лабораторни области: физическата, или по-скоро веществената смърт не разрушава психоплазмата. Аз видях стотици пъти по време на война или на престъпление как психоплазмата на убития — с цялата й идейна структура и емоционални стереотипи — се вмъква в тялото на убиеца и реформира неговата собствена психоплазма. Така и най-чистият апостол на свободата, когато дойде на власт, неминуемо се превръща в оръдие на Черната Дупка. Ролята на всички наши биопсихоплазмени роботи по вселената е да създават тоталитарни или потребителски режими, които не се съобразяват с конституцията на Космоса. Хората не знаят, че мнозина от онези, които ги управляват или ограничават в ежедневния живот са наши роботи. Само така се генерира разединена енергия. И, все пак, защо войната не се транспонира изцяло в психическа? Защо още не си обучил и отделните цветове барети да се отучат от физическото убийство? Това просто не се оказва ефективно. Отнемането на психическата свобода дава много по-мощна продукция раздвоена енергия.“
„Тъкмо в това ги специализирам сега. Но овладяването на територии все още не може да стане без кръв. Трябва да храним и закона за равновесието. Колкото кръв на животни е пролята, толкова — по специална пропорция — и човешка кръв трябва да се пролее. Ние сме само палачи — нищо повече. Но от това Черната Дупка има двойна сметка: веднъж — при клането на животното, втори път — при клането на човека. Всички ние не веднъж сме се чудили как враговете могат да си позволят такава очевидна, двойна загуба. Те са на мнение, че процесът на самоосъзнаването и законът на свободната воля са алфата и омегата на живота и не жалят нито време, ни огромни загуби, само и само някога, някой си — може на десет века само един човек — да стигне до техните позиции. Ние обаче сме по бързите процедури. Раз — раз! — няма какво много да се усуква. Разбира се, мръсната работа на палача се оставя в ръцете на отделните цветове барети. Ти знаеш: черните барети са тоталитарните политически режими — пък те могат да се боядисват както си щат; черно-сините — фанатичните идеологии и църкви, които се борят против другите истини или не ги приемат; черно-жълтите — всички научни и технологически институции, които се занимават с изваждане и преработване органите на планетата; черно-оранжевите — всички творчески съюзи и индивиди, които се борят за име и създават естетически бомби за продукция на раздвоена енергия; черно- червените — продуцентите на раздвоена енергия чрез хиперактивност на видовете афектации и оргазми; черно-зелените — нашите прекрасни организатори на всенародния бит, които се борят с нокти и зъби за поддържане на потребителските инстинкти. Има и други черни цветове в комбинации — знаеш ги и вече започваш лично да ги контролираш. В невоенно и некатастрофално време всички те специализират именно нашата главна стратегия — състаряване на човека и унищожаване на нервната система и вътрешно проливане на кръв.“
„Вътрешно?“
„Да. Ние разчитаме на мирната цивилизация всъщност много повече, отколкото на природните и военните ексцесии. Религията, Моралът, Общественото мнение, Индустрията, Пазарите, Битът, Масовите изкуства проливат денонощно и целокупно много повече външна и вътрешна кръв, отколкото някаква си война. Пък даже и всички войни досега, взети заедно, не могат да се хванат и на малкото пръстче на религията и цивилизацията по продукция на разединена енергия. Законът, Приумиците и Машината вършат много по-добра работа от войната. Най-вече нравственият закон, който създаваме във всяка религия и идеология, веднага след като си разчистим сметката с нейния създател. Това е шперцът — това е «забраненият плод» от «дървото за познаване на доброто и злото». Успееш ли да прокараш нравствен закон, като използваш и коригираш думите на врага, ти си победил вече. Тогава пускай всички други змии. Първа обаче винаги е черната със синьото по гърба.“
— Аз сега проучвам оная на жълтите пръстени. Разбрах, че нейната цел е да създава хипокинезис — чрез бита и транспорта; хипомнемия — чрез печата; хипологизис — чрез електронно-изчислителната техника; хиповиталис и преждевременно остаряване и смърт — чрез хранително-вкусовата промишленост; хипоаудия и акустически стрес — чрез радиото и шума; хиповизия — чрез телевизията; психиатрични и органични поражения — с насилственото отнемане на законното индивидуално пространство чрез морала и домостроителството; белодробни заболявания — чрез генерирането на прах и пр. и пр. Въобще, нашата наука има за главна цел да продуцира разединена психическа енергия чрез създаване на правила и вещи- патерици, които да изземват функциите на действуващите и латентните човешки органи.
