Ричард го погледна с изненада. После на бегом премина коридора и се втурна в приемната.
— Луси!
Сякаш пеперуда, привлечена от пламък, тя също се втурна към него и попадна в прегръдките му.
— Толкова съжалявам — изплака.
Ръцете му я обгърнаха и той я притисна към себе си, сякаш се страхуваше да не изчезне и тя.
— Не е твоя вината — прошепна той, разбирайки, че тя все още се чувства виновна.
И той беше започнал да се обвинява. Известно време останаха така и тя плачеше в прегръдките му. След като се поуспокои, той я поведе към канапето и седна при нея.
— Какво узнахте? — попита господин Мередит. — Лицето му беше пребледняло, но гласът му беше останал твърд.
— Не много. Може би повече ще ни каже една от слугините. Смит ще я разпита след малко — отговори Ричард с не толкова твърд глас като на стария мъж.
Луси си пое дълбоко дъх в опит да се овладее.
— Той защо беше тук? Да не е научил нещо?
— За щастие, той беше тук, когато пристигна Бети. Беше дошъл да ми каже, че са направили всичко възможно и още, че няма изгледи за предстояща опасност — каза Ричард с горчивина.
— Какво?
Луси и баща й го изгледаха поразени.
— Трябва да предприемем нещо. Още сега! — извика тя гневно. — Трябва да се върнем и да говорим със слугинята. Не вярвам на тези мъже. Ако открият пак толкова малко, колкото последния път, може никога да не намерим Дейвид.
Макар да беше започнала ядно, при последните думи вече плачеше.
— Той е само едно малко момче…
Ричард я взе в прегръдките си, искайки също да може да се разплаче.
Влезе Джарвис, лицето му беше бледо и смутено.
— Господин Смит иска да ви види, господин Блаунт. В кабинета е с господаря Едуард.
— Идвам с теб — стана Луси, успяла отново да се овладее.
— Помоли ги да дойдат тук — нареди Ричард.
Ръцете му трепереха. Смит явно има новини, помисли си той.
Нито Едуард, нито Смит бяха с радостно изражение на лицата си, когато влязоха в приемната.
— Е? — обади се Ричард.
Смит се поклони на Луси. После подръпна връхната си дреха.
— Говорете.
— Господин Едуард Мередит се оказа прав. Слугинята се оказа, че знае повече, отколкото ви е казала. Бях й представен като вашия иконом. Надявам се нямате нищо против, че узурпирах тази длъжност, господин Блаунт.
Ричард поклати глава.
— Отначало доста я наплаших. След това говорих с нея насаме. Съобщи ми името на мъжа и на кръчмата, където обикновено ходи. Според нея той е същият, който е отвлякъл момчето. И на кръстовището го е чакала карета.
— Дейвид добре ли е?
— Къде са го отвели?
— Какво ще правим сега?
— Смятате ли, че ви е казала истината?
Отвсякъде го засипваха въпроси. Той покри ушите си с ръце, щом шумът стана невъобразим. Лека- полека останалите се отказаха да го атакуват и се смълчаха.
— Изпратих Джоунс да открие мъжа, който слугинята смята, че е замесен — обяви Смит сред настъпилата тишина.
— Тръгвам натам — каза Ричард, настроен като за битка.
— И аз също — скочи Едуард.
— Не господа, няма да тръгнете. Само ще подплашите този мъж. Само да се покажете, и всички ще разберат, че сте разгадали играта им. И ще са изчезнали, преди още да сте успели да се ориентирате.
— Те ли? — попита господин Мередит. — Колко имате предвид?
— Не мога да кажа със сигурност. В каретата трябва да е имало някой. А ако се вярва на слугинята, мъжът, който е отвлякъл Дейвид, не може да е измислил плана за това. Тя мисли, че момчето е тръгнало само. Заплахата, че ще се наложи насила да го водят, е свършила своето.
— Какво ще правим сега? Не можем просто да седим тук и да чакаме — въздъхна Ричард, загледан в мъжа, който се предполагаше, че би могъл да предотврати нещо подобно на случилото се.
— Опасявам се, че точно това трябва да направите. Те могат да се свържат с вас — каза Смит.
Той загледа работодателя си, но не посмя да отправи поглед и към Луси.
— Защо? — попита тя.
Смит отново не пожела нито да я погледне, нито да отговори на въпроса й. Тя трескаво местеше погледа си от Ричард на Едуард, после погледна баща си и накрая пак Смит.
— Защо? — изплака.
— Кажи й, Ричард — каза тихо брат й.
Съпругът й я отведе да седне на канапето и приседна до нея. После сплете пръсти с нейните.
— Смит смята, че те са го отвлекли заради откуп.
— Откуп? Пари ли? — попита тя и очите й се разшириха от ужас. — За пари?
Нито един от мъжете не посмя да я погледне.
— И после ще го пуснат да си иде, нали? — поиска да узнае тя.
Най-накрая се обади баща й.
— Надяваме се — изрече той тихо, но тонът на гласа му говореше друго.
— Надявате се? Само се надявате ли? Трябва да го намерим! — извика тя като обезумяла. — Какво друго ни остава?
— Да чакаме.
Тези думи като че я усмириха за миг. Тя погледна Смит, прииска й се той да беше изброил повече възможности. Но той не й каза нищо повече. После се извърна към Ричард.
— Бих искал да говоря с лакея.
— В стаята си е — каза Едуард. — Да изпратя ли някого да го доведе?
— Не, предпочитам да поговоря с него в стаята му. Не искам да ни виждат много хора. Може ли някой да ми покаже пътя?
След оттеглянето на Смит се възцари тишина. Тишина, от която ги болеше. Искаше им се да могат да кажат нещо, но не знаеха какво. Луси беше уловила Ричард за ръка, сякаш се боеше, че ще изгуби връзка с реалността. Щом като след известно време вратата се отвори, те всички скочиха.
— Е? — поиска да узнае Ричард, като видя, че е влязъл Смит.
Господин Мередит придвижи инвалидната си количка, така че да вижда лицето му. Луси стисна здраво ръката на съпруга си.
— Не знае нищо — отвърна спокойно Смит. — Просто е бил играчка в ръцете им.
Надеждата им се пръсна.
— Трябва да говоря с партньора си — информира той Ричард. — Ако ви трябвам, знаете къде да изпратите съобщение.
Докато се оттегляше, те машинално го проследиха с погледи — с всяка своя стъпка той сякаш им казваше, че повече нищо не биха могли да направят. Луси притвори очи, седна на канапето и се облегна, а по лицето й започнаха да се стичат сълзи.
Когато тишината стана непоносима, Едуард стана.
— Ще изпратя на Арабела съобщение, че не ще мога да я придружа довечера — каза той и въздъхна.
— Не променяй плановете си — обади се Ричард с такъв тон, сякаш беше на края на силите си.
— Разбира се, че няма да отиде — каза твърдо господин Мередит. — Ако този мъж открие нещо, ще
