да ти позволявам да изказваш мнението си по някои незначителни подробности. Ако се държиш възпитано.
— Аз не се държа възпитано — сопна се тя.
— Колко приятно. — Той сякаш предвкусваше удоволствието. — Ще трябва да те науча. За мен ще е голяма чест.
— Няма да тръгна без нея, Мордред. — Ръката на Галахад търсеше нейната, скрита някъде в гънките на роклята й.
Мордред повдигна вежди.
— Всъщност не очаквах да го направиш. — Погледна към Теса и поклати глава. — Много жалко.
— А аз няма да му позволя да се откаже от търсенето. — Думите й звучаха предизвикателно. Ръката й стисна неговата.
— Мили Боже. — Мордред се изсмя презрително. — Дамата е толкова благородна и лоялна и притежава всички онези качества, които човек търси в добро куче. Много добре тогава. Дадох ви възможност. Заслужихте съдбата си.
Мордред направи знак на хората си и те пристъпиха напред. Теса се приближи още към Галахад.
— Не ми харесва как звучи това — каза тя с крайчеца на устните си. — Какво искаше да каже?
— Скъпа моя лейди — каза Мордред. — Това просто означава, че моето гостоприемство ще продължи, но, за нещастие, ще настъпи известна промяна в покоите ви.
Тя погледна към Галахад.
— Покоите ни?
— Просто е, Теса. — Гласът му беше равен, но вътре в него кипеше въодушевление. — Вече няма да сме затворници над земята.
Изражението й потъмня от тревога.
— Над земята? Има и под земята, така ли?
— Тъмницата, Теса. — Погледът му беше впит в този на Мордред. — Небезизвестните зандани на замъка Ле Фей.
— Небезизвестни? Ласкаеш ме. — Мордред се засмя. — Сигурен съм, че ще се чувствате добре там. — Той кимна към охраната си и войниците бързо заобиколиха Теса и Галахад и ги изведоха от стаята. Мордред извика след тях:
— Предложенията ми остават в сила. Ако промените решението си, вратата ми е винаги отворена. Разбира се, вашата ще бъде здраво залостена. — Злокобният му смях отекна по коридора.
— Всичко ще бъде наред, Теса. — Галахад й се усмихна. — Довери ми се.
Тя въздъхна.
— С живота си, Големи човече, доверявам ти се с живота си.
Той се молеше вярата й да не е напразна, но с всяка стъпка към затвора сърцето му олекваше.
Небезизвестните зандани на замъка Ле Фей. Идеалното място за игра през скучните зимни дни.
Глава 19
— Е, какъв е планът? — попита през стиснати зъби Теса. Глезените й бяха завързани, ръцете — също, вдигнати високо над главата й, закачени за желязна халка. Под краката й имаше малка бала сено или слама, или може би бурени. За какво ли? За удобство? Едва ли, но ако беше само със сантиметър по-ниска, щеше да се изправи на пръсти. Галахад се намираше на няколко стъпки от нея в същото положение, с изключение на балата. Но дори и така, благодарение на ръста му, изглежда му беше много по-удобно, отколкото на нея.
Стражите ги бяха повели надолу по безкрайна стълба, после през дълъг, тесен коридор, от двете страни на който имаше здрави врати. Хората на Мордред ги завързаха и бързо си тръгнаха, оставяйки една горяща факла, забита в стената. Би могло да е и по-лошо. Поне не виждаше уреди за изтезание. Не че знаеше как изглеждат. Все пак беше тъмно, влажно и доста страшно и Теса би могла да се закълне, че чува топуркащи звуци. Не й се искаше да мисли какво точно означават тези звуци.
— Явно не го наричат зандан току-така — промърмори тя и погледна към Галахад. — Какво правиш?
Галахад гледаше нагоре към ръцете си.
— Опитвам се да развържа въжетата.
— Желая ти успех. Аз не мога дори да раздвижа пръстите си.
— Не е нужно да се движиш много. — Челото му се сбърчи.
Тя го гледа известно време.
— Не изглежда да имаш някакъв напредък.
— А ти не изглежда да имаш някакво търпение — отвърна спокойно той.
— Щях да имам повече, ако не бях закачена тук като свински бут.
Той не й обърна внимание, съсредоточен върху усилията си. Тя въздъхна дълбоко. В сумрака не виждаше много добре.
— Какво правиш сега?
— Същото, което правех и преди малко.
— О. — Не й стига, че висеше тук, ами и той не искаше да я слуша. — Е, какво…
— Когато бях малко момче — започна той търпеливо, сякаш обясняваше нещо много сложно на някой не особено умен, — в двора на Артур дойде пътуващ магьосник. Е, не беше истински вълшебник, не като Мерлин…
— Мерлин — изръмжа тя. — Ако някога видя този кучи…
— Но беше забавен. Но — и може би това беше истинска магия… — Работеше упорито върху въжетата. Нима наистина виждаше някакво разхлабване? — Можеше да развърже всеки възел дори когато самият той е завързан. И ми каза точно… — въжетата му се разхлабиха — как го прави.
Само след миг въжетата вече бяха в ръцете му.
— Страхотно, мистър Рекордьор! Добре! — Тя подскочи леко. — А сега — мен.
Галахад се наведе и развърза глезените си.
— Аз не мисля така.
— Какво искаш да кажеш?
— Би било грешка. — Изправи се и й се ухили. — Тук ще си в безопасност засега.
— Не искам да съм в безопасност. — Гласът й се повиши. — Искам да съм с теб.
— Не е разумно.
Той отиде до нея и я целуна. Устните й за първи път бяха на нивото на неговите. Тя дръпна рязко глава.
— Не си мисли, че можеш да оправиш всичко с някаква си целувка. — Той я целуна по врата и тя потрепери. — Или с няколко целувки. — Той прокара пръста си между гърдите й и тя едва не изстена. — Или… ъ-ъ… с това.
В това положение на тялото й и с дълбокото деколте гърдите й изпъкваха напред. Той сведе глава и целуна някаква точка между тях и тя изпъшка. Ето, че беше вързана в някакъв зандан, а единственото, за което можеше да мисли, беше секс.
Той прошепна тихо:
— Трябва някой ден отново да опитаме с това.
Теса въздъхна.
— Така ли мислиш?
— Да. — Той докосна устните й със своите. — Но продължавам да не харесвам тази рокля. — Обърна се.
— Галахад, измъкни ме от това!
— За мен би било голямо удоволствие да я махна от тялото ти, но се страхувам, че нямам време.
— Не роклята. — Тя стисна зъби. — Развържи ме.
— Не, не сега. — Той пристъпи предпазливо към вратата, отвори я и се огледа. — Странно, няма охрана.
