имаме доказателства, че ти не си никакъв Ариени и нямаш други роднини. Ние бяхме честни към вас, господин Кой Знае Кой — искахме да си спасите кожата. Не мислете, че сте ни кой знае колко мил и симпатичен, та затова. Можете да се отблагодарите на новия шеф, който дойде тази сутрин. Трябва да ви успокоя, че хората, които… Вероника Ломбарди… нали разбирате… Шефът ги очисти всичките. Беше като ненормален… Доста блестящо представяне на един нов шеф на Мафията… Въпреки, че беше с маска, имахме чувството…
— Млъкни бе, идиот! — проговори брадатият и се обърна към Клаудио Ариени. — Мене ме интересува, господине, защо постъпвате така странно? Нека говорим откровенно. Вие осъждате себе си на смърт, а сеньората — на лудост или самоубийство. Това е извън всякаква човешка логика — да оставим етиката и другото настрана.
Гласът на Клаудио Ариени, с който отговори, бе възглух и пресипнал. Никой не можеше да бъде сигурен дали в този момент господин министърът плаче или говори така по някаква друга причина.
— С вас, сеньоре, мога да бъда откровен. Зная, че ме имате за чудовище, но зная също така, че имате и причини да бъдете внимателен с мене…
— О никакви други причини, освен сеньората… Можете да бъдете напълно сигурен!
— Сеньората?
— Именно сеньората, разбира се. Тя ви обича, господине!
След дълго мълчание съпругът на сеньора Ариени отговори:
— Ще ми се да не се произнасяте върху неща, по които не можете да бъдете компетентен…
— Ега ти разговора! — изсмя се един от полицаите…
— Позволете ми да бъда откровен, сеньоре. Аз имам основания да се грижа за сеньорина Ломбарди и нещастният инцидент тази нощ… е моят най-голям пропуск… В търсене на вас аз изпуснах нея… Господине! Каквито и решения да вземете, аз искам да зная едно: защо направихте всичко това? Защо разбихте живота на толкова хора? Какви са вашите цели, ако ви е възможно да кажете?
— За разлика от вас, господине, и от всичката тази паплач по земята, аз не изпълнявам лична воля по лични планове и съображения. Освен това, пред никого от вас не се отчитам за това, което върша. Моите почитания, че усещате нещо по-голямо зад действията ми, но повече нищо не мога да ви кажа.
— Ето, виждате! Сеньората е заспала на земята, съсипана от всичко, което преживя през нощта. Не ви ли се къса сърцето? Интересува ме, като имате някаква мисия, каква е тя: мисия на звяр или мисия на дявол?
— Не е необходимо да се интересувате. Вие имате всички основания да ме ликвидирате, да оплячкосате богатството ми и да вземете Вероника Ломбарди под
— Що се отнася до богатството ви, от него се интересуват тия юнаци тука. Аз нямам нищо общо с това.
— Я па тоя! — обади се пак предишният полицай.
— Млъквай и си затваряй плювалника — обади се друг, — трябва да му се подчиняваме. Сам шефът го назначи за тази акция. Иначе… не знам дали ме разбираш…
— Ще рече, че ви интересува лично съдбата на съпругата ми? — запита Ариени.
— След като вас не ви интересува… Господине, има по-дълбоки неща. На сън сеньората говори само за вас. Вие не знаете, може би, с какво чувство, с каква нежност и обич споменава вашето име!
— Позволете да не ви вярвам.
— Както желаете. За мен това е един рядък случай. Такава огромна пропаст между съзнание и подсъзнае не може да се наблюдава често. Сеньоре, времето ни изтича. Трябва да вземете решение.
— Мога ли да разчитам на вашата грижа за съпругата ми до три дни? Тя ще ви бъде залог. Като начало, мога да ви дам двеста милиона в злато. Повече нямам в момента.