„Да, но ти проучи по-основно синята. Тя е специализирана да отнема свободата чрез фабрикуване на фикс-идеи. Тя изработва чувството за вина пред определена нормативна система, била тя религия, идеология или обществен морал. При всяко отнемане на свободата се спукват стотици хиляди капиляри, загиват милиони клетки! Тялото на човека е бойно поле с безчислени мъртъвци — ежедневно, ежечасно, ежеминутно! Тази, всъщност, най-страшна и повсеместна война, ръководена от Седемте Змии, поражда вътрешното отчаяние, злобата, алчността, отмъстителността, похотта, унинието, съперничеството, ревността, насилието, лакомията, лъжата. Ето къде се разбалансира единната енергия! Повтарям обаче, запомни веднъж завинаги: най- първо — черната усойница със синия гръб! Дори царицата на змийския спектър — самата Черна Кобра — не може да се разгърне въобще, ако не пусне първо синята усойница. Като обясниш на туземното население кое е праведно и кое — грешно, вече можеш да си спокоен. Започва идейно- нравствената кибернетична комедия. Черната кобра намесва своята груба полиция само там, където някой не е повярвал. Всичко друго играе и на сцената, и зад кулисите — в своя най-интимен живот — тъкмо оная пиеса,която ти си съчинил. За съжаление, има един неприятен закон, който хваща и нас: всеки вид змия да се явява на хората пред някоя важна акция на Черната Дупка. Добре че масите не разбират от космическа семиотика. И така — пуснеш ли синята усойница с черния корем — гледай си кефа. Всичко вече си тръгва само. Успееш ли да пипнеш веднъж центъра на ценностната ориентация и второсигналната цензура — можеш да си дадеш отпуска няколко века. Тогава вече се отдай без никакъв страх на Удоволствие и Игра.“
„Минавам в атака“ — бяха последните думи на Аарон Безпогрешния — или проф. д-р Клаудио Ариени, първият съветник на някакъв си нищо и никакъв министър на културата… Връзката му с Великия Неизвестен изведнъж се прекъсна и настъпи огромна и безначална тишина. В тази зала все така нямаше никой. Ако той, в този момент, беше погледнал в другите салони, щеше да види как хората се движат, мислят и говорят безкрайно бавно. В трескавата честота на неговия духовен живот не веднъж му се беше случвало да наблюдава големия театър на човечеството като един нелеп филм, пуснат от някого на възможно най- бавните обороти. От стените на празната зала, в този най-важен момент на живота му, го гледаха като живи голите ангели и девици на Франсуа Леоне, плуващи сред своите толкова различни един от друг сънища и космоси.
Една врата пред него започна да се отваря с най-прекрасната бавност, която е способно да възприеме съзнанието на свръхчовека. Оттам започна да излиза — бледна като стената зад Нея — най-пленителната жена на Европа, Азия и Америка; възпитаничката и най-добрата певица на колежа към църквата „Санкта Чечилия на Иисус Великолепния“, току-що защитила с пълен отличен дисертация по теория и естетика на изящните изкуства; наследница на най-древен патрициански, кардиналски и аристократичен род — Вероника-Лучия Ломбарди.
— Сеньоре! — изтръгна се една кадифяна спазма от гърдите й.
Хайнрих Ендерберг Аарон Безпогрешният включи на пълна мощност всичките резерви на своята титанична воля, за да не я прегърне. Той не можеше да си даде ясна сметка дали стонът на италианката и нейните неизказано предани очи в момента се бяха обърнали лично към него или към нейния Сеньор на небето…
Само след миг жената, която му беше определена от небето и ада, падна в безсъзнание на пода.
Първият съветник Клаудио Ариени излезе бързо в салона.
— Доктор Фенимър Туинсън! — каза той повелително.
6. Джемини5
Проф. д-р Фенимър Туинсън беше подвижен човек. Нямаше нито едно кътче на света, където той да не беше надниквал. Удивителната магия на Познанието и Общуването — на прословутата Информация и Контактите — го гонеше като бясна винаги на път, всякога към нови простори на мисълта и делото.
Още когато беше на шест месеца, майка му започна да му води доволно странен дневник. Малко по- късно, цяла колегия от учени — психолози, психиатри, педагози — започна денонощно да дежури около
