специализират в технологията на психическия вампиризъм, като атакуват с възможно най-несправедливата забележка, най-болезнения за жертвата сарказъм или поведение. Но, както казах вече, тази операция може да се извършва почти изключително на близки разстояния. Така, Черната Дупка наложи преди няколко хиляди години сегашната система на семейството на вашата земя, както и въобще практиката за групиране на свръхблизки разстояния в бита и производството. Това беше най-главната стратегия на Черните Цивилизации, които нямаше как другояче да слязат на земята. За да си поддържат живота, източникът на раздвоена психическа енергия трябва да им е под ръка. Единната енергия на човешкия дух се разцепва поради липса на свобода и хармония; пространството се напълва с тревожните вибрации на раздвоената психическа енергия и потенциалът им в аурата на земята става толкова висок, че възбужда в ограбения мъж най-свирепа и безотговорна агресивност. По този начин черните дупки на вселената завземат първо жената у човека, чрез нея завземат мъжа — и после цяла планета, звездна система, галактика. Успяват да дебалансират циклите и енергиите, създават непоносими условия за живот, изкривяват, например, оста на една планета и я разпъват на кръста на четирите годишни времена. В условията на зимата, добивът на храна и топлина трябва да става чрез труд — и това вече е основната цел на Черната Дупка.
Кл. Ариени: — Казва се, че тъкмо трудът е създал човека. Какво е това: истина или лъжа?
В. Неизвестен: — И истина, и лъжа. Зависи какво точно значи труд. Сега нямам време да обяснявам това: вече се безпокоят за тебе. Скоро ще те повикат. И така, цивилизацията и сегашната човешка „култура“ не са нищо друго, освен методология на Черните Дупки на вселената за освобождаване на раздвоена психическа енергия и на дебалансирана природна енергия и за всмукване на тези енергии от същите тези дупки, които са вампирите на пространството. Това показват изследванията на Белите Лебеди на Вселената.
Клаудио не изчака да го повикат. Той влезе от друга врата и мина през една пуста зала. И изведнъж чу друг глас, който идваше от нечие горещо сърце в една от съседните стаи:
— Това е наистина гениално! Този Клаудио Ариени е един уникум! Всъщност, това е единственият начин да спася всички тия прекрасни мъже, които изгарят по мене. Извън великолепната мисъл, че критерий на Божиите дела е чудото… Присъствува ли чудото на изложбата на художника Франсуа Леоне? — Присъствува! Какво има да се умува тогава? Ама тези чудеса можели да бъдат от Лукавия… Виж ти за колко просто нещо се е сетил съветникът: цитирал е просто отговора на Иисуса, когато фарисеите го обвиняват в същото… Царство, разделено на две против себе си, вече е на погибел. Значи Сатаната воюва срещу себе си… Аргумент, който спасява радикално бъдещето на Леоне, поне в Италия.
Но и другия извод. Въпросът е да се отблъсне ли дори едно живо човешко сърце? Нима не ни учи на същото нашият свят Орден? Исус Великолепният иска от нас да славим Господа не само с молитва, а и с изкуство — с музика, с образи. Спасявайки безумно влюбените чрез творческо вдъхновение, дъщерята на Санкта Чечилия може да спечели и слава за Господа. Ето, чрез този човек сега светицата ми откри пътя! Аз ще създам един център на Славата Божия, в който ще има все повече концерти, литературни вечери, прожекции, изложби, представления. Нека светът види какво може Непорочният! Ние ще бъдем свързани с неразривно приятелство и беззаветна любов — любов платонична, чиста, божествена. И колкото по- невъзможно е за ония, които ме обичат, да се приближат до плътта ми — толкова по-вулканично ще кипи тяхното вдъхновение; толкова по-могъщо ще превръщат те своето плътско въжделение в изкуство. Исусе, любими мой, аз ще ти остана вярна! Аз няма да се оженя за никого, за да не отблъсна стотиците таланти и гении, които съм призвана да водя по пътя към Тебе — по лъчезарната пътека на Исуса Великолепния. И чрез тях — хиляди и хиляди нещастници, жадни за красотата на Истината!
Вселюбомъдра майко Чечилио! Вдъхни ми сили да овладея сладката премала, когато си представям срещата с този вълшебник на словото. Казват, че бил млад и хубав… Ах, Господи! Защо снощи ми се стори, че портретът над леглото ми се усмихна?… Кой си ти, Клаудио Ариени?
