Разбира се, госпожица Дейвидсън скоро смени фамилията си и пое с разумния си мъж към върховете на благополучието. Развръзката бе мъчителна и една нощ Фенимър констатира, че… се е съблякъл гол. От този момент той вече не можеше да контролира на сън старата си „болест“ и избягваше да спи по чужди места, защото на сън късаше дрехите си и всички чаршафи.
С голямо настървение Фенимър Туинсън се зае да следва социална психология със специализация по психиатрия. Неговата дипломна работа от университета, под заглавие „Структурно-типологичен анализ на характерните мотивации, кулминации и развръзки в световната литература“, сега прерастна в дисертация на тема „Видове потребности и чувства и корелативно-структурен анализ на психозите, психопатиите и неврозите“. След защитата, книгата му се отпечата и се преведе на няколко езика. Получи цели купища рецензии и вагони писма от почитатели и почитателки, поради което трябваше незабавно да се скрие в друг щат, защото иначе работата ставаше невъзможна. Името му стана легенда — минаваше за един от най- крупните неофройдисти и маркузеанци6 в Щатите. Но Фенимър Туинсън не можеше да не подложи теорията си на проверка. Наблюденията на писателите бяха богата основа, но за науката това не бе достатъчно.
Започна психиатрична практика. Изведнъж пожъна грамаден успех, но скоро разбра, че трябва да бръкне още по-надълбоко. Неговите „Лечебни резервати за свободни мъже и жени“ почти опразниха лудниците, но възникна нещо неочаквано — излекуваните манкираха и не желаеха да стават „нормални“, с всичките обязаности на граждани и семейни… Образуваха се цели колонии на избягали „нормални“ и техните водачи — излекуваните луди, които тръгнаха да търсят своето царство дълбоко из джунглите на Южна Америка. Доктор Фенимър Туинсън бе напипал някакъв главен изключвател на цензурата в психиката на цивилизования човек и с това не извърши никаква услуга на технотронното общество. Нещо повече, той не беше довършил своето цялостно изследване на човешката личност и сега къртовски трябваше да работи за освобождаването и на останалите душевно болни, у които беше блокирана потребността от творчество или свобода на индивидуалната изява. Оказа се, че блокиращите механизми на цивилизацията не са насочени само към органните потребности, но и към всички действителни духовни потребности.
Работата на Туинсън, по своята желязна логика, трябваше неминуемо да го доведе до въоръжена борба. Другите мислители, без да са психиатри и психолози, почти винаги са стигали все до този крайъгълен камък: да се ликвидират програмиращите режими. Фенимър обаче разбираше същността на задачата.
Третият, крупен труд на великия психиатър, бе със заглавие: „Неклинични и клинични форми на психопатологията и тяхната детерминираност от мирогледните типове доминанти“. Фенимър Туинсън от малък бе на нож с всички проповедници и философи и сега вече му се беше удал случай да се разправи и с тях. Той завърши и трета категория науки: история на философията, религията и идеологиите, след което обобщи изводите си в монографията: „Типологично-структурни корелации между основните идеофикси на човечеството и соматичните и несоматичните заболявания“. Веднага след това започна практика на широк фронт, основа „Психиатричен съюз на идеотерапията“ и проведе двугодишни изследвания и експерименти в неклинична обстановка, като се надяваше да хване болестта в началния период на нейното генериране. В статията си „Психопатологични генератори и законодателство“ Фенимър Туинсън изказа редица всеизвестни истини, но ги обвърза не само с негативния личностен аспект на последствията, а и с огромните загуби за обществото и държавата. Той си позволи да завърши статията с горчивата констатация, че „може би комунистите по-добре ще проведат в своята държава подобни реформи, защото те имат монопол върху идеологията и индустрията — стига да могат да разберат социално-психологическата и икономическата ефективност на тези реформи“. Той споменаваше, че пълната ликвидация на църквата не била ни най-малко основната грешка на болшевиките, а напротив — база за едно здраво общество. „Ако имаше зад желязната завеса достатъчно интелигентни ръководители — пишеше той в статията си — да проумеят кои са реалните природни и духовни потребности на човека и да създадат условия те да бъдат задоволявани, комунизмът положително щеше да постигне своите глобални амбиции. У нас обаче такива коренни реформи по същество са невъзможни“. Тази статия бе лебедовата песен на Фенимър Туинсън на бойното поле на науката. Дадоха му да разбере, че той „трябва да си затваря човката“ и да прекъсне връзките си с всички останали психиатрии, както и с неговата собствена, като започнаха да го следят дали няма някакви връзки с компартията и съветската идеологическа диверсия. Обществото, наречено „Психиатрически съюз за идеотерапия“ бе закрито.