— Добре, сеньоре. Имате моята дума. Аз ще й осигуря най-добри условия. Когато се събуди, ще започна и моята терапия за възстановяване връзките между кора и подкорие. Това е много важно, сеньоре…
— Любопитно старание. Доколкото усещам, вие имате основания да й избиете тези бълнувания от главата — ако цялата тази легенда е вярна. Тя не ме обича, сеньоре, в това съм абсолютно сигурен. Една жена, която не може да обича онзи, който й е определен от съдбата, заслужава най-жестоката съдба, докато не се отучи да държи на своето си.
— И вие затова я оставихте на произвола на съдбата?…
— Именно. И не само я изоставих. Всичко дотук се развива по мой сценарий. Не само тя, но и всеки, който поставя личните си чувства и каквито и да е било други мотиви или настройки над любовта и истината, ще си има работа с мене.
— Тоя вярно е мръднал — отзова се веселият «полицай».
— Трябва да го накараме да подпише преди да откачи съвсем — изсъска вторият.
— Вие сте, най-малкото, садист, господине — заключи брадатият и вдигна сеньората на ръце. — Пред мен всички! Зад мене — само Чезаре.
— Годподине — каза Клаудио Ариени, като хвана брадатия за лакета. — Признайте, че тя е говорила за мене не на сън, а при хипнотични сеанси.
— Е… ддда… Какво от това?
— Тогава оставам…
— Не ви разбирам!
— Моля ви, останете за малко сам тук. Имам да ви кажа нещо — каза Ариени и направи нещо.
Двамата резиденти седнаха на кревата. Брадатият каза:
— Подчинявам ви се само заради знака. Инак…
— Не става дума за подчинение. Ако беше това начинът, аз и нея щях да подчиня, както направих… оная нощ. Нещата трябва да стават съзнателно, доброволно, — с любов. Над всяка йерархия стои любовта. И само доброволният, съзнателен избор се зачита.
— Странна… любов… от ваша страна. Вероника е вече едно нищо!
— Един резидент няма право да бъде нещо.
— Вероника?!… Резидент?
— Да.
— Сега разбирам…
— Тя задържа стотици Готови от нейната вселена да дойдат на земята. Без защитата на Новата Култура сега земетресенията и войната са неизбежни. Тя започна добре, но не издържа главния изпит. Моля ви да ми помогнете. Ако до два дни тя не разбере кого точно обича, катастрофата е неминуема.
— Какво… предлагате?…
— По всичко личи, че сътресението с бандитите, които после сте ликвидирал, не е могло да й подействува. Апропо, оправихте ли хората?
— Да, разбира се. Живи са до един.
— Те вече не стават за нова терапия… Наплашени са… Да минеш през самата смърт…
— Тогава?
— Тогава… Още няколко последователни операции. С различни хора — от най-низшите слоеве. Събери разбойници, цигани, ако се наложи — и хиперсексуални типове от лудниците…
— Още веднъж?! Това е ужасно!… Или вие сте ужасен…
— Още по-ужасно е половината Европа да потъне!
— Господи — ужас!… Какви механизми!…
— Така е, драги. Да задържиш любовта, да си внушиш толкова силно, че не обичаш — до такава степен, че любовта да замръзне жестоко и ти да говориш с Любимия си от вековете като с най-обикновен приятел, като с неприятел, като с враг… Знаете ли какво значи това?!
— За съжаление, зная. Цели звездни системи… Даже цели галактики… Да но, все пак това не може да става насила! Сам поетът казва: неразцъфналия цвят не можеш да го разтвориш с пръсти…
— Това е така. Обаче, когато един цвят е разцъфнал от дванадесет века, а не иска да се оплоди, не ние, а Съдбата… И това го прави не от жестокост, а от най-нежна любов. От най-нежна грижа за чистотата на тази душа и за спасението на останалите. Но това не може да го разбере нито един от вас. Моите почитания към вашата психиатрическа гениалност, но позволете ми да ви кажа, че вие още не сте стигнал и
