потегнал, както трябва, преди да тръгнем от Лондон, нямаше да стане, каквото стана.
И той се загледа как Ричард и Джоунс излязоха от обора. После сякаш едва сега забеляза останалите присъстващи, той се обърна към тях и направи лек поклон.
— Благодарен съм ви, че ни позволихте да настаня дъщеря си тук, докато се оправим. Не очаквах да видя някой като вас в такова запуснато място.
Дамата се усмихна.
— Тук съм, за да взема решение за този обор. Управителят на недвижимото ми имущество — каза тя и посочи към мъжа, застанал до нея, не обръщайки внимание на киселата физиономия, която той направи — ми предложи да се откажа от него.
Докато говореше, тя свали воалетка, спускаща се от малката й шапчица, така че лицето й напълно се скри и Смит едва различаваше очите й. От другата страна на вратата Ричард, очакващ сигнала на Смит и притеснен за сина си, замръзна от ужас и изненада, когато чу гласа й.
— Т-татко — чу Ричард да се обажда Луси, нарочно заеквайки.
Чу стъпките на Смит, втурнал се към нея.
— Ще се оправиш, момичето ми — каза успокояващо Смит. — Най-малката ми — извърна се той към дамата, за да извини внезапното прекратяване на разговора. — За първи път дойде с нас в града. И вижте сега какво стана.
После се извърна към вратата и подаде уговорения сигнал на партньора си, че детето е намерено.
— Надявам се да се оправи. А сега ви желая приятен ден.
Дамата повдигна леко велурената си пола, изправи се и понечи да си тръгне. Успя да направи само няколко крачки, когато Ричард, усещайки сякаш нещо му пречи в гърлото да диша, се изправи на пътя й.
— Ричард — прошепна тя, като ръката й се задържа на дръжката на вратата, по-скоро за да се подпре.
— Не очакваше, че ще ви открием, нали, Джулия? — Макар да беше пребледнял, гласът му си оставаше твърд. Гневът запали пламъчета в очите му. — Къде е той? Къде е синът ми?
— Тук е при мен — обади се Луси.
Луси по-скоро усещаше, отколкото чуваше хленченето на момчето. Възползвайки се от настъпилата суматоха, тя се приближи до Дейвид и го взе в прегръдките си.
— Той е и мой син — напомни Джулия на мъжа, на когото повече не гледаше като на свой съпруг.
Тя направи крачка към Ричард и му се усмихна сякаш да покаже колко приятна за нея се е оказала възможността отново да го види. Мъжът до нея беше пребледнял. Той бавно пъхна ръка в джоба на връхната си дреха.
— Не се ли радваш да ме видиш? — опита се да кокетира тя. — Каква прекрасна тройка правим само, нали — ти, аз и това момиче, за което сега си женен. Хората ще клюкарстват, но ние няма да им обръщаме внимание. И без това предпочитам провинцията пред Лондон. Е, ако ти беше херцог, щяхме да сме по- добре.
Тя направи още няколко крачки към Ричард. Мъжът, който стоеше до нея, напротив, отстъпи и застана така, че да се окаже в сенчестата част на вътрешността на обора. Луси, която отначало не беше чула добре думите на Ричард, усети като че й се завива свят. Едуард, поразен от мисълта какво би могла да означава за сестра му появата на законната съпруга на приятеля му, застина на мястото си и извърна очи към Луси. Лицето й беше бледо, но не изглеждаше да е загубила присъствие на духа.
— Защо? За какво беше тази криеница? — попита Ричард, за миг забравяйки присъствието на останалите.
— Защо не! Не можеш да отречеш, че с радост се отърва от мен. И така евтино — подразни го Джулия.
Беше застанала много близо до него, толкова близо и сякаш единствената преграда между тях беше спуснатата й воалетка.
Щом Джулия започна да сипе предизвикателните си думи към Ричард, Луси притисна още по-силно Дейвид към себе си и сложи ръка на останалото му неприкрито ухо. Беше по-разтревожена за него, отколкото за себе си.
