трябва да ти ги кажа. Нали разбираш, ти тръгваш на път, а аз…
— Не, не, не е необходимо да му го казваш сега — чу зад себе си гласа на Мерлин.
Теса изпита огромно облекчение. Беше само предположение, но се бе досетила, че Мерлин не иска Галахад да разбира плановете му, поне засега. Бе подозирала също и че вълшебникът не е бил далеч. Опитът й да обясни на рицаря бе постигнал точно целта си. Теса се обърна и се усмихна мило.
— Мерлин, стари приятелю! Ти си точно човекът, когото исках да видя. Погрижи ли се за дреболиите, които трябваше да свършиш?
Мерлин се поклони.
— Да. И виждам, че вие двамата вече сте се запознали. Теса кимна към Галахад.
— Той ме помисли за момче.
Лицето на едрия мъж почервеня.
— Нормално беше да се заблудя. Косите на дамата са отрязани като на момче, а одеждите й са съвсем неподходящи за жена.
— Моля, моля. Аз не бих ги нарекла неподходящи. — Тя разпери ръце и погледна надолу. — Мисля, че този костюм изглежда доста добре.
Мерлин изсумтя.
— Едва ли.
— О, а ти си облечен съвсем по модата, а? — Теса го изгледа.
Мерлин погледна към робата си.
— Какво му има на облеклото ми?
— Хайде, Мерлин. — Теса обходи с поглед вълшебника от върха на острата му шапка до обувките му и отново го погледна в очите. — Нека си го кажем направо, приятелю. Тъмносиня коприна? Доста стереотипно, бих казала. Изглеждаш по-добре със сако.
— И на мен ми харесва — промърмори Мерлин. — И Армани…
— Всъщност — продължи Теса, знаейки, че всичко това няма нищо общо с дрехите — бих казала, че това, което си облякъл, няма никакъв стил. Виждала съм и по-добре облечени магьосници в детските книжки. Задната ми мисъл е, че това, което си облякъл, е… ами… банално…
— Банално? — изсумтя възмутено Мерлин. — Банално?
— Какво казваше за повторението на думите? — попита под носа си Теса.
— Че са сигурен знак за размътен ум. — Гласът на Галахад беше неспокоен и той нежно сложи ръка на рамото й.
— Милейди Теса, мери си думите с вълшебника. Той наказва безмилостно онези, които предизвикват гнева му.
— Благодаря, но неговият гняв не е единственото предизвикано нещо в случая. — Паниката и страхът, които засега изместваше от съзнанието си, се върнаха в пълната си сила. Тя се втренчи в Мерлин, мъчейки се да преглътне гневните си сълзи. — Искам да си отида вкъщи. Веднага. Върни ме или ме събуди, или направи това, което е необходимо. Отказвам да играя малката ти игричка.
Мерлин се усмихна.
— Но си съгласна, че играчът, който ти избрах, е доста привлекателен.
— Признавам. Галахад е страхотно парче.
— Парче? — Доволна усмивка разтегли ъгълчетата на устните на Галахад. Може и да не знаеше точното значение на думата, но очевидно схващаше смисъла й. — Лейди Теса ме смята за парче?
Теса изпъшка.
— Страхотно, Мерлин. Точно от това имаше нужда. Още нещо, което да подхранва егото му.
Гласът на Мерлин беше тих:
— Така или иначе, ти си тук заради него.
— Той не ме иска! — Теса погледна към Галахад, който повдигна вежди, сякаш казвайки, че определено я иска. — Не и по този начин! Знам, че те интересува онова. Всички мъже се интересуват от него.
— Галахад. — Мерлин се подсмихна. — Голям дявол си. А едва си се запознал с дамата. Трябва да кажа, че съм впечатлен.
— Тя е едно красиво цвете, милорд вълшебник. И наистина има доста хубави — рицарят се приведе към магьосника — цици.
Мерлин сподави смеха си.
— На какво си го научила?
— Не мога да повярвам. — Теса зарови лице в ръцете си. — Стоя тук в Средновековието с вълшебник и рицар и единственото, за което могат да разговарят, са гърдите ми. — Тя махна ръце от очите си и се втренчи в тях. — Това трябва да е сън, защото истинският живот не е толкова странен.
Мерлин се покашля.
— Разбира се, че е.
Тя изпъна рамене.
— Хубаво. Сън, кома или истински живот, мен не ме бройте. Няма да ходя на никакво търсене с него, нито с някой друг.
— Търсене? — повтори Галахад.
Мерлин сви рамене.
— Нямаш избор.
— Определено имам. — Теса вирна брадичка. — Ако не ме изпратиш вкъщи, мога да избера да си живея щастливо тук — тя потрепери, — в Камелот.
— Какво търсене? — Галахад погледна към Мерлин. Рунтавите вежди на магьосника подскочиха нагоре.
— Няма да си особено щастлива.
— Да, но ще изпитам огромно задоволство да проваля плановете ти.
— Разкажи ми за това търсене. — Галахад насочи думите си към Теса.
— Ха! Щом смяташ, че Средновековието не е хубаво, може би ще предпочетеш да изживееш живота си в зората на времето. — В очите на вълшебника проблесна злобно пламъче. — Единственото човешко същество сред динозаврите?
— Може би ще го предпочета!
Веждите на Галахад се сключиха объркано.
— Динозаври?
— Няма да оцелееш и две минути — каза самодоволно Мерлин.
— Може би не — изплю думите Теса, — но това ще са дяволски приятни две минути.
— Наистина ли? Аз едва ли бих нарекъл това приятно. Бих го нарекъл… — Той се усмихна лукаво. — Обяд.
— Предпочитам да съм обяд на динозавър, отколкото твоя пионка в някаква истинска игра на зандани и дракони! — Гласът на Теса се извиси, следвайки гнева й.
Тонът на Мерлин не й отстъпваше.
— Нямаш избор!
— Достатъчно! — Гласът на Галахад отекна в параклиса, отскочи от каменните стени и завибрира някъде дълбоко в нея. — Престанете с тези дрънканици. Веднага!
Теса се взираше в Мерлин.
— Спокойно, Големи човече. Стой настрана.
Мерлин се взираше в Теса.
— Това не е твоя работа, Галахад.
— Не е моя работа? — почти измуча той. — Как да не е моя работа? Говорите за мен така, сякаш не присъствам. Говорите за някакво търсене, за което аз не знам нищо. Доста смущаващо и дразнещо е да бъдеш обсъждан от вълшебник и някаква си жена, без да имаш представа за какво става дума.
Галахад представляваше огромна, едва контролирана маса от справедливо възмущение. Оу! Наистина беше страхотно парче. Особено когато се ядоса.
— Някаква си жена? — Теса поклати глава и насочи думите си към Мерлин. — Трябва ли да се примирявам с това? Не можеш ли да го превърнеш в жаба или нещо такова?
