Тъкмо когато Луси почувства, че повече няма да може да издържи на настъпилата тишина, той се извърна към нея.
— Много съжалявам, че ти причиних такива притеснения.
Луси усети сякаш сърцето й пропусна един удар. Да не би да искаше да й каже, че съжалява, че я е помолил за помощ. Тя сведе глава, за да не може Ричард да види сълзите й.
Но сякаш усетил какви чувства я вълнуват, той отново приседна на канапето и се приближи плътно до нея.
— Сигурно съжаляваш, че изобщо прие моето предложение — промълви той, улавяйки ръката й в своята.
Пръстите му погалиха дланта й. Тя не се отдръпна и той като че си възвърна самообладанието.
— Да съжалявам? Ричард, изобщо не съжалявам — увери го тя и в същото време усети надеждата, че зад страстта му се крие нещо повече, отново разцъфтя у нея.
Сълзите й пресъхнаха. Прииска й се той да я погледне в очите, да се освободи от притесненията си и да й каже какви чувства изпитва към нея.
Той я погледна, но не каза нищо подобно. Отново си сложи познатата маска.
— Значи аз съм истински късметлия.
Устните му се разтеглиха в усмивка, очите му заблестяха и той се наведе към нея. Луси затаи дъх, забравяйки за всички проблеми помежду им, пред които току-що отново се бяха изправили, впечатлена от прочетеното обещание в очите му.
— Ричард? — прошепна тя.
Отговорът му се сля с целувката, която последва. Този път никой от тях даже и не направи опит да се отдръпне, позволявайки на страстта помежду им да пламне и да ги поведе един към друг.
Доста по-късно същата вечер, лежейки в обятията му, Луси се извърна към него, за да го погледне.
— Ричард?
— Хм — промърмори съпругът й и в тона му си личеше задоволството му.
Той протегна ръка и започна да увива една от къдриците й между пръстите си.
— Трябва да си поговорим.
Той въздъхна и кимна. Лекичко се отдръпна от нея и оправи възглавницата под себе си така, че да може да седне и да се облегне.
— За сутерена — предположи той, тонът му беше тоста мързелив.
— Не само за това.
В резултат на случилото се през последните няколко дни, Луси беше взела решение. Беше отсрочила изпълнението му след празненството по случай годежа на Едуард и Арабела, макар да знаеше, че не може вечно да отлага и да стои настрана. Чувстваше се силно приканена от развитието на отношенията й с Ричард.
Тя облегна глава на рамото му. Сред настъпилата тишина се опитваше да намери най-точните думи.
— Ричард?
Той се прозя и отвори очи. Не беше настроен за разговори сега и му се искаше да може да го отложи.
— Какво?
— В какво съжаляваш, че си ме въвлякъл? Какво става? Какво означават двете писма? — веднъж започнала да говори, въпросите й се изляха наведнъж от устата й.
Както много често тези дни, Ричард отново си пожела да можеха да се върнат към първите дни след женитбата си — когато още не се беше появило съобщението. Толкова щастливи бяха тогава… Осъзнавайки, че е невъзможно, той въздъхна. После каза:
— Това започна около три месеца преди пожара.
— Пожара ли? — Луси се изправи в леглото. — За едно и също нещо ли говорим? Ричард, не те разбирам.
— Ако трябва да кажа истината, и аз нищо не разбирам.
— Престани да бъдеш толкова загадъчен — помоли с настоятелен тон Луси. — Просто ми разкажи какво знаеш.
— Зная, че бележката, която получи, е част от нещо по-голямо. Три месеца преди пожара започнах да получавам писма, в които ме заплашваха, че ще навредят на семейството ми. Отначало помислих, че са във връзка с работата, която вършех за правителството.
Ричард направи пауза, за да си поеме дъх, чертите на лицето му като че се бяха изострили.
— А не бяха ли? — попита Луси, подтиквайки го да продължи.
— По всичко изглежда, че не. Хората, които наставникът ми нае по това време, за да разберат кой може да бъде авторът им, установиха, че не може да са били свързани с работата ми. Взех предпазни мерки. Но писмата продължиха да пристигат.
— Какво пишеше в тях?
— Най-вече заплахи, които отказвах да взема много на сериозно.
Ричард притвори очи, вината, че не им беше обърнал по-сериозно внимание, която почувства след пожара, го обхвана отново.
— Нищо не направих, а Джулия можеше още да бъде жива.
— И ние никога нямаше да се оженим.
Луси не можеше да си представи, че тонът на гласа и издаваше отчаянието й. Права е била, той съжаляваше за първия си брак, мислеше си тя.
Ричард обви ръце около нея и я притегли към себе си.
— Никога не казвай подобно нещо. Не зная как бих се справил през последните седмици без теб…
После я улови за брадичката и лекичко повдигна главата й, така че да може да я погледне в очите.
— Ти отново върна радостта в моя живот.
И я целуна, очаквайки тя да се притисне по-силно към него.
Докосването на устните му до нейните я накара да се освободи от мислите, че той би могъл да съжалява за първия си брак. Тя направо се разтопи от любов и наистина се притисна по-силно към него. Не би могъл едновременно да я целува по този начин и да желае гибелта й, помисли си тя. Известно време постояха така, прегърнати и мълчаливи. После Луси попита:
— Писмата, които се получиха в Лондон, като тези, които са започнали да пристигат три месеца преди пожара, ли са?
— Откъде разбра, че не съм получил само едно писмо? — попита той и се замисли дали всъщност тя не знае повече, отколкото му казва — но веднага отхвърли тази мисъл.
— Ричард, наблюдавах израза на лицето ти следобед, когато отвори едно от писмата. Единствения път, когато видях същия израз на лицето ти, бе, когато ти дадох писмото, което намерих на тоалетката си. А също и след като беше прочел съобщението във вестника — допълни тя.
Ричард трепна.
— Съобщението — повтори той.
За миг замълча, после добави, надявайки се Луси да приеме обяснението му:
— Съжалявам, че избухнах тогава. Но бях извънредно притеснен.
— Притеснен? Ричард, ти изригна като вулкан. Защо?
— Страхувах се. Когато се преместих с децата в Девъншир, не казах почти на никого къде отивам. Един мъж от Министерството получаваше писмата ми тук в Лондон и ги препращаше. Имаше грижата също и да изпраща моите писма, предназначени за приятелите ми. И докато никой не знаеше къде се намираме, заплахите спряха да пристигат.
— О!
Луси изви глава, за да може да вижда очите му.
— Какво казаха за това мъжете, които беше наел наставникът ти?
Съпругът й изглеждаше наистина много притеснен.
— Ричард?
