и й подаде едната.
— Много добре — прошепна тя, след като на два пъти безуспешно се опитва да издаде звук.
Чувстваше се не само изключително развълнувана, вълнението й беше примесено и с лека паника. Ами ако не му се хареса? Отпи глътка и се задави. Той я потупа по гърба така, че тя за малко да загуби равновесие, в същото време виното се разля от чашата й. Тъй като продължаваше да кашля, Ричард изпъна ръцете й нагоре. Щом като престана, той напълни отново чашата й и я подаде.
— Пий на малки глътки.
Луси го погледна. В същото време потъркваше мокрото място върху дрехата, чудейки се дали ще остане петно.
— Все така ли обичаш сладкиш с праскови? — попита я Ричард, наблюдавайки как вената на гърлото й пулсира.
Луси отчаяно се опитваше да се съвземе и се питаше какво ли има предвид той.
— Ако вече не го предпочиташ, моля те, не казвай на готвачката. Настоях пред нея да го приготви специално за теб тази вечер. Тя поръча да ти кажа, че е използвала последните сушени праскови за тази цел, така че ще може да ти го приготви за втори път едва когато узреят новите праскови.
Ричард приседна до нея — вниманието му беше привлечено от големите й сини очи и от здраво стиснатите й устни. Тя се придвижи към отсрещния край на канапето, едва ли не се вкопчи за облегалката.
— Луси, не зная какво са ти казали, но аз не планирам да те превърна в основно ястие на вечеря — каза той, като внимаваше гласът му да звучи леко и закачливо.
Поне не тази вечер, помисли си той. Усмихна й се, прииска му се и тя да му се беше усмихнала в отговор. Прииска му се още да я докосне и да разплете грижливо сплетената й коса — знаеше обаче, че тя няма да му позволи. Когато думите му достигнаха до съзнанието на Луси, че той наистина има предвид това, което казва, и възнамерява просто да поседи с нея на вечеря, тя започна да се отпуска. Но когато се чу почукване на вратата, тя все пак трепна и за малко да се изправи.
— Влез — обади се съпругът й.
За изненада и удоволствие на Луси, Дейс и двама лакеи внесоха храната и останаха да им сервират. Тя се зарадва, че бульонът е топъл, че месото и зеленчуците са подредени прекрасно и си отбеляза да поздрави специално на следващия ден госпожа Дейс и готвачката. Ричард се опита да я накара да яде повечко, отколкото тя първоначално възнамеряваше, грижеше се и чашата й да не остава празна. Започна да й задава въпроси за семейството й и най-вече за Едуард и Луси се опита да се справи според възможностите и силите си със своята роля в разговора. Когато остатъците от прасковения сладкиш бяха изнесени, масата беше почистена и слугите си заминаха, тя се почувства изтощена. Клепачите й започнаха да натежават.
— Време е за сън. — Ричард протегна ръка, за да й помогне да стане. Луси се опита да се покаже галантна, както го беше правила при предишните им срещи, и му протегна своята в отговор. Но когато се опита да направи и една крачка, отново залитна. Ричард, както и първия път, я вдигна на ръце и я понесе към леглото. Въпреки усилията й да предотврати това, той й помогна да съблече халата, пускайки го най- безцеремонно на пода. След като се облегна удобно на възглавниците, а лицето й в това време отново се беше зачервило, тя дръпна завивките до брадичката си. Тогава той й каза с тих и внимателен тон:
— Легни по корем.
Очите й се разшириха, в тях се четеше нарастваща паника. Но тонът на гласа му, същият като едно време, когато й беше заявил, че не трябва да придружава него и брат й при техните излизания, й подсказа, че няма никакъв шанс да му се възпротиви. Ричард беше един от малкото, на които не можеше да противопостави волята си. Легна по корем и въздъхна. Затвори очи и си каза, че трябва да бъде смела.
— Къде те боли най-много? — попита я съпругът й.
Луси се опита да се извърне, за да може да му отговори, но той постави ръце на раменете й и по този начин я застави да лежи, без да мърда. Ричард прокара леко пръсти по сплетената й коса.
