Лицето на Ричард се смръзна, но се накара насила да й отговори.
— Не, майка ми. Първата ми съпруга никога не стъпи в Девън. Смяташе това имение недостатъчно представително за себе си.
Тонът му беше хладен. Той внимателно пусна Луси на земята. Тя отстъпи назад. Надяваше се, че Ричард никога нямаше да говори с такъв тон за нея.
— Не ми се иска веднага да правя някакви промени — каза тя тихо, прииска й се да не беше споменавала за предишната му съпруга.
Изведнъж вратата на стаята се хлопна, те се стреснаха и бързо се извърнаха по посока на звука.
— По-късно ли да дойда? — попита Бети, носейки в ръце дрехи от току-що разопакования багаж на Луси.
— Уреди да приготвят вана за господарката ти — заповяда Ричард.
Прикривайки възмущението си от тона му, Бети само кимна, без да си направи труда да му каже, че вече беше свършила тази работа. Ричард се извърна към жена си. Гневът, който за миг го бе обзел, го напусна. Той прокара пръст по бузата й, после повдигна брадичката й.
— Няма нужда да се преобличаш за вечеря. Заповядах да ти я сервират тук.
Луси въздъхна с облекчение. Следващите му думи обаче я накараха да се вцепени.
— Приятен сън. Ще те посетя отново по-късно. — Игнорирайки присъствието на Бети, той наведе глава и я целуна леко по устните. — Винаги съм искал да го сторя — додаде той с дяволита усмивка.
Луси продължи да стои в средата на стаята с ръка на устните си, когато Бети отвори вратата на слугите, дошли с водата за ваната.
— Сложете я пред камината. После поставете и паравана — нареди Бети. — Водата гореща ли е?
Разговорът сякаш мина покрай ушите на Луси, както водата отичаше камъчетата по пътя си. В течение на осем години не беше позволявала каквато и да било проява на чувства на някого извън кръга на семейството си, просто държеше всички други настрана. Сега само след една нежна целувка така грижливо изгражданите защитни стени бяха започнали да поддават. Наслаждавайки се на доста позабравени, но възкръснали сега усещания, тя стоеше в средата на стаята, забравила и умора, и болка. Ричард, приятелят на брат й, мъжът, превърнал се в мерило за всичките й ухажори, я беше целунал. Споменът за целувките, които беше позволила на няколко предпочитани от нея кавалери, даже и тези на Джордж, изчезнаха. В паметта й се беше настанило усещането за нежното докосване на устните на Ричард.
— Да ви помогна ли да се съблечете? — попита я Бети високо, говорейки сякаш на някой, който трудно би я чул. Изразът на лицето й показваше едно — смайване.
Луси се извърна — приличаше на дете, покоряващо се на дойката си. Ричард я беше целунал. Подчинявайки се на заповедите на слугинята си, тя бързо се озова до шия в горещата вода. Когато топлината обгърна тялото й, въздъхна с облекчение.
— Не ме оставяй да заспя тук, Бети — помоли тя с усмивка.
— Хм. Сякаш бих могла.
Слугинята внимателно наблюдаваше господарката си и постоянно добавяше гореща вода, както и услужливо подаваше любимия й ухаещ на рози сапун. Когато клепките на Луси започнаха да се притварят, тя приготви хавлия и й помогна да излезе от ваната.
— Мушнете се в този халат — предложи й. — Приготвих ви леглото. Починете си поне за малко.
— Не ме оставяй да спя прекалено дълго. Съпругът ми ще дойде за вечеря — изрече Луси сънливо.
— И за нещо друго, не ще и дума — промърмори под сурдинка слугинята. — Ако господарката ми се надява, че той ще прояви милост и ще я остави да си почива… Мъже!
Едва се беше събудила и се появиха слугите — за да украсят масата с цветя и наредят чинии. Придърпаха я близо до камината и разположиха до нея канапе. Луси хвърли поглед на богато подредената маса и започна да се безпокои какво да облече.
— Извади ми синята копринена рокля. Или може би розовата? — засуети се тя. — Можа ли да ги изгладиш?
