на Сърцето протяга ръце към Гласа на Разума…
— Бъди сигурен, че не е далечен часът, когато ще усетиш, най-после, и Гласът на Волята.
— Аз мислех, че Великият Неизвестен е острието на Черната Воля… Че Белият Лебед е цветът на Бялата Воля.
— Черна Воля не съществува. Съществува само Черна Мисъл.
— А какво е тогава Черната Магия, Оръжието, Властта?
— Те нямат абсолютно нищо общо с Волята. А б с о л ю т н о н и щ о о б щ о! Това са мъртви форми, илюзии за величие, породени от пълно духовно безсилие. Това са изчадия на Личната Воля, която няма нищо общо с Волята! И «Бяла Воля» не съществува, защото, Воля ли е онова, което не се интегрира с тъмнината? Знаеш ли още колко големи неприятности имам с Личния Разум на Белите, Личните Чувства на Белите и Личната Воля на Белите?
— Личен Спектър?!! У Белите?!!
— Разбира се. Именно Личен Спектър! Само да взимаш и нищо да не даваш — това е ясно, че е зло. Но когато всичко даваш, а нищо не взимаш — това непременно добро ли е? Ти знаеш ли колко войни и катастрофи са станали само поради нежеланието на Белите да приемат доброто на ония, които искат да престанат да бъдат Черни? Знаеш ли колко горещо е желанието на Мрака да стане Виделина и колко трудно е за Светлината да се смири до Виделина?
— Не затова ли толкова мощен е избликът на живот в часа на виделината? Виделината на деня и виделината на годината не се ли крият в самото преддверие на тяхното раждане?
— Точно затова и в часа на здрача нито капка енергия не може да падне отгоре. Няма нищо по-тъжно от светлината, която си отива, защото не е поискала да вземе от доброто на тъмнината. Мислил ли си някога върху стиха «Синовете на тъмнината са по-умни от синовете на светлината»? Защото има и друг един стих: «Аз съм Виделината на света»…
— За първото много съм мислил. Баретите на Тъмния Спектър преминават през всички школи на Светлия Спектър. И обратно: Белите Лебеди на Вселената също завършват не само Белите Школи, но и черните. Точно затова не мога да разбера: защо, наистина, Белите, когато са на работа по света, често изглеждат много по-глупави от Черните?
— Това съвсем не е от глупост. Разликата е само във видимостта: Черните си служат и със своите методи, и с методите на белите; а Белите Лебеди на Вселената могат да си служат само с белите методи. Само онези, които са Синове на Всемира, могат отново да си служат и с двата метода…
— Това е много сложно… Как тогава да разпознаваме кои от кои са?
— По резултатите.
— Резултатите често са след векове…
— По-добре късно, отколкото никога. Важното е резултатът да бъде живот, а не смърт. Да бъде истина — а не лъжа. Да бъде любов, а не омраза. Да бъде свобода, а не робство. Резултатът може да бъде само един: съвършеният човек. А съвършеният човек се познава по това: той прекрасно се разбира и с Духа, и с Природата. Точно затова и става прекрасен. Неговата душа е възвишена, умът му — лъчезарен, тялото — младо. В очите на съвършения истината дивно просветва през благостта и най-нежната обич — през правдата.
— Но Синовете на Всемира получават поръчения да бъдат и ангели на смъртта… Аз лично само на това и съм учен — минал съм през всички изкуства на смъртта. Аз съм подготвен — ако получа нареждане — да унищожа и самото човечество, щом това е необходимо. И няма да ми мигне окото! За мене хората са леш. Всеки живее за своята правда!
— Работата е в това, че когато Синовете на Виделината сеят смърт, жънат живот. Това е разликата. Ако син на Всемира убие, той е длъжен мигновено да възкреси убития. Черният Тумор на Вселената не владее това изкуство. По това ще познаеш неговите работници.
— Не те разбирам. Защо ги наричаш «работници»? Те са изцяло рушители — дори и когато привидно градят. Техните градежи непременно разрушават нещо: здравето, душата, природата…
— Ти забравяш най-великия закон. Закона за Равновесието.