— Какво?
— Къде те боли най-много? — попита той. — Тук?
И той започна да масажира гърба и краката й. Бутна завивката на пода и на Луси й се прииска да се скрие в пухения дюшек, отчасти защото чувствата, които изпитваше, започваха да я плашат, отчасти защото беше притеснена, че той ще види белезите по краката й, белези, които тя криеше най-грижливо от всички, освен от слугинята си и от лекаря. Мисълта, че Ричард също ще ги види, направо я смазваше.
— Какво правиш? — попита Луси с глух глас.
— Опитвам се да ти подсигуря един спокоен сън — отговори й той и в същото време пръстите му изучаваха току-що открит възел на гърба й.
Луси изпъшка.
— Заболя ли те? — попита я Ричард, отпускайки за миг хватката си.
— Не — прошепна тя, чудейки се защо тялото й по всичко изглежда започваше да пулсира всеки път, когато той я докосне. Тя се напрягаше, после се отпускаше, докато той не намереше нов възел.
— Какво правиш?
— Нещо, което научих, докато бях в Швеция. Паднах лошо, докато се катерех по леда на един от фиордите и един от придружителите ми направи такъв масаж. После го накарах да ме обучи. Как чувстваш гърба си сега?
Луси промърмори нещо, просто не й се искаше тези докосвания да приключат. Топлината, която се разля по гърба и краката й, скоро я накара да се унесе в сън.
На следващата сутрин се събуди с усещането, че не беше спала така дълбоко от месеци и се чувстваше все така затоплена, и видя, че главата й лежи на гърдите му.
Глава трета
Дишайки дълбоко, Луси не смееше да помръдне и да събуди спящия мъж. Откъм камината се чуваше тихото пращене на горящи въглища. Започна внимателно да се придвижва и почувства как ръката на Ричард обгърна по-здраво раменете й. Тя застина, опитвайки се да си припомни какво се беше случило предишната вечер. Последното нещо, което помнеше, бяха ръцете му върху гърба си и краката си и как вдървените й мускули се отпускат. Разбира се, ако той… Тя си забрани да мисли по-нататък и в същото време заповяда на тялото си да се отпусне. Все пак той й беше съпруг! Усети как мускулите на гърба й се вдървяват отново. На всяка цена трябваше да стане и се опита да се изплъзне от прегръдката на Ричард.
— Вече се опитваш да избягаш? — попита я той с още дрезгав заради съня глас. Луси се стресна и вдигна завивките до брадичката си. Поклати глава, после внимателно седна.
— Усетих, че започнах да се вдървявам — обясни тя, сините й очи бяха скрити зад спуснатите й клепачи.
Когато се осмели да го погледне отново, той вече се беше обърнал на една страна и я гледаше със сериозните си сиви очи. Тя се изчерви. После очите й се разшириха. Ричард все още беше с дрехите от предната вечер, свалил си беше само обувките. Когато се отмести и се пъхна под завивките, едва тогава Луси осъзна, че той беше спал върху тях. Едно леко „О“ се изплъзна от устните й. После тя покри устата си с ръка и се изчерви отново.
— Предполагам, че ще бъдем сензация за деня в разговорите на слугите — каза той грубовато.
Когато беше взел решение да легне до Луси, не беше помислил за завивките. Мина му мисълта и кой ли се беше осмелил да влезе в стаята им неповикан. Надяваше се да е слугинята й — най-верният неканен посетител. Надяваше се и тя да не сподели впечатленията си с другите.
Очите на Луси се разшириха още повече.
— Ще бъдем — каза някак сухо тя, в тона й се усещаше леко неодобрение. — Ако искаше хората да не говорят за нас, щеше да присъстваш на собствената си сватба. — Сама се учуди, че обхваналото я възмущение е толкова силно.
— Обясних ти, че не мога да оставя децата сами — каза той с любезен тон, макар и през зъби.
— Можеше да доведеш и тях.
