постепенно потъмнява, ентропията на космическия вампиризъм побеждава, понеже всички човечества били със синя кръв и не можели да се съпротивляват, но се намерил и един уникален землянин, с червена кръв, за който полето на интервентите не било смъртоносно… Тогава целият всемир заложил само на малката ни планетка! „Мая за абсурд“ — както я определя един от текстовете, протекли чрез автора на „Професии за резиденти“.
И какво точно е това: неоренесанс, неоромантизъм, магически реализъм, диаболизъм, окултно-мистична фантастика? Или фантасмагории на графоман като „Белия Лъв“ в нашата психиатрия?… Трудно е да се каже.
От най-древните митове и легенди за грехопадението, през „Просперо“ на Шекспир и „Каменния гост“ на Пушкин, през превъплъщенията на Фауст, Вагнер и Мефистофел, та чак до Уайлд, Гогол, Достоевски, „Майсторът и Маргарита“, Томас Ман, Хесе, Ричард Бах или нашумелата напоследък и у нас „Операция Троянски кон“ на Бенитес, тази вечна тема неудържимо избликва през вековете и съзнанията или изригва като вулкан, за да тревожи света с непримиримостта на човешкия дух!
Заглавието е подвеждащо за всички ония, които биха искали да си попълнят бибилиотеката с последното „криминале“, трилър или екшън. Нищо общо с тривиалния, кървав натурализъм и картонената конфекция от плоски фигури на сексбомби и супермени. Идеята за свръхчовека лъха силно от всеки образ в това „нещо“, което само условно наричаме „роман“. Той и композиционно е само резюме, суров материал. Но героите му съвсем не са Нитчевите свръхчовеци, а такива, които, изглежда, преминават през горнилото на Шпенглер. И — в един драматичен момент на инвазия на Запада в най-пошлия му вид у нас — те говорят за фактическия залез на Запада и за една концепция в духа на Достоевски: човекът е свръхценен единствено във великата полифония от истини; Дяволът не е вече лош, той е спечелен на страната на Доброто; и сега, със сизифовски усилия, изправя собствените си грехове и погрешки, макар и често с класическия си реквизит и арсенал. Защото знае, че скоро тази вселена ще избухне.
Очевидна е астрологическата канава на сюжета и композицията; авторът преднамерено издава пристрастието си и в самите фамилии на 6-те героя на първия том (или част, което е по-коректно): полунемецът Хайнрих, т.е. Ариени — Ариес („Овен“), в единство и борба с една класическа „Везна“ — Вероника Ломбарди; Франсуа Леоне („Лъв“) — в диалектическа опозиция с рускинята-монахиня Аминия (Русия е под „Водолей“); американецът Туинсън (Туинс — „Близнаци“; самата Америка е под тази зодия) — като достоен опонент и допълващ образ на папа Сагитиниус I (Сагитариус — „Стрелец“), герой от английски произход (Англия тук минава за Юпитерианска страна под знака на Кентавъра или Стрелеца). Не е необходимо критикът и сведущият читател да е много печен, за да съзре умелото заплитане и разплитане на интригата, строене на кулминацията и развръзката по опозиции, тригони и секстили — изключително интересен композиционен и психологически подход с ключовете на астрологията.
От откъслечните сведения, които имаме, авторът е изригнал този феномен само за 3 или 4 денонощия и не е имал възможност да го редактира. Бидейки ту по върховете, ту зад волана, на релси или зад решетките, „отвсякъде гонен, навсякъде приет“, както бихме казали ние, той е извършил едно чудо, като ни е оставил този продукт: идея за сага, пресована в микророман, който не може да се нарече и роман: литературоведите и стилистите могат да се разправят с него, както си искат; но други — в момента в Америка — твърдят точно обратните неща.
И наистина, следите на ръкописа се губят в САЩ още от края на 70-те години; на титулната страница се чете „1978“, но се говори, че още през 1975 г. в един социалистически писателски съюз той е бил четен и обсъждан от членове на международния му отдел. Крупни специалисти по златото и скъпоценните камъни в Ню-Йорк (разбирай — „разведчици“) го държат като странна ценност в библиотеките си; за романа на ААА, като за „явление“, е докладвано и на едно най-висше духовно лице с мисия в Америка, което е замесено и в „голямата игра“… Романът посещава и Англия и става достояние на ръководни органи в тайната и явната британска и не само британска полиция. Интересно, все опира до полицията, разузнаването и религиозните среди — странна комбинация… В трета страна, на 3 пъти, изземват „Професии за резиденти“ от частни домове и арестуват читателите му…
Нима не е подобна неясната съдба на знаменитите записи от Кумранските пещери? Ватиканът или други заинтересовани набързо ги „смотаха“ и изфабрикуваха версия за отмъкването им от „разбойници“ и от „мафиоти“, само и само Библията и Евангелието, не дай си Боже, да излязат в оригинал.