— Господин Блаунт ме помоли да ви кажа да не се притеснявате да се преобличате. Каза, че можете да бъдете и в халат — обяви тихо Бети. — Приготвих ви розовия халат от велур, защото вечерта ще бъде студена.
— Халат? Аз не съм болна — запротестира Луси.
— Но току-що пристигате от едно много изтощително пътуване — напомни й слугинята с малко пресилена загриженост.
Въпреки че господарката й демонстрираше пълно неведение, Бети не се съмняваше, че тя се досеща за претенциите, които съпругът й ще предяви към нея.
На лицето на Луси се изписа странен израз, нямащ нищо общо с притеснението, изписано на лицето на слугинята й. Беше се почувствала виновна заради Бети — сутринта тя сигурно беше станала час по-рано и вместо да пие чай като нея и да се изкъпе и разтовари след пътуването, в същото време беше разопаковала багажа й. Предпочете да не й създава допълнителна работа и затова каза:
— Добре, ще облека халата върху нощницата си. Заплети косата ми на една плитка.
И седна пред огледалото.
Най-сетне Бети приключи с прическата, пусна четката върху тоалетката и отстъпи назад, за да провери дали всичко с косата е наред. Едва тогава и Луси се погледна в огледалото. По лицето й нямаше и следа от умора, но то все така беше бледо. Въпреки това, когато слугинята предложи да й сложи малко руж, тя поклати глава и въздъхна. Искаше съпругът й да я види в естествения й вид, за да се убеди за каква точно жена се беше съгласил да се ожени. Отново се погледна в огледалото и се изправи.
— Вероятно си изключително уморена, Бети. Така че веднага след като се навечеряш, можеш да си лягаш. Видя ли вече стаята си, успя ли да разопаковаш дрехите си?
— Да, госпожице Луси. Ще имам собствена стая, докато съм ваша слугиня — заяви гордо Бети.
Като член на голямо фермерско семейство в съседство с имението на Лусиния баща, тя беше свикнала не само да дели стая, но и легло. Макар и да беше станала лична слугиня на Луси, тя пак делеше легло с друга жена.
— Кажи ми, ако ти потрябва нещо — каза й меко Луси, мислейки в същото време какво ли е да делиш стая с десетина братя и сестри. Тя самата често беше оставала сама, брат й беше ту на училище, ту в Лондон. — Хайде стига за днес. Ще си легна сама. — Усмихна се и се настани на стол близо до огъня.
Сама или с някой друг, помисли си цинично Бети, докато прибираше съблечените от господарката й дрехи.
— Да ви приготвя ли специалната напитка против болки? — попита тя, макар да знаеше какъв ще бъде отговорът на господарката й.
Както и очакваше, Луси само поклати глава. Веднага щом приключи с прибирането на дрехите, слугинята излезе от стаята.
Едва се беше затворила външната врата зад нея, една друга, досега незабелязана за Луси, се отвори. Оттам подаде глава Ричард и попита:
— Мога ли да вляза?
Луси успя да овладее треперенето на ръцете си — реакция на внезапната му поява. Но не намери сили да му отговори, само кимна в знак на съгласие. Потискайки първоначалния импулс да открие най-дебелата си пелерина и да се увие с нея, тя стана от стола и седна на канапето. После вдигна очи към него, не се чувстваше удобно в стаята си в негово присъствие.
Когато беше болна, брат й често бе оставал в стаята й да й прави компания. Но Ричард не й беше брат. Не, той е твой съпруг, напомни си Луси, чувствайки отново как бузите й пламват. Съпрузите имат пълно право да влизат в покоите на съпругите си. Припомняйки си разговора с майката на Арабела, след като тя се беше убедила, че Луси съвсем сериозно е решила да се омъжи, се изчерви още по-силно. Чудеше се дали той ще предяви правата си още тази вечер. Изгледа го изпод дългите си плътни клепки. Беше свалил връхната си дреха, жилетката и шалчето и беше останал само по риза и панталони.
Ричард, за когото не можеше да се каже, че се чувства не на място в женска стая, наблюдаваше как лицето й мени цвета си.
— Спа ли добре? — попита я той някак небрежно, напомняйки си да не бърза.
Приближи се до връвта със звънеца и я дръпна. После напълни две чаши с виното, което беше донесъл,
