Вярвай

— Искам да убедиш Галахад да спре търсенето на Граал.

— Това ли е всичко? — Тя се намръщи. — Мислех си, че ще е нещо сложно.

— Не се шегувай с мен. — Гласът му беше тих и овладян. — Той ще го направи заради теб.

— От коя планета си ти, приятел?

Челото му се сбърчи объркано.

— Забрави — сопна се тя. — Какво те кара да мислиш, че Галахад ще се откаже от мечтата на живота си само защото аз искам така?

— Любовта ще преклони волята на Галахад пред твоята. — Мордред се подсмихна. — Той е омагьосан от теб.

— Омагьосан? Ха! Събуди се. — Тя изсумтя и прекоси стаята. — Откъде ти е хрумнала подобна глупава идея?

Мордред се намръщи.

— Накараха ме да повярвам…

— Да повярваш, че Галахад ме обича? Не вярвай на всичко, което чуваш. Това е измислица. — Казваше думите, но й се искаше да са лъжа. — Кой, по… — Тя спря изведнъж и се втренчи в него. — Вивиан! Права съм, нали? Тя те е насъскала, нали?

— Няма никакво значение. — Той я гледа известно време. Устните му се разтеглиха в лукава усмивка. — Може би просто съм допуснал грешка. Може би ти си тази, която го обича.

Тя сви рамене.

— И какво от това?

— Ако не го убедиш, милейди, да спре това търсене, ще го убия.

— Не мисля така.

— Нима? — Веждите му се повдигнаха. — И защо?

Води ми по точки. Да се надяваме, че принцът не може да разпознае блъфа. Тя тръгна към него уверено и заби пръста си в гърдите му.

— Защото на твоето татенце, краля, няма да му хареса.

Той пребледня и сграбчи ръката й.

— Не ме е грижа какво баща ми харесва или не харесва.

— Може би, но няма да е много хитър ход да го прецакаш, преди да си готов за тази голяма революция, не мислиш ли?

Тя му се ухили и се опита да издърпа ръката си, но той я държеше здраво. Сърцето й щеше да се пръсне от страх, но външно не го показваше. Изиграй го, Теса.

— Ти наистина си толкова умна, колкото подозирах. — Той се взираше в нея с ледените си сини очи. Очите на Артур, само че без топлината им. Страшничко. — Но не е необходимо да го убивам веднага. Търсене като това може да продължи незнайно колко дълго. Мога просто да го хвърля в тъмницата и да забравя за него. Отсъствието му няма да причини тревога в двора на баща ми поне няколко години. Най- накрая ще решат, че благородният рицар е поел пътя, по който са тръгвали толкова много преди него — убит, опитвайки се да спаси краля и кралството. Никой никога няма да разбере, че изживява дните си в смрад и тъмнина и се храни с плъхове и паяци и каквото там успее да намери.

Тя се опули, молейки се предизвикателната й физиономия да прикрива отчаяните й усилия да измисли нещо. Вече бе спасила Галахад от незабавна смърт само за да го обрече на по-бавна и мъчителна. Каква каша още може да забърка?

— Няма начин. Няма да стане.

— Защо не?

Той я дръпна към себе си. Върху челюстта му трепереше един мускул. Това приятелче беше опасно.

— Ако не се върне, Галахад ще се превърне в герой. Ще бъде легенда. Ще пеят песни за него и ще разказват приказки. — Тя му се усмихна. — Помисли затова, Мордред. Името му ще живее вечно.

— Престани!

Той я разтърси силно.

— Откъдето и да погледнеш, си прецакан. Не можеш да го убиеш сега. Не можеш да го убиеш и по- късно. — В гласа й се долавяше триумфална нотка. — А сега ме пусни. Причиняваш ми болка.

— Аз не мисля така. — Говореше бавно и отчетливо. — Не мисля, че въобще някога ще те пусна.

— Какво искаш да кажеш? — Дали долавяше страха в гласа й?

— Тя каза, че притежаваш нещо, от което той има нужда. Не може да намери Граал без теб.

— Вивиан дрънка какви ли не глупости.

— Аз й вярвам.

— Значи и ти си същият.

— Така ли? — Очите му проблеснаха и тя затаи дъх. — Търсенето на Галахад ще бъде обречено на провал и аз няма да съм замесен, ако ти… как да се изразя… станеш жертва на нещастен случай.

— Не би ме убил. — Опита се в гласа й да прозвучи убеденост, каквато въобще не изпитваше.

— Би било жалко. — Той погледна надолу. Гърдите й бяха притиснати към неговите и той виждаше в деколтето й. — Много жалко. Може би има и друг начин.

Той сграбчи тила й със свободната си ръка и притисна лицето й към своето, смачквайки устните й под своите. Обзе я паника. Бореше се с желязната му хватка със сила, каквато дори не бе подозирала, че притежава. Дали щеше да я изнасили? Тук? Сега?

Гимназия „Сейнт Маргарет Мери“ Начин за самозащита 101.

Хватката му се охлаби мъничко. Тя се дръпна, завъртя се бързо и лакътят й се заби в корема му.

Той изстена и се преви на две. Тя отвори широко уста, опитвайки се да си поеме въздух.

Той изпъшка и се изправи. Лицето му бе почервеняло от ярост. Обзе я ужас.

Ръката му се отметна назад и я зашлеви през лицето. Прониза я силна болка. Погледът й се размъти. Олюля се и падна на колене. Той пристъпи към нея, сграбчи я за косата и я дръпна нагоре. Тя размахваше диво ръце в отчаян опит да се защити.

— Глупачка — изсъска той. — Ти нищо не разбираш. Търсенето на Галахад приключи.

Пусна косата й и я блъсна. Теса отново се олюля, но успя да запази равновесие.

Вирна брадичка и се втренчи в него.

— Недей да бъдеш толкова сигурен, приятел. Той е добрият, а добрите винаги побеждават.

Той се изсмя — злобен, безрадостен смях, който отекна в стаята.

— Не разчитай на това, милейди. Галахад и подобните нему рядко разбират, че победата изисква нещо повече от благородни добродетели и свят морал. Победата отива при този, който притежава сила и мощ и воля да ги използва. Който е готов на всичко, за да я постигне.

Лицето й пулсираше от болка.

— Той няма да се откаже. Никога няма да се откаже.

— Няма друг избор. — Мордред се обърна рязко и тръгна към вратата. Отвори я и се обърна към нея. — Все пак ще дам и на двама ви възможност да спасите нещастните си кожи. Ако Галахад иска да продължи търсенето си, може да го направи, но без теб.

— Няма да го направи.

— Ще му дам думата си, че няма да ти се случи нищо лошо.

— Думата ти? — Тя се изсмя. — Твоята дума не означава нищо.

— Така или иначе…

— И какво означава според теб да не ми се случи нищо лошо?

— Няма да те убия. — Погледът му се плъзна към гърдите й и тя едва устоя на желанието да ги прикрие с ръце. — Не, мисля, че бих предпочел да те оставя жива. За много дълго време.

Тя стисна зъби.

— По-скоро бих умряла.

— Бих бил щастлив да удовлетворя молбата ти… — Веждите му подскочиха нагоре. — Накрая.

— Галахад няма да остави това така.

— Тогава от теб зависи да го убедиш, милейди. Въпреки мнението ти за реакцията на баща ми, изпитвам огромно желание да го убия сега и да приключа с тази работа. Ако отхвърли предложението ми, ще го направя. Ако все пак тръгне без теб, ще спаси живота и на двама ви. Засега. Не знам какво притежаваш, от