— Ричард, не забравяй, че и синът ти е тук — извика тя, притеснена от гневните им реплики.
В същото време със свободната си ръка се опитваше да развърже въжетата, с които бяха стегнали краката му.
Ричард замълча за миг и веднага усети как като че гневът му намалява. Джулия се извърна и очите й блеснаха.
— Госпожа Блаунт, предполагам — каза тя и горчиво се засмя. — Представям си как ще се произнесе обществото, като разбере, че Ричард е двуженец. Всички ще говорят за нас. А когато клюките отшумят, вие ще бъдете изхвърлена от обществото, макар някои и да изпитат съжаление към вас. Помислете си добре — делила сте легло с мъж, който не ви е съпруг.
Тя се извърна отново към съпруга си.
— Спал си с нея, нали, Ричард?
И в обора отново се разнесе ужасният й смях.
Опитвайки се да не покаже колко я е огорчила сцената, предизвикана от Джулия, Луси стана и помогна на Дейвид да се изправи.
— Едуард, би ли го извел навън да го доразвържеш? — попита тя, убедена, че брат й ще изпълни молбата й, макар да съзнаваше, че той би предпочел да остане.
Брат й не сваляше очи от първата съпруга на приятеля му. Дейвид се беше сгушил до Луси и не искаше да тръгне. Тя сведе глава и го целуна.
— Върви с Едуард, скъпо дете. И аз ще дойда след малко.
— Не я слушай, Дейвид. Ела при своята майка — кресна Джулия, сякаш забравяйки за въжетата, които все още бяха около ръцете му и с които по нейна заповед го беше завързал един от помагачите й.
Детето облиза с език устните си, сякаш се готвеше да каже нещо, но само поклати отрицателно глава. Едуард го взе на ръце и се насочи към вратата, стараейки се да бъде колкото се може по-далече от Джулия и партньора й.
Когато разбра, че синът й няма да дойде при нея, Джулия смръщи вежди.
— Да не си посмял да изведеш сина ми оттук — извика тя със заповеднически тон.
Едуард продължи, като че нищо не е чул.
— Спри! — изкрещя тя.
Дейвид скрил лице в дрехите на Едуард.
Смит в това време започна да отстъпва назад и се скри в едно от отделенията за животни. Опита се да не губи от поглед вратата, също както и съучастника на дамата. Ричард се отдръпна от вратата и влезе по- навътре в обора. Смит се усмихна. Сега виждаше спокойно какво прави Джоунс, оставен за охрана отвън. Явно се беше справил с първия мъж, който се беше показал на вратата отначало, защото бавно, стъпка по стъпка се промъкваше вътре, като се стараеше да го прави безшумно и наистина успяваше — бяха го забелязали само Смит и Едуард, които единствени гледаха към вратата в този миг.
— Няма да го дам толкова лесно — кресна Джулия. — Саймън!
— Да, скъпа моя? — каза мъжът, излизайки от сянката с револвер, насочен към Ричард.
— Накарай ги да се откажат.
Джоунс насочи револвера си към него, но на пътя на куршума щяха да се окажат Едуард и Дейвид и засега се отказа да стреля. Затова продължи да влиза по-навътре в обора. Смит изруга наум, след като прецени, че и той не би могъл да стреля в похитителите, без да улучи някой от другите.
— Върни веднага момчето, където беше — нареди Саймън. — Или ще стрелям в него.
Едуард веднага спря, лицето му в миг беше пребледняло. Сведе глава и погледна към момчето, после към сестра си. В джоба на дрехата си имаше револвер, но сега не би могъл да си послужи с него. Дейвид захленчи.
— И след това да ви видя всичките какво ще правите — продължи Саймън, посочвайки на Луси и Едуард да се приближат до Ричард.
Двамата с Джулия сякаш бяха забравили Смит. Той в това време зае такава позиция, че да може да
