— Предпочитам да не го правя точно сега. — Мерлин сви рамене. — Но ще го имам предвид за в бъдеще.
— Той не знае нищо за търсенето, така ли?
— Какво търсене? — изрева Галахад. Мерлин не му обърна внимание.
— Още не. Идеята винаги се е въртяла в ума му, но времето не беше подходящо. А докато Негово величество не се върне…
— Негово величество? Имаш предвид Артур? — Обзе я неочаквано вълнение.
— Точно. Очаква се кралят да се върне до няколко дни. — Мерлин се усмихна благо към Галахад. — Тогава всичко ще се изясни, момчето ми.
— Бих предпочел да ми обясниш сега, лорд магьосник — изръмжа Галахад.
— Довери ми се, приятел. — Теса се опита да го прегърне през раменете, но той беше прекалено висок, затова просто сложи ръка върху неговата. — Не искаш да знаеш нищо за това.
— О, Теса Сейнт Джеймс, ти ме изненадваш — изкудкудяка Мерлин. — Галахад ще е много доволен, когато научи новината. Винаги го е искал. Това е неговата съдба.
— Да — тя прикри въздишката си, — но никога не е предполагал, че аз ще съм част от нея.
— Значи се споразумяхме. — Думите на Мерлин бяха насочени единствено към нея. — Ще го придружиш.
— Предполагам. Не знам защо продължавам да се противопоставям.
Погледът на Мерлин се впи в нейния.
— Имаш упорит дух, скъпа моя. Притежаваш сила, за която дори не подозираш. И си създадена за нещо велико. Точно затова беше избрана.
— Страхотно. — Тя се усмихна слабо. — Значи не е само защото не вярвам?
Мерлин се засмя тихо.
— Това е само върхът на айсберга. Безброй хора споделят скептицизма ти. Но ти си нещо специално.
— Благодаря. — Тя погледна към Галахад. — И какво ще правим ние, докато се прибере кралят?
— Галахад, лейди Теса е гостенка в Камелот от една страна, много отдалечена от нашата…
— Необходими са години, за да стигнеш дотам — измърмори тя.
— И ще съм ти благодарен, ако й служиш за придружител. Покажи й замъка и кралството.
Галахад се поклони ниско.
— За мен ще бъде удоволствие, милорд. Много бих искал да опозная по-добре красивата лейди Теса.
— Обзалагам се — смънка тя. — Предполагам, че можеше да бъде и по-лошо. Бих могла да съм мъртва.
— Ето, че вече гледаш на нещата от добрата им страна, Теса. Предстои ти забележително приключение. — Черните очи на Мерлин заблестяха. — Приключение, което никога няма да забравиш.
— Съмнявам се, че въобще някога съм преживявала истинско приключение. — Обземаше я предчувствие. Нима наистина очакваше всичко това с нетърпение?
— Разбира се, скъпа моя. — Мерлин се ухили. — И би трябвало да е така.
— Добре. — Тя вдигна ръце. Предаваше се. — С какво ще започнем?
— Първо, бих искал да се запознаеш с времето и земята, в които се намираш. Да се аклиматизираш. Галахад ще ти помогне за това.
— Точно така. За мен ще е чест и удоволствие.
Галахад се усмихна и Теса едва сподави един стон, виждайки погледа му. В Средновековието или през двайсети век, очевидно всички мъже са еднакви. Не се и съмняваше, че този тук си мисли за едно търсене, което няма нищо общо със свещения Граал. Трябваше да внимава с него.
— Е, откъде ще започне обиколката?
Тя му се усмихна. Очите му наистина бяха забележителни. Жена от която и да е епоха би могла да се удави в сините им дълбини и да се смята за щастливка. Все пак Теса имаше работа да върши.
— Аз… — Галахад очевидно се чувстваше неудобно. Покашля се и погледна безпомощно към Мерлин. — Милорд, мисля… Искам да кажа, че ще е по-добре…
— Дрехите й? — Мерлин кимна с разбиране.
— Проклятие. Забравих за това. Предполагам, че в Рим… — Тя наклони глава към Мерлин. — Допускам, че можеш да направиш нещо по въпроса?
— Разбира се, скъпа моя. — Вълшебникът оправи маншета на робата си. — Ако имаш желание да се довериш на моето… Каква беше думата… О, да,
— Съжалявам. Не исках да бъда толкова гадна. Просто бях ядосана. Днешният ден не се оказа такъв, какъвто го запланувах, когато се събудих тази сутрин.
— Няма нищо, скъпа моя. — В гласа му прозвуча благосклонна нотка. — Мога да те разбера. А сега, някой цвят, който да предпочиташ?
— Аз мисля, че красивата Теса ще е несравнима в златисто — обади се тихо Галахад. — Ще подхожда на точиците в очите й, дълбоки и кадифени като на сърна.
— А пък аз си мислех, че са просто кафяви. — Тя го погледна и осъзна, че трябва да внимава не само с него. Трябваше да внимава и със себе си. Обърна се към Мерлин. — Всъщност жълтите тонове не ми стоят добре. Кожата ми изглежда землиста и болнава. Бих предпочела нещо тъмно — зелено, червено, синьо… Нещо такова.
— Много добре. — Фигурата на Мерлин започваше да избледнява. — Галахад, оставям гостенката ни в опитните ти ръце. — Виждаха се само черните му очи. В стомаха й се надигна неприятно усещане. Никога нямаше да свикне с това. — Скъпа моя, ще се видим по-късно. — Изведнъж изчезнаха и очите му.
— Хей — обърна се тя към нищото. — Ами дрехите ми?
— Милейди — Галахад кимна. — Мисля, че този въпрос вече е решен.
Теса погледна надолу и въздъхна тежко. Мерлин наистина бе променил облеклото й от двайсети век в нещо по-подходящо за двора на средновековен крал. Тялото й беше обгърнато от рокля, която се разстилаше към пода в меки гънки. Покрай деколтето бяха избродирани цветя и птици. Тук-там златисти нишки улавяха светлината и блестяха. В много отношения това беше великолепна рокля.
Като се изключи това, разбира се, че беше в наистина, отвратителен нюанс на жълтото.
Глава 4
— Добре, големи човече. — Лейди Теса въздъхна. — Какво следва?
Галахад я изгледа мълчаливо. Сега вече само някой глупак би я взел за момче. Косите й блестяха като златисти слънчеви лъчи, а светлината се отразяваше като звезди в тъмните й очи. Роклята обвиваше извивките на хълбоците и издутината на гърдите й като меката кожа на хубава ръкавица. За Бога, това беше жена, достойна да стопли постелята на всеки мъж.
Очите й се присвиха.
— Какво зяпаш?
Ако някой мъж успееше да преодолее предизвикателно вирнатата й брадичка и упорития блясък в очите й. Но все пак нали казваха, че тигриците те вълнуват истински, когато ги опитомяваш.
— Роклята ти подхожда, милейди.
— Наистина е малко претрупана. — Тя вдигна ръце и погледна надолу към роклята. Очите й мигновено се разшириха. — О, този ку… магьосник. Махнал ми е бел…
Галахад сбърчи чело.
— Нещо липсва ли?
— Нещо определено липсва. Знам, че сигурно това е исторически точно и т.н., но не съм свикнала да ходя без никакво…
— Без какво, милейди?
По бузите й плъзна очарователна руменина. Галахад прикри усмивката си.
— Няма значение. — Гласът й беше рязък.
— Но ако мога да помогна…
