Глава 3.
1 Така ни учи Светлината на Новото Царство Божие — и учи ни предълги години.
2 Тогова, Който учеше народа на съвест небесна и обич към ближния, разпнаха на кръста и Той възкръсна след три дни.
3 Празниците на Христовото присъствие почнаха после — ведно с кланета и кръстове, и арени. Понеже Учителят каза:
4 «Който яде от плътта Ми и пие кръвта Ми, той ще се насити!» А кой пи и яде?
5 Радостната аз — не унивах и слушах дума по дума словата Му, понеже Го любех по-много от всичко на земята и на небето.
6 А когато апостолите се разсейваха или спяха по време на Слово тялом и духом, Господ на мене само говореше, понеже аз нивга не заспивах.
7 Не заспиваше само и Неговият любим ученик Йоан, който не ще вкуси смърт, докле не дойде Царството Божие в сила.
8 Такава е тайната на Словото мъдро небесно: лей се пред всички, но един по един богати телесно заспиват, а богати от мъдрости — тоже.
9 Нищи духом, подобно на мене, от много не разумява, но чуе ли Божие Слово — слухти му духът до примиране!
10 Затова и аз, братя мои и пламенни мои сестри во плътта на Христа и во виното,
11 чух, разбрах и запомних навеки онова, Тайното Слово, що минава през уши на светии подобно на вятър; през ума на апостоли — сякаш порой е дошъл и отминал, та всичко зараства безследно.
12 На този, който невинно седеше от дясната страна на Христа, писанието му после преправиха.
13 А на мен и през ум не ми идваше да седна нещо да пиша — как аз, последната и грешната, онази, с клеймо на порока?
14 Та аз и тогава, при кладенеца, и чак до деня на Голгота, не разбрах думите на Пречистия, та се мислех за мръсна и душевно прокажена,
15 та надничах по време на Слово съвсем най-последна, облечена в проста дреха и с покрито лице като прокажена.
16 Само от време на време, слушайки Словото как се гъне като небесен балсам върху душата ми — рана,
17 чувайки неща, които разбирах, и може би аз само разбирах, Учителят очите Си вдигнеше и отдалеч ме поглеждаше като манна и огън!
18 Много ми харесваше това, дето Господ ни казва: «Ако имаш две ризи…», ала Бог Си повдигне очите и нежно се усмихне само на мене.
19 Понеже аз прочувах от време на време и слушах в сърцето си: «Не говоря само за ризите…»
20 После, разливаше се нещо неизказано сладко в гърдите ми, щом прошепнеше Той на ума ми в някой отдих преди друго слово: «Не само душата и тялото си;… който иска да спаси и честта си, и доброто си име…» — и колко още неща Той ми каза — …
21 Никой още не бе говорил така, в нито една синагога, в нито едно учение — нито пустинници, нито пророци, нито мъдреци и светители.
22 Всякой бързаше да спаси себе си, честта си, имота си, своето дело, своята истина и своята съвест — сиреч плътта и душата си. Никой не знаеше, че така и плът, и имот, и душа ще погинат.
23 Никой не разумяваше що значи: „Напуснете роднини, баща, майка, мъже и жени — и тръгнете след Мене!“
24 Никой не разумяваше що е Христос: Син Божий! Ала Бог е Любов, а Синът Му е проявление.
25 Що е това да раздаваш и що е това проявление?
26 Що значи да извадиш окото си, когато те съблазнява? Съблазън пък що е? Що е грях плътски и грях на душата? Не е ли най-главният грях да не послушаш Бога в сърцето си?
27 Истината приех, сестри и братя на Истинния, и Истината ме направи свободна!
28 Аз имам ключовете на Царството; и Йоан ги има — понеже бяхме трима с Иисуса Христа, Сина Божий.
29 Там, където са двама — каза сам Чистият, — там съм и Аз; но малцина пък знаят що каза за тримата — у трима е ключът на Царството!
30 А Царството Божие не е на небето, нито на земята. Царството Божие е вътре в нас.
31 Ако вътре в нас ние решим да правим волята Божия, на небето ще има Царство Божие, и на земята ще има Царство Божие.
32 А светило под шиник не стои! „На земята“ и „на небето“ — това е едно. Светлината трябва да свети, а ние — да раздаваме.
33 А много, много ми е говорил Иисус от Назарет за Сестрите Божии, Майките Божии, Любимите Божии.
34 Праведни Майки също има, Майки-светици също познаваме.
35 Но сега няма истина, по-важна от Словото, затова ще ви кажа какво Той сам говори.
36 Приемете Словото Божие чисто и точно:
37 „Истина, истина ви казвам: няма по-горни в Царството на Отца Ми от Любимите Божии!
38 Те не раждат деца от плът, а родят ли — превръщат се в Майки Божии.
39 Може на късчета да ги разсечете — те не се отказват от Отца, това им е всичкото!
40 Ала не се разкъсва на късове пламък небесен; никой никога не е видял някой да опетни Любима Божия.
41 Има Невести Божии, има Съпруги Божии — тях опетняват, когато са на земята, ала Любима Божия — никога!
42 Невестите Божии правят това, що Отец им диктува в сърцето — и тогава обикват; ала обикват Отец на земята, когато е в тяло на някой осиян.
43 Невеста Божия не може да диша без отец Божий, всеки миг на него отдава, от него се наслаждава, на него се възхищава!
44 Няма, няма Невести Божии по манастири и хладни стаи момински — там обитават Девите Божии, ако нивга не остаряват.
45 Слушайте вие, Невести Божии, онемейте от Словото Божие!
46 Ако има отци на земята, няма и век да мине — Царството Божие на Земята ще слезе.
47 О, невести, невести на Славата Божия, де сте, радост Моя, ненагледна и румена?
48 Посети ли Отец някой мир, слиза в сила и огън бушуващ! На отците нищо не се опира; на отците нищо не се отказва — пръв е Отец Ми измежду всичките!
49 А тая, която отец обикне и възлюби, тя му вярна остава навеки и никой друг не познава.
50 Ако ти си Невеста на Бога, рабиня на отец Божий приставаш — очарована, слисана, вечно заета с Него.
51 Първият и последният, Цялото и Частта, Началото и Края, Всичкото Битие и всичките чудеса — само в него, отеца, намираш, и за тебе друг бог няма извън него!
52 Там, дето отец премине — никнат слънца и светли обители!
53 Там, дето Отец се явява, хората и природата, небето и световете се съюзяват за обич и подвиг.
54 Невеста Божия няма друг ум, няма друга душа, освен Отца й!
55 Невеста Божия следва отец Божий по петите навсякъде, вярва му и го боготвори, търси го и го намира, сънува го нощем и денем пребивава с него в душата си.
56 Усъмни ли се само за миг в съюза им — в безконечната мъдрост и истина на своя избраник, — той изчезва в небето за нея, той си отива.
57 Опетни ли с петънце от съмнение сянката му — отпиши я такава Невеста Божия, тя е обречена!
58 Плодовете на Отец на земята отци Божии ги раздават — а Невести поемат кошовете.
59 Ех, ти, славна Невесто, къде си — с дарове да те обсипя? С дивни звезди да ти пътя постеля; с трон да издигна светилището, дето Аз да седя, а ти на Мен да слугуваш!
60 Вечни ангели и сили небесни ще сложа отдясно ти! Адски цербери и стихии ще треперят отляво ти!