— Аз може да съм резидент на Черното Смукало на Галактиката, но аз съм резидент и на Белите Лебеди. И те ме карат сега да те попитам — те самите още не разбират: как може Законът на Равновесието да е толкова жесток? Защо трябва да има болести, ужаси, катастрофи; защо трябва да има старост и смърт? Защо загиват толкова много невинни същества по земята?
— Странен въпрос… Невинни? Да загиват? — Не е регистрирано!
— Не е регистрирано?!!
— Не.
— Та това е чудовищно! А малките деца, които загиват при земетръси, бомбардировки? Аз, изглежда, наистина трябва да се лекувам… След случая Вероника Ломбарди нещо съвсем не съм в ред. Няма да се учудя, ако започна и да бълнувам на сън. Нещо недопустимо и за най-проста барета…
-… Няма нищо чудовищно, сеньор Ариени… Ще се наложи наистина да ви полекуваме. Сеньори, вие всички чухте бълнуванията на този човек от половин час насам! Имаме и магнетофонен запис. Можем само да бъдем благодарни на господин Канио Бочерини, че ни сигнализира така навременно за възможното заболяване на министъра. Сега вече всичко е ясно. Вашето мнение, сеньори?
Хамалинът Клаудио Ариени отвори очи и видя своята малка стаичка в Неапол, пълна с важни господа и лекари. Не липсваха и журналисти. Чу се пак един глас:
— Наистина, повече от ясно… Ние можем само дълбоко да съжаляваме, драги колеги. Напрежението, това проклето напрежение! После идва стресът… и прочее… А какъв ум! Какъв талант! Какви възможности! И как се събират нещата на главата на човека понякога! Сеньора Ариени безследно изчезнала; професор Ломбарди — и той… Моля господа журналистите да останат накрая за специално интервю. Никак не е изключено, сеньори, някой сега да поиска големи суми за откупване на отвлечени…
— Ммм дааа… Сложно положение. Министърът засега не може да отговаря за своите финанси и притежания. Най-обикновена шизофрения, колеги. В случая — малко по-сложна форма. Разтрояване и даже мултипликация на личността; синдром на космическо величие; мъглява окултно-философска и поетична терминология с тежки поражения на мисленето…
— Сеньор Бочерини може да бъде спокоен. Министърът е в най-сигурни ръце. Ние ще го лекуваме — ако се наложи твърде дълго, — но накрая
Двама силни санитари в бели престилки хванаха здраво докера Клаудио Ариени под мишниците и го вкараха в линейката пред входа. Той не прояви никаква съпротива. Лекарският консилиум остана насаме с журналистите на съвещание и инструкции от специално естество. В същото време сирената на болничната кола огласи в това тъй ранно утро всички квартали от двете страни на Виа Апиа.
«И за какво беше всичко това? — питаше се министърът между двамата великани в колата. — Заслужаваше ли си цялата тази тупурдия само заради спирането на някаква си книга? Та аз имам всичката подготовка за президент на която и да е държава! Този пост дава най-големи възможности за саморазправа с Единната Енергия…»
«Нищо подобно — нахлу черната нощ като леден вятър в съзнанието му. — Акцията бе изпълнена блестящо! На този етап в света нямаше нищо по-опасно от книгата на Лучио Ломбарди. Сега вече можем да разчитаме на пълен успех. Ако внушението за майките бе успяло — то всичките ни планове, всички наши институции, цялото ни производство, всички държави — цялото наше хилядолетно дело щеше да хвръкне във въздуха! Това бе твоята защита на кандидатска дисертация и от този момент ти ставаш нашия абсолютен резидент на тази упорита планета. Черната вселена е готова да си затвори очите дори пред твоите циклични отсъствия, защото, в края на краищата, важен е резултатът. А твоите резултати са твърде добри!»
— Доколкото ми е известно, когато един черен резидент работи с белите изроди, той е длъжен да превключва и на бяла честота или на светлия спектър…
— В това е може би твоята фатална грешка, любезни. Резидент на планета не може да превключва на