Това бе преломен момент в развитието на Туинсън. Той продължи сам своите изследвания в голямата лудница на света и никога не се оплакваше от липса на материал за наблюдение и лечение. В резултат на няколкогодишен упорит труд, големият психиатър излезе със своя най-крупен шедьовър, в който полагаше основата на една нова категория заболявания, различни от душевните. Туинсън беше откривателят на категорията „духовни заболявания“, които свързваше с различните „спирогени“ и техните последствия — „спирозите“, „спиропатиите“ и „спироневрозите“, както и „спиро-соматичните“ болести. По същество „спирозите“ и спироидните болести, според големия учен, представляват неклинични „патоспирози“ и се изявяват в „амбициаторния синдром“ за строителство на неекологична цивилизация. Основен, общ симптом на всички спирози е наглостта и леснотата, с която духовно болният се вмесва в природните и душевни структури и процеси. И когато проф. д-р Фенимър Туинсън публикува своята „Периодична таблица на спирозите, спиропатиите и спироневрозите“, включваща редовете и периодите на психозите, психопатиите, неврозите и обикновените соматози, славата му гръмна по цялата планета. От всички що-годе кадърни психиатри по цял свят той бе произведен за Менделеев на Медицината и неговият триумф засия с пълен блясък. Най-важното беше, че нулевият ред в неговата Таблица представляваше основните периоди на типичните „идеофикси“ на човечеството, „които генерират и катализират всички категории заболявания по съответните периоди“. Първият ред вече беше на „спирофиксите“; вторият — на „психофиксите“; третият — на „неврофиксите“; четвъртият — на „емофиксите“; петият — на „либидофиксите“, шестият — на „хипнофиксите“ и пр., и пр. Първият вариант на редовата структура на Таблицата не позволяваше да се получат константите, които бяха изчислени от математическата психиатрия по-късно. След необходимите корекции и размествания, стана възможна и теоретическата прогноза за т.н. „психиатрически лантаниди“, които визираха в празните си квадратчета възможните бъдещи заболявания на човечеството, ако то продължи да върви по пътя на религията и цивилизацията.
След малко упражнения, с Таблицата на Туинсън — или „Туинсъновата периодична таблица“ можеше да си служи всеки интелигентен човек. Все повече и повече специалисти и любители прилагаха успешно и мигновено лечение и самолечение чрез Таблицата на Туинсън. В практиката се установи, че не винаги в основата на едно заболяване стоят непременно „идеофикси“. В действителност, опорният пункт или изходното гнездо в таблицата — и съответно в структурата на човешката личност — можеше да бъде в който и да е ред първосигнални генератори. Най-често обаче се процедираше така: замествайки фикс- идеята на болния със съответната Естествена Природна Реакция или Реална Духовна Потребност от генералните редове и периоди, туинсъновите последователи жънеха небивали успехи. Констатираха се хиляди случаи на „спонтанно изчезване“ на рак, склероза или диабет; на психози, психопатии, неврози. Стотици хиляди жители на Америка — „континента на неврозите“ и Европа — „континента на психозите“ — намериха здравето си в „системата Туинсън“. Там е работата обаче, че скоро след като болестта им изчезнеше, пациентите се разболяваха от други болести или се връщаше предишната с някое видоизменение. Туинсън разбра, че по самите „генерални редове и периоди“ на личността човечеството още не е наясно. Той седна да проучва аксиологията на еретическите учения, защото усещаше, че само там може да се намери нещо съществено.
Той не можеше обаче да се прости така лесно с голямото си откритие и седна, та написа едно „Допълнение към Таблицата на Туинсън“ с подзаглавие: „Наблюдателни и тестови методи за диагностиране на идеозите, идеопатиите и идеоневрозите, както и на спирозите, спиропатиите и спироневрозите“. Допълнението завършваше с предписания за законодателството и полицията, с цел установяване на строг контрол над всички духовно болни с „амбициаторни комплекси“.
В резултат на всичко това, опитите за убийство на гениалния учен-изследовател, мислител и лекар не закъсняха. Тогава за пръв път отново се обади един Глас на най-чист, литературен английски език:
— Скъпи Фенимър, твоята е дотука. Веднага си вземи най-важните неща и бягай в Европа. „Свободният“ свят не е за тебе. До три дни ще бъде направен опит да те убият!
Професорът отдаде това на преумората. Обаче точно след три дни през прозореца се стреля и Туинсън едва успя да се отърве с тежка рана в белите дробове, от която лежа няколко месеца без никакви гаранции
