за нощите, които бяха прекарвали чудесно. И тя както брат си се изчерви. После, припомняйки си, че всъщност му е сърдита, гордо вирна брадичка и се овладя. Ричард въздъхна и си пожела най-накрая да имат възможност да си поговорят и да изгладят различията.
Докато се изкачваха по стълбището към балната зала, на Луси леко й прилоша. Макар предната вечер всички да се бяха отнесли много добре към нея, тя съзнаваше, че ще бъде наблюдавана, и при най-малкия повод обществото ще я охули. Особено ако и Джордж присъстваше на този бал. При тази мисъл тя обви по- здраво ръка около ръката на Ричард.
— Какво ти е? — попита я той, покривайки ръката й със своята.
Лицето й беше станало извънредно бледо.
— Нищо — беше тихият й отговор, но в същото време тя потрепери. — Не ми е добре — прошепна и той едва я чу.
— Какво се е случило? Да си тръгваме ли? — попита я притеснен, оглеждайки се наоколо и мислейки в същото време как е възможно по-незабелязано да напуснат.
— Не. Мисля, че постъпвам глупаво.
— Глупаво?
— Просто съм нервна — поясни тя, ядосвайки се на себе си.
Искаше й се да не беше започвала този разговор.
— Ти ли? — попита я. — И каква е причината да си нервна?
Огледа я внимателно и отново установи — прелестна е. Синята рокля правеше сините й очи да изпъкват още повече на фона на бялата й кожа.
— Всички ти се възхищават.
— Възхищават? Ричард, на този бал ще има и хора, които не са ме виждали от осем години. Те ще ме наблюдават с най-голямо внимание и ще търсят да открият, макар и най-малка проява на слабост.
— Още малко и ще кажеш, че те са ловци, а ти си плячката. Нямаш предвид подобно нещо, нали?
— Дали нямам? За някои от тези хора клюките са целият им живот — промълви Луси с горчивина в гласа.
— Нямат никаква причина да те превръщат в обект на клюки. Още по-красива си — каза той галантно.
После погледна нагоре към чакащите да оповестят имената им и да пристъпят в балната зала. Едуард, който в този миг съзря Арабела да влиза, се опита да привлече вниманието й, но тя не го видя.
Луси се усмихна на Ричард, забравяйки за гнева и страховете си. Усмивката не слезе от устата й, докато чакаха представянето си и след като влязоха в балната зала. Щом пред очите й се ширна лакираният под и обляната в светлина заради невероятното количество запалени свещи зала, тя си припомни последния бал, преди да се върне в провинцията и да се случи нещастието. Беше танцувала до изнемога.
Музикантите известиха предстоящото начало на първия танц и двойките започнаха да се подреждат. На лицето на Луси ясно се изписа копнежа и тя да бъде сред тях.
— Ще ми позволиш ли този танц? — попита Ричард.
— Танц? Вече не танцувам — промълви тя тихо, като в същото време много й се искаше да танцува, но се боеше да не сбърка някоя стъпка.
Брат й, който вече беше заедно с бъдещата си съпруга, не пожела да се съгласи със сестра си.
— Елате да се подредим заедно.
Арабела, чиито очи блестяха, също кимна, за да я окуражи.
И Луси се впусна в танца, бузите й пламнаха, очите й се разшириха от удоволствие. Когато музиката приключи и двойките започнаха отново да се подреждат, тя позволи на съпруга си да я отведе до един от прозорците. Луси седна и започна да си вее с ветрилото. И още преди вълнението от танца да е преминало, тя се видя обкръжена от нейни и на Ричард приятели.
Когато доста по-късно в залата влезе и граф Хавършам, никой от двамата не го забеляза. Луси беше решила да не танцува повече и сега бърбореше с приятелките си за случилото се през изминалите години и последните модни новости. Никой, който не я познаваше добре, не можеше да предположи колко нервна е всъщност. Издаваха я само набързо разменяните погледи със съпруга й.
Ричард не очакваше връщането им в обществото да премине толкова лесно. Оставяйки жена си в надеждни ръце, той се впусна в танци, които беше задължен да осъществи, после побърза да се върне при нея. Предпочете да направи това, отколкото да се оттегли при мъжете в залата за игри, както беше правил винаги по време на първия си брак. По-късно, когато влизаха в трапезарията, вече се бяха превърнали в център на компанията от свои приятели. В същото настроение излязоха от залата, качиха се в каретата и се отправиха към къщата на баща й.
Фенерите на каретата и факлите пред нея разпръскваха непрогледния мрак. Може би затова наблюдаващите ги от другата страна на улицата се отдръпнаха бързо в сянката. Нито Луси, нито Ричард ги забелязаха. Забравили за няколкото поредни спречквания помежду си, те за миг докоснаха устни, после, смеейки се, изтичаха към къщата. Облегната на ръката на Ричард, Луси изобщо не куцаше.
Смехът им прониза като с нож сърцето на прикрилата се в тъмнината жена, която продължаваше да ги наблюдава.
— Той е — заяви тя с надменен тон й в очите й се появи опасен блясък. — Трябва да бъде наказан — добави ядно.
Придружителят й не се опита да я разубеди.
— Как? — беше единственото, което каза.
Докато се отправяха към по-оживената част на града, където можеха да наемат карета, тя му обясни плана си. След като я изслуша, той се разсмя с цяло гърло.
Преминали успешно своеобразния изпит при първата си съвместна поява в обществото, Луси и Ричард бяха в повишено настроение. Ричард не се оттегли, когато влезе слугинята й, за да я съблече. Наблюдаваше как Бети разресва косите й, после как откопчава накитите й и започва да разкопчава роклята й.
— Можеш да си тръгваш, Бети — каза той тихо.
Тя погледна първо него, после господарката си. Луси, без да отделя очи от очите на съпруга си кимна.
Веднага, щом като слугинята затвори вратата на стаята, Ричард накара Луси да се изправи и разголи раменете й. Роклята бавно се свлече и падна на пода. Ричард сведе глава и докосна с устни раменете й и гънката между гърдите й. Тя затаи дъх. После ръцете й се вдигнаха и обвиха шията му. Целунаха се.
Ричард я завъртя, разкопча корсета й, после фустата й и Луси се озова пред него по риза, чорапи и жартиери. Тя се извърна към него, наслаждавайки се на начина, по който очите му се разшириха, докато я оглеждаше. Протегна ръце към него и в отговор той се приближи до нея, но Луси отстъпи назад.
— Не още — прошепна тя и се зае с ризата му.
Доста по-късно, лежейки в прегръдките си и след като дишането им се успокои, Ричард тихо каза:
— Съжалявам, че не се отнесох с теб както трябва днес.
Луси остана замислена за миг. После извърна лице към него и прокара пръсти по устните му.
— Не трябваше да реагирам по този начин — призна тя.
