— Разбира се, че няма охрана. Предполага се, че сме завързани. И двамата. А сега, раз…
— Теса — каза рязко той. — Ще ми е по-лесно, ако съм сам.
— Къде отиваш?
— Не е лесно да се забавляват деца в кралския двор и момчетата много обичат да се крият от наблюдателните погледи на по-възрастните, измисляйки си свои игри. Нашите бяха тук долу.
Тя го изгледа учудено.
— Не ми казвай, че си бил тук и преди.
Веждите му се повдигнаха.
— Не съм имал тази възможност. — Погледна в коридора. — Замъците са крепости, Теса, и са създадени по-скоро за да държат хората отвън, а не да ги затварят вътре. Много отдавна тук долу е имало тунели и проходи за бягство. Този замък е като восъчна пита. А ако съм сам най-добре ще проверя дали тунелите, които си спомням, са все още проходими.
— Но ако си сам, и аз ще съм сама. — В гласа й звучеше умолителна нотка. — А аз наистина не искам да оставам тук сама.
— Тук си в безопасност. — Той кимна и пристъпи навън. — Ще се върна бързо. — Вратата се затвори леко зад него, после изведнъж бързо се отвори. — Давам ти дума. — Той се ухили и я затвори.
— Не ме оставяй тук! По дяволите, Галахад! — Сигурно не беше много добра идея да крещи, но не можеше да се въздържи. Страхът я бе сграбчил здраво. Освен това кой щеше да я чуе? Тук нямаше никой друг, освен плъхове. — Галахад! Помогни ми. На Мордред няма да му се наложи да те убие… Аз ще го направя собственоръчно!
Сламата под краката й се размести и тя млъкна. Това не беше най-здравата опора на света. Ако се движеше прекалено много, сигурно щеше да премести проклетата бала. И тогава наистина щеше да е в беда.
Напъна се да чуе нещо, каквото й да е, което да й подскаже, че е променил мнението си и се връща. Вече го нямаше от близо трийсет секунди. Това достатъчно време ли беше? Как бе могъл да я остави тук сама? Завързана. В безопасност.
Въпреки раздразнението, споменът за думите му я стопли. Усмихна се на себе си. Той я обичаше. И тя го обичаше. Разбира се, още не му го беше казала, но щеше.
Кога?
Когато се върнеше.
Ако се върнеше.
Разбира се, че щеше да се върне. Тогава щеше да му каже. Не, по-добре да му каже, след като я развърже. Или когато избягат. Или когато открият Граал.
Или когато трябва да му каже сбогом?
Усмивката й помръкна. Как би могла да го напусне?
Как би могла да остане?
Мястото й не беше тук. Никога нямаше да се приспособи към Средновековието. О, разбира се, досега се бе справила, ако не се смятат дребните неудобства като пленяването от ненормален принц и висенето на халка в зандан, но това беше само временно. Тя щеше да се прибере вкъщи.
Може би ще е по-добре, ако не му казва. Той не я бе попитал дали го обича, въпреки че сигурно предполагаше, че чувствата му са споделени. В крайна сметка, коя жена със здрав разум не би се влюбила в сър Галахад? Той беше рицар.
И може би, ако не му кажеше, нямаше да го боли толкова, когато тя си тръгне. Щеше да погледне на това като на още едно предизвикателство за преодоляване и щеше да смята болката просто за цената, която трябва да плати. Щеше да продължи живота си с чест и смелост, независимо дали щеше да става дума за търсенето на Граал или за някой хубав малък замък с бяла оградка и някоя като Ориана, която да се грижи за него. Щеше да забрави за Теса.
И може би, ако не му кажеше, нея също нямаше да я боли толкова много, когато го напуснеше. Щеше да се върне в модерния си живот с всичките му прекрасни удобства и да мисли за болката си като за цената на приключението на живота й. Щеше да съхрани спомените за дните, прекарани с него, в някое малко, сигурно кътче на съзнанието си и щеше отново да спре да вярва в митове, магии и любов. И щеше да забрави за него.
Гърлото й се сви и тя преглътна сълзите си. Какъв смисъл би имало да му каже? Може би беше най- добре поне веднъж да си държи устата затворена. Но дори и да беше съгласна по принцип, знаеше, че се самозалъгва.
Как въобще би могла да го забрави?
Всеки път, когато погледне към звездите през някоя топла пролетна вечер, ще се връща отново в прегръдката му. И той ще бъде в сърцето й.
— Всичко е така, както заповяда, милорд.
— Отлично, Оскар. — Мордред повдигна вежди. Оскар кимна, понечи да каже нещо, но явно се отказа.
Без съмнение, мъдро решение, но все пак…
— Какво има, Оскар?
Войникът се поколеба. Мордред въздъхна и се облегна назад в стола си. Момичето на Галахад беше право — Оскар не беше най-ярък пример за мъж. И все пак той му беше верен като куче, безмилостен като дявол и най-вече — би прерязал гърлото на някой враг по заповед на Мордред, без да се замисли и за миг.
— Изплюй камъчето, човече.
— Просто си мислех, милорд…
— Тц, тц, Оскар. Не знаеш ли какви беди можеш да си навлечеш, когато се замислиш?
Оскар се изчерви от притеснение и Мордред се усмихна. В този миг войникът сигурно го мразеше. За разлика от съюзниците му в страната, които заговорничеха с принца срещу Артур, Оскар и другарите му тук нямаха никакви благородни чувства относно работата си. Те бяха грубияни, прости хора. Съдействието им се осигуряваше в замяна на подслон, дрехи и храна, плюс няколко монети от време на време. И всички живееха с надеждата, че някой ден Мордред ще награди верността им с власт, земя или богатство. Може би щеше да го направи. А може би не.
— Чудех се, милорд, защо не ги окова, вместо да ги завързваш.
Мордред го изгледа със съжаление.
— Ако ги бях оковал, Галахад никога не би се освободил.
Оскар премига объркан.
— Не разбирам.
— Нито пък е необходимо.
— Но, милорд…
— Конете им в конюшните ли са? — Оскар кимна. — И вещите им — там, където могат да ги намерят?
— Да, милорд.
— Значи тогава сме готови. — Обзе го приятно предчувствие. Отдавна чакаше този момент. — Събери хората си. Ще ви чакам при портата на замъка.
Оскар се опули, после изведнъж лицето му се проясни.
— Разбирам, милорд.
— Знаех си, че ще разбереш, Оскар. — Той махна към вратата. — Побързай.
Оскар кимна и излезе. Мордред посегна към чашата с вино на масата пред себе си. Това беше. Най- после той и Галахад щяха да кръстосат мечове, без да се намесва Артур.
Отпи голяма глътка от виното и се замисли за неохотата, която изпитваше. Това беше глупост. Бе чакал този ден от години. Бе копнял за него всеки път, когато Галахад го побеждаваше в игра, бой или в