„Аз съм оня, когото очаква душата ти от незапомнени времена и с когото си призвана да положиш основите на Царството Божие на земята! Приеми ме, прекрасна, защото аз те обичам и ти ме обичаш с най-силната обич на тая земя. Не си ли спомняш?“
„Ах, Господи Исусе Христе! Боже мой, всеки момент ще се побъркам! Кой говори така ясно и сладко в сърцето ми? Аз губя съзнание, Господи, причернява ми пред очите! Ах, може би всеки момент ще се побъркам! Как ще изляза сега оттук да се запозная с него? Ето, вече два пъти майка Констанца ме вика и тропа на вратата ми… Господи, Господи на силите! Домине ностро, Спиритус Санктус — спаси душата ми! О, аз загивам, Сеньоре — аз, гордостта на кардиналските родове и на светата вяра!…“
От вечерното небе въздъхна сладка прохлада през огромните прозорци на Санкта Палассо. Римските пинии издигаха ръце в гореща и страстна молитва за спасение, а дърветата в парка тръпнеха и вече започваха да събличат разкошните си дрехи — макар все още с голяма съпротива — под напора на октомврийския вятър. Всичко земно е преходно, всяко цъфтене и зреене отдавна бяха изчезнали, и сега, в изтръпналата вечер, ръцете на съдбата започваха да брулят първите листа на многоцветните есенни илюзии.Мечтите на чистата красота все още здраво се държаха о вейките на яворите и трепетликите, на дивия кестен и канадската топола — но вече трепереха с всичка сила. Още две седмици — и разсъблечената градина щеше да остане насаме със съдбата си — сама с огромната си и истинска любов — насаме с Истината. Зад полуоткрехнатата врата Вероника Ломбарди за пръв път през живота си нямаше сила да излезе. А небето бе станало по-червено от кръв.
За пръв път чу повече от един глас:
„Приеми я, Аароне, тъмен син на Незнайния! За синовете на Нощта няма забранена наслада. За тях всичко е възможно, всичко е достъпно. Приеми я — и я изхвърли като непотребна черупка на бунището на живота… Ето, сега само с едно кимване на главата ти ще имаш най-желаната италианка в Рим. Плати на горделивите с фалшивото злато на прославата и позора! Няма насилие и съдба за ония, които сами не ги раждат за другите!“
„Приеми я, Ауриене, сине на светлината! Сине на зората и изгрева! Това е Онази, с която след един месец и четиринадесет дни трябва да посрещнете поредната черна вълна на Вакуума и да превърнете порцията раздвоена енергия в Единна. Само един работник имам сега в Европа освен тебе, който владее това изкуство. Ако не работеше той, Европа досега отдавна да е потънала. Но сегашното земетресение може да е катастрофално. Само един воин няма да стигне. Нужни са най-малко двама. Подготви твоята свещена съпруга за великата мисия, която ви се възлага, защото броени години остават до окончателната победа над Черното Слънце! Затова вакуумните му имплозии през тези години ще стават все по-мощни и отчаяни. Но това са само предсмъртните му гърчове. Заедно с душите, които са негови, то ще остане да спи 12 милиарда години някъде далече назад, в 13-та сфера. А вие ще минете в Новия Свят. Там мисъл, чувство и действие са единни и те са за всички.“
„Сине мой, Аароне, приемнико мой любими! Аз за пръв път от толкова много векове обикнах човек и това си ти. И ето — силата ми отслабна. Аз те обикнах тебе, а баретите на Тъмния Спектър не трябва да имат сърце. Сега силата ми изтича и преминава в тебе. Аз нямам повече сили за зло. Остава ми само Черната Мъдрост. Сега цялата ми надежда е само в тебе. Чрез мен все още всичко можеш да знаеш. И недей да мълчиш толкова дълго, като те викам! Отговаряй веднага. Поне можеш да дадеш знак, че в момента си зает. Не ме карай да те подлагам на аварийно изпитание! Зная, че задачата ти вече не е така лека, както мислеше в началото. Ти отсъствуваш от връзката, защото сигурно си обикнал и се занимаваш със сърцето си. Това е недопустимо! Ние нямаме друга майка, освен Нощта и друг Баща, освен Разцеплението. Наши са всички удоволствия и всички жени, но една жена — никога! Това е смърт и за черните, и за белите барети — да го знаеш от мен. Сърцето е ненужен боклук. Когато великият план на Владетеля успее, ние ще бъдем само воля и устрем — и никакво чувство няма да може да ни се опре! Чувството е празна загуба на енергия и време, смърт за всяка барета. Има само едно законно чувство — верността към Нощта! Вероника също е в ръцете ми, но професор Ломбарди е оръдие на врага. Не забравяй професор Ломбарди! С дъщеря му прави каквото си щеш — ако искаш, играй си на любов; ако искаш проиграй я на карти — но професор Ломбарди не забравяй. Затова те изпратих в дома му.“
„Велики Неизвестни, можеш ли да ми обясниш нещо малко по-подробно?“ — запита Клаудио Ариени и отговорът, както и целият диалог, отново протече със светкавична бързина:
„Питай“
„Защо Черният Спектър разрешава на баретите от отделните тъмни цветове да ликвидират противника физически, а на самите Спектрални барети това е забранено? Аз зная — ти ме преведе из всички
