понякога му се искаше да я беше оставил онази нощ там, където я беше открил.
Сякаш усетила какви мисли го занимават в този миг, тя се усмихна.
— Зная, че не трябваше да споменавам за това.
Тя се приближи до него, лекичко го поглади по гърдите, след това ръката й се спусна по-надолу. Той потрепери. Тя го целуна, а ръцете й продължиха да го галят.
— Но мисълта, че той се спаси, винаги ме докарва до ярост. Трябваше да умре.
Този път партньорът й се зае да я успокоява.
— Той ще си плати за всичко. Обещавам ти.
Завладян от нея още от първия път, когато бяха станали интимни, оттогава той като че живееше само за да й доставя удоволствие.
Жената в прегръдките му притисна лице към рамото му и се усмихна.
Глава единадесета
Луси вдигна глава, когато Ричард влезе в приемната. По усмивката й не можеше да се разбере какви чувства я вълнуват. Нямаше и смисъл да му показва колко е ядосана. Беше прекарала повечето време, след като изпи чая си, да си напомня, че не беше му обещавала нищо друго, освен да споделя с него къщата му, децата му и леглото му. Само защото тя повече не намираше за задоволително тяхното някога удобно решение, той не беше длъжен да споделя нейните възгледи.
— Къде е Едуард? — попита Ричард, оглеждайки се, очаквайки сякаш приятелят му непременно да е някъде в стаята.
— С Арабела. Като прикачен с карфица към нея е — каза господин Мередит. — Или поне така ще бъде, докато семейството й не се умори от постоянното му присъствие.
Той се усмихна и продължи:
— Спомням си какво беше, когато аз ухажвах майка ти, Луси. Не ми се искаше изобщо да я изпускам от полезрението си.
— Истина ли казваш, татко? Колко дълго бяхте сгодени?
И Луси, и Ричард с изненада видяха на бузите на стария господин да се появява червенина.
— Седмица.
— Седмица? Нима, татко?
— Толкова се страхувах да не си промени мнението, че я убедих, а пък тя убеди семейството си да ни позволи да се оженим със специално разрешение. Разбира се, всички от обществото с нарастващо любопитство брояха всеки месец до раждането на Едуард.
— Татко! — Луси бе направо шокирана от думите му.
— Не се превземай. Какво толкова съм казал. Той се роди единадесет месеца след женитбата.
Притеснен от израза на лицето на жена си, Ричард сподави смеха си.
— Нищо такова нямах предвид — извика Луси и бузите й се обагриха в червено. — Как можеш да подкрепяш родителите на Арабела в настояването им Едуард да изчака със сватбата? Те биха се вслушали в думите ти, а ти се показа толкова жесток!
— Не съм жесток. Когато аз се жених за майка ти, тя не беше се сгодявала преди това за никого, още повече, че предишният годеник на Арабела е и починал и тя е носила траур за него. Така че нямам право да подкрепя една прибързана женитба. И така се говори достатъчно за нея в обществото. Много по-добре е нещата да вървят по реда си и по-спокойно — заключи той твърдо. — А брат ти много добре разбира всичко, докато ти не го приемаш.
— Не смятам, че е честно…
Преди Луси да може да приведе още аргументи, Джарвис отвори вратата и обяви, че предстои да бъде сервирана вечерята. Тя улови ръката на съпруга си.
— Ти какво ще кажеш? — попита го.
— Не бих искал да чакам толкова дълго за теб — прошепна той в ухото й.
Дъхът му я погали. Тя извърна глава, за да го погледне в очите и му се усмихна. Господин Мередит се извърна, беше се приготвил да им каже нещо, но като ги видя се извърна обратно — на лицето му се беше появила усмивка.
Едва след вечеря, когато се запътиха към покоите си, Ричард имаше възможност да говори с Луси за сутерена.
— Сутерена ли? Защо се интересуваш от него? — попита тя и вдигна въпросително вежди.
— Така можем да си обясним по какъв начин съобщенията са стигнали до стаята ти — поясни той тихо, отваряйки вратата, водеща към покоите им, пред нея.
В стаята я очакваше Бети.
— Отпрати я — помоли Ричард, прегръщайки Луси през кръста.
Луси изпълни молбата му, изчака слугинята да затвори вратата и се извърна към него.
— Какво се е случило? Какво си разбрал? — попита тя с прегракнал глас и едва поемайки си дъх.
Той се вгледа в разтрепераните й устни. Не можа да се въздържи, наведе глава и я целуна. Ръцете му я обгърнаха и той я притисна силно към себе си, така че тя усети тежестта на тялото му. Целуна я отново, а тя вдигна ръце и го прегърна.
— Ти си сладка, толкова си сладка — промърмори той, забравяйки за миг какво беше решил да я помоли — твърде отдавна не я беше държал в прегръдките си.
Въпреки желанието й да се забрави в прегръдките му, да му позволи да я избави от всичките й притеснения, Луси се отдръпна.
— Ричард?
— Хм.
Той сведе глава, за да я целуне отново, но тя отдръпна глава и отстъпи крачка назад.
— Какво има?
— Нали искаше да говорим? — напомни му тя.
— Може и по-късно да поговорим — каза той, улавяйки я за ръка и придръпвайки я към себе си.
Желанието да я има явно си личеше по израза на лицето му.
Но Луси не се предаваше.
— Какво искаше да ми кажеш за сутерена? — попита тя, като сложи ръце на гърдите му и по този начин го задържа на разстояние от себе си.
— Какво за сутерена?
— Аз те питам същото? — напомни тя.
Той улови едната й ръка и я поднесе към устните си. Луси отново направи опит да се освободи от него.
— Ричард!
Този път, за нейно съжаление, той също отстъпи назад и разтърси глава, сякаш за да проясни мислите си. Пое си и няколко пъти дълбоко дъх, после се намръщи като че искаше да си припомни за какво всъщност искаше да разговаря с нея.
— Сутеренът. Нека да ти кажа какво откри Роулс — и я поведе към канапето пред камината.
След като изслуша разказа на Ричард, Луси се намръщи.
— Прозорецът, който всъщност е врата? Какво трябва да означава това? — попита тя.
— Надявах се ти да можеш да ми кажеш — каза Ричард. — Чувала ли си за тази врата?
— Нищо подобно не зная. Но татко купи тази къща точно преди да бъда представена в обществото. Преди това имахме друга къща, по-малка. Само веднъж съм била тук, така че не съм имала време да разбера всичко за нея. Може би татко или Едуард биха могли да ти помогнат — предположи Луси, опитвайки се в същото време да потисне по някакъв начин нарастващото у нея напрежение.
Ричард смръщи чело.
— Не искам да въвличам и тях в нашите проблеми — обясни той. — А Едуард и така е достатъчно притеснен. Не бих искал допълнително да го притеснявам.
— Глупости. Те с радост ще ти помогнат.
Той се изправи и се загледа в горящия огън. Макар да беше началото на лятото, вечерите бяха студени.
