Все едно да ми изтръгнат сърцето.
Тя го гледа дълго, сякаш се страхуваше да му повярва. После въздъхна, или може би изхълца, и скри лицето си в ръце.
— Слава Богу. Толкова се страхувах. — Свали ръцете си и му се усмихна с треперещи устни. — Трябва да ти призная нещо. Аз съм една слабачка. Не притежавам никаква смелост. И наистина не искам да умра. Не така възнамерявах да прекарам лятната ваканция. Не искам да мисля как бих се чувствала с това хлъзгаво, гадно влечуго, нито какво възнамерява да прави с мен, преди да ме убие. Съвсем сигурна съм… хей! — Челото й се сбърчи замислено. — Каза ли нещо за сърцето си?
Едната му вежда подскочи нагоре.
— Времето не е подходящо да обсъждаме неща, свързани със сърцето ми.
— Може да е единствената възможност, която имаме — каза бавно тя. — Какво искаше да кажеш?
Погледът му се вкопчи в нейния. Надежда ли виждаше в очите й? Или тревога? Ами ако тя не споделяше чувствата му? Неговият свят беше толкова различен в сравнение с нейния, как би могъл да се осмели…?
— Галахад?
Той сви рамене и затаи дъх.
— Обичам те, Теса Сейнт Джеймс.
— Аз не… — Тя поклати невярващо глава. — Ами съпругата ти?
— Съпругата ми е отдавна мъртва.
— Но ти още я обичаш.
— Да. — Той кимна. — И винаги ще я обичам.
— Точно така си мислех и аз — каза тихо тя.
— Теса, сърцето и съзнанието ми се борят с това, откак за първи път осъзнах истината за чувствата си към теб. Заклел съм се да обичам Диндрейн вечно и наистина ще я обичам. — Той спря. Как можеше да й обясни? — Въпросът тук не е ти или тя. Любовта ми към теб не е по-малка от чувствата, които съм изпитвал към нея.
— Но тя е била съвършена.
— А ти не си. — Той се подсмихна лукаво. — Това е една от прелестите ти.
Теса сви безпомощно рамене.
— Не мога да се състезавам със съвършенството.
— Това не е състезание. Трудно е да се обясни. — Опитваше се да намери подходящите думи. — Диндрейн притежаваше сърцето ми. А ти, красива Теса, ти си сърцето ми. Сякаш не съм цялостен човек без теб.
— Не разбирам.
— И аз самият не го разбирам напълно. Знам, че бих дал живота си за Диндрейн, ако можех. Бих я защитавал със силата си, с меча си и с последния си дъх, но не бих искал да бъде до мен по време на беда. — Погледна я в очите. — А искам ти да си винаги до мен. Бих умрял, за да те спася, но ако не мога, бих умрял заедно с теб.
Очите й се разшириха.
— Би умрял с мен? Без майтап?
— Без майтап.
— Аз… — Тя разпери безпомощно ръце. — Не знам какво да кажа.
— Това е чудо. — Той се ухили. — Обичам те, красива Теса. — Хвана ръката й и целуна дланта й. — И винаги ще те обичам.
— Винаги? — Тя се засмя тихо. — Доста относително понятие, като се имат предвид обстоятелствата, не мислиш ли?
— Затова и реших да приема предложението, което ми направи Мордред.
— Мордред е предложил сделка и на теб? — Тя дръпна ръката си. — Обзалагам се, че е добра.
— Наистина е интригуваща. — Той спря за момент. — Иска да се откажем от търсенето на Граал, да напуснем Англия и никога да не се връщаме.
Очите й се разшириха.
— Няма начин.
— Решено е.
— Не и от мен.
— Не ти трябва да вземеш това решение.
— О, така ли? Чуй ме. — Тя вдигна брадичка и той разбра, че каквото и възражение да направеше, не би имало смисъл. — Ти не ми позволи да приема сделката на Мордред. Не ми позволи да се откажа от свободата си…
— И без съмнение от живота си.
— В такъв случай какво те кара да мислиш, че ще ти позволя да се откажеш от това, за което мечтаеш, откакто се помниш, и да нарушиш обещанието си, дадено на краля, за да ме спасиш?
— Няма да има по-добро предложение.
— Като тръгнеш без мен, ще изпълниш и тази част от гатанката.
Трябваше да се досети, че тя няма да приеме предложението на Мордред. И все пак рискуваше и нейния живот, освен своя, и трябваше да й даде право на избор. Отказът й го изпълваше с гордост.
— Теса…
— Първо на първо… — Тя сложи ръце на хълбоците си и очите й проблеснаха високомерно. — Ти никога няма да си простиш, че си нарушил обещанието, дадено на Артур, и в крайна сметка ще започнеш да ме мразиш за това. Второ, ще се качим на кораб и къде ще отидем? По това време и в тази епоха възможностите не са особено привлекателни. И, трето — честно казано, това е най-главното и не мога да повярвам, че чак сега ми дойде на ума, — няма никакъв начин Мордред да ни остави да излезем оттук живи. Има ли?
— Мисля, че не — каза тихо той. — Мордред винаги е обичал да играе по своите правила. Игри, в които може да спечели. И се страхувам, че това е още една от тези игри.
— Така изглежда. — Тя си пое дълбоко въздух, за да успокои нервите си. — Не искаш ли да обмислиш отново онова
— Никога. — Той я придърпа в прегръдката си. — Не бих могъл да живея без теб.
— Оу! — Тя го погледна в очите и сърцето му политна от това, което видя там. — Мен ме устройва.
Резето изскърца и той я пусна. Очевидно Мордред подозираше за чувствата, които изпитваха един към друг. И все пак нямаше да е зле да са дискретни в присъствието му. Галахад потрепери, като си помисли колко жесток би могъл да бъде Мордред към Теса.
Вратата се отвори. Мордред пристъпи в стаята, веднага след него влязоха капитанът на охраната му и още двама войници.
— Галахад. Милейди. — Мордред кимна. — Наистина съжалявам, че не можах да ви дам повече време, но уви. — Той сви рамене. — Нетърпелив човек съм.
— Прекалено нетърпелив, за да изчакаш баща ти да умре от естествена смърт? — Теса се усмихна невинно.
Галахад изпъшка наум. Защо тази жена не можеше да си държи езика зад зъбите?
— Да. — Очите на Мордред се присвиха. — Прекалено нетърпелив, за да чакам естествената смърт — Устните му се разтеглиха в усмивка. — На когото и да било.
— Е, всеки си има недостатъци — промърмори тя.
— Какво искаш от нас, Мордред? — Галахад гледаше принца право в очите.
— Много добре знаеш какво искам. — Погледът на Мордред се премести към Теса и в очите му проблесна похотливо пламъче.
— По-скоро бих предпочел да е умряла — каза Галахад с усмивка.
— Бих могъл да го уредя. — Мордред отвърна на усмивката му.
— Оха. Извинете? — Теса погледна от Галахад към Мордред и после обратно. — Имам ли право на глас в случая?
— Всъщност, милейди… — Мордред пристъпи по-близо до Галахад. — Нямаш. Но от време на време мога
