Глава 1.
1 Евангелие от Мария Магдалина, последна ученичка на Благия, първа несретница и блажена от Неговото несметно стадо!
2 Пророци и апостоли ми жигосаха душата с петно на позора; сестри и отци ме наричат презряна, най- първи Христови поборници ме оставиха клета, несретна на улицата.
3 Припадам навеки пред Твоята Истина, Отче; отварям сърцето си пред заветното миро на Словото, спечелена и съкрушена във вечността!
4 Хвърляха пръст и камъни, наричаха ме блудница и смет Вавилонска, раздираха одеждите ми и ме плюеха най-позорно.
5 Кой си Ти, Праведнико от Назарет и Светецо от красна Емазия, Който опрости греховете ми?
6 Подобно на роб от Небесното Царство, смирено що ходиш и благославяш?
7 Кой си Ти, Пратенико?
8 Ревнителите на старото учение рикат, подобно на лъвове, а на устите им пяна излиза: «Зъб за зъб, око за око!»
9 На кого приличаш, щастливий, препасаний с Истина, о, с благост загърнатий и обкичений с доброта?
10 Я не преобръщайте Слово и Правда на празно тулумище, ей, казвам ви, съдници мои и Негови!
11 Него осъдихте, Първия, не моята жалка направа.
12 От Него взехте с кошове, а после с шепи пресявахте!
13 С ковани каруци отнесохте — с менци ръждиви предадохте.
14 Ей, стара съм вече и сама на света, изоставена, ала Господ с мен се не съди — на вас забрани да говорите.
15 Кой ли не поруга името Му, кой ли не преиначи думите Му — колко зърно остана сред плявата?
16 Поучете се, мои родни сестри во Христе, поучете се и се кайте — Бог е над нази Съдник единствен, няма други, освен Бога.
17 Я се вижте на какво сте заприличали!
18 Откъде взехте тая кожа охлабена — печена или смазнена?
19 Риба ли не проядохте, месо ли не позволихте на децата си и на себе си?
20 Кой разреши това, Спасителят ли?
21 Откъде тая ходба прегърбена, тия луни по шията, тия коси трошливи и побеляващи?
22 Слъзливи стават очите ви, пяна се крие на устните ъгли; плачлив става гласът ви, плачлив или груб като римски крясък.
23 Отде това змийско блясъче в погледа?
24 Що ви Христос говори толкоз години, а сега сте по-стари от всеки езичник и бирник, простете ми?
25 Не ли правдата ваша надви над Правдата Негова?
26 Пак се препъвате, пак се делите и мразите — всеки пак водител иска да става, а правдата може ли правда да се нарича, щом убивате някой с очи като с камъни?
27 Совест и срам може ли някой да има, щом замеря своя пръв брат от стадото с думи и мисли сурови?
28 Не ли Той сам каза: «Прощавайте седемдесет и седем пъти по седем»?
29 Как ще любиш врага си, щом кат своя си, от една трапеза с Иисуса, сега не можеш да гледаш?
30 Как, народе, да вярваш, когато ти сам беше на стъгдата и мнозина чуха и помнят Неговите думи?
31 А писаха точно обратното; съвещаваха се и съкращаваха, обмисляха и прекрояваха — не можело то, Господ наш Истий, такова нещо да каже…
32 Мъка гложде сърцето ми, о, множество сестри мои, и ангели — през вас още много нозе ще минат, да ви потъпчат наравно със земята.
33 Още много пророчици Божии и Любими на съд ще ги пращат и на кръст ще разпъват от злоба.
34 Ако някой все още има ухо да слуша — надайте ухо, о, Христови невести, — Бог сам сега повелява правдата вся да разкажа, та да не погинат и малкото, които останаха верни.
35 Тогава бях още срамница — прикривах се от Бога в сърцето си, вярвах по-силно от всички, че съм безсрамна наистина.
36 О, как ме би оня, същият, когото обичах от цялата си душа!
37 Първи не ми беше, но аз ли съм виновна, че сърцето обича подобно на извор?
38 Подобно на кучка ме рита той по лицето, понеже робиня не ме искал, а парите му аз не желаех.
39 Натири ме, насъска слуги срещу мене, народ се собра посред бял ден.
40 О, аз цялата пламтях от страх и от срам, мъже и юноши ме блъскаха и късаха дрехата ми; първи мъжете се занавеждаха камък да търсят!
41 Отде се взе в тоя час, Повелителю?
42 Ах, приятели, мои приятели, помните ли как тълпата се разцепи на две?
43 Сякаш Божий камшик-светлина беше плюснал, та се дръпнаха всички!
44 Светлина като слънце вървеше отгоре — от косата улица; тълпата замлъкна, понечи да мръдне — не можеше.
45 И тогава Той тихо изрече прочутите думи!
46 Един по един се съвземаха, камъни падаха от срам по земята; неми и румени от срам и не знам какво още си тръгваха, съвсем опустя улицата.
47 Тогава, о славно мигновение, Той, Небесният, сам приближи до мене и ме погали по косата.
48 О, сестри мои, трижди нещастни и трижди блажени, така плаках тогава, така много плаках, станала прах във Нозете Му!
49 А беше настанала вечер.
50 На смирна ухаеше въздухът, чуваха се далечни крясъци на птици.
51 Собра се народ отново, но сякаш невидими бяхме с Христос за очите им.
52 При нас стоеше само един — приятелят Му Йоан, —
53 първият, който чу най-главната мъдрост, та аз чух как веднъж Учителят каза: «Ето, между вас стои един, който не ще вкуси смърт, докле не дойде Царството Божие в сила!»
54 Трима няма в света в единение, които съгласни с тази мъдрост да бъдат.
55 Ала в тоя миг ние станахме трима: аз разумях, а апостол Йоан Му повярва.
56 Просветна небето за миг и ние видяхме всите му власти, и сили, и ангели!
57 Потоци от слънце и мир ги обливаха — те напрягаха дух, та да могат да чуят Учителя; а в небето, да чуеш, значи да можеш да разбереш.
58 Тогава разбрах аз, негодната, що е Учителят на Земята и що е Небесен Учител.
59 Където и да се каже Словото, то се разнася, подобно на светкавица, по всички небеса и земи на Праведния!
60 А Той ми каза насетне: «Много са на света и в небето ангелите; божества и светии от Бога даже, но живота не разумяват и на драгостта земна слагат печат на позора.
61 Тия все са богати на мнения и от гордост са препълнени, ала по-скоро камилска връв ще мине през иглено ухо, нежели богат с чуждо бреме да влезе в Царството Божие!»
62 Рече тогава кротко Учителят и ме попита: «Обичаш ли онзи, с когото предрагост обменяш?»
63 «Всякога го обичам, Господи!» — отвърнах Му аз пламнала.
64 «Нали нивга не искаш нищо от никого?»
65 «Нищо от никого не съм искала, Господи! Никога!»
66 «Хубаво ли ти е с него и на него с тебе сякогаш?»
67 «Хубаво ми е, пророче; о, как ни е хубаво, Господи!»
68 «Иди си тогава с мир, Жено, и не греши друг път да мислиш, че си грешна!»