Езотеричните, еретичните свещени текстове, от древността до днес нямат чет, но малкото от тях, видели бял свят или предавани от ухо на ухо; възстановявани, ако потрябва, чрез озарение свише, са качвали неотменно по кладите, предизвиквали са дъжд от куршуми, давали са паспорт за Космическо Гражданство!
За всеки истински българин, закърмен с песните на Орфея и бунта на княз Бениамин — великия еретик и Учител, създал богомилството (Боян Мага), а оттам и цялата европейска култура — книгата на ААА ще бъде една нова тема за размисъл, идея-канава за развитието на безкраен роман от желаещите читатели.
Трудно е да се гадае дали въпросният „ААА“ въобще ще е в състояние да напише останалите части (или томове) на странното си произведение. Говори се, че той и досега се крие, не желае да се говори за личността му и взема всякога всякакви мерки да остава неизвестен. Колцина са успели, по същия начин, да се свържат лично с легендарния Карлос Кастанеда? Нека се похвалят!
Когато не кариерата и тщеславието (или нагонът за „бестселър“) са двигатели на посветени, ползващи псевдоними или подставени лица, човечеството започва да говори за продукти на космически бунтари и пришълци. Други ги определят като напълно побъркани, писанията или диктуванията им — за „мистификации“, а публикуващите ги — за още по-„откачени“. С една дума — „лубочная“, долнопробна самодейна литература…
Това е и българска специалност, между впрочем. Ганьо Балкански,в ролята на цензор, вечно компетентен и инквизитор, все още счита великия Петър Берон, с неговата „Панепистема“ и „Славянска философия“ и всичките му дебели томове на 4–5 езика за „карикатура на гения“, „Веда Словена“ — за „изчерпан въпрос“, а Петър Дънов — за тъмен субект, интересът към когото трябва — дори и в ерата на „посттоталитарната демокрация“ — да лишава майки от децата им по юридическа процедура.
Не се чудете тогава защо издателите на настоящата книга съзнателно не дават повече сведения за автора на „Професии за резиденти“. Последният имал и други „произведения“, които, според сведенията ни, наброяват десетки томове, но обиколките му из Унгария, Русия, Турция, Швейцария, Италия, Латвия, Германия и пр. досега не допринасят за неговото саморазкритие. Притежателите на екземпляр от тази му книга в Ню-Йорк наскоро са направили видеоинтервю с него и са представили филма и една друга негова книга (той твърдял, че бил само „проводник“) пред ръководство на крупен стратегически отдел на НАСА. Специалистите станали инстинктивно на крака, движени от най-различни чувства. Шефът на отдела възкликнал: „Такова нещо няма досега в света, това надминава всичките ни очаквания! Не подозирахме, че от такава малка страна…“
На читателите можем да кажем, че имаме, все пак, някакъв канал за връзка с автора на „Професии за резиденти“ и че той не възразява продължението на романа (или идеята за сага, както го нарича сам той) да стане обект на свободна игра на ентусиасти-писатели и даже киносценаристи — професионалисти и любители. Ако той би поел продължението, би описал още 6 героя — представители на „водните“ и „земните“ зодиакални знаци — и би ги срещнал с първите 6 („огнените“ и „въздушните“) според всички правила на социално-психологическата и литературната аспектология (наука за ъгловите взаимоотношения на обекти в пространството).
Накрая той би обединил, под формата на окултна или мистична фантастика, всичките си 12 героя в една свръхкосмическа личност, нещо като Велик Посветен или Учител. По света съществуват романи и разкази и в този дух. В случая обаче не се касае непременно за романистика и фантасмагории, понеже останалите продукти, дошли чрез същия автор (който категорично възразява срущу тази му квалификация, считайки себе си само за нещо като медиум, подобно на Блаватска, Крижановска, Ричард Бах или Конкордия Антарова) съдържат маса сведения и прогнози, които, както по всичко личи, се осъществяват.
Бързаме да поднесем на българския читател тази книга на ААА преди другите издателства, с надеждата, че тя ще подготви съзнанието ни за следващите книги от същия „автор“, които са под печат в САЩ, Русия, Латвия и другаде.
Съобщиха ни, че ААА лично не е съгласен романът му да бъде отпечатан и разпространяван по правилата на пазарната икономика и инфлацията. Това издание тук той счита за значителен компромис и